На 6 февруари Турция може би се измести с 3 метра на запад заради опустошителните земетресения на юг. А вниманието на милиони турци се измести върху въпроса как ще оцелеят, а това преобърна и фокуса в политиката - в навечерието на решаващи избори.

Месец по-късно вече няма изваждания на оцелели над седмица след труса, възможни благодарение на хиляди спасители от Турция и целия свят, а представяни от властта и големите телевизии като "чудо". Още по-лесно бе да се обрисуват като чудодейни, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган не спря да повтаря, че това е "бедствието на века", за което никой не може да бъде подготвен и с което никой не би могъл да се справи, сякаш това намалява отговорността по властовата верига.

За това време Ердоган поиска прошка за грешките, но и обвини съдбата за бедствието: "Такива неща винаги са ставали. Това е част от плана на съдбата." Част от избирателите, изглежда, още са съгласни с него, но реакцията на други може да го изправи пред неизвестното.

Как изглежда Турция месец след труса и как грижата за оцелелите вече се превръща в жестока политическа битка?

Турските власти и международните организации предстои да завършат оценката за въздействието на трусовете; данните продължават да се обновяват.

Доклад от платформа за събиране на данни при бедствия съвместно със Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец показа разминаване на общия брой хора, напуснали домовете си: 2.7 млн. според Международната организация за миграция и 3.2 млн. - според правителствени данни. Известно, според агенцията за реакция при бедствия AFAD и службата на ООН, обаче е, че:

Варират и данните за броя на сриналите се и тежко повредените сгради, но според Ердоган и в двете категории попадат общо 214 хил., а в тях има общо 608 хил. апартамента.

В такива условия близо 350 хил. палатки и 8500 контейнера са временно решение. При опасения, че кошмарът не е свършил (след 11 хил. вторични труса) и тежки щети по 25-40% от жилищния фонд в Адъяман, Хатай и Кахраманмараш много турци (1.3 млн. души) се местят в незасегнати или слабо засегнати провинции, където може да се наложи и помощ за принудените да търсят решение като наем - цените растат главоломно. (Вижте инфографика в края на текста).

Държавата приоритизира предоставянето на помощ, но започна да мисли и за възстановяване: Световната банка очаква двукратно по-големи разходи за него от щетите или над 68 млрд. долара.

Ердоган обяви, че до месеци ще започне строителството на 270-300 хил. жилища, които трябвало да бъдат завършени за година по най-високите стандарти, но според архитекти и строителни инженери прибързването може и да не е най-доброто решение.

Училищата постепенно отварят (с различни дати за различните провинции - едва на 27 март в Кахраманмараш, Адъяман, Хатай и Малатия например). С това и нуждите на децата, някои от които живеят в палатковите градове, само ще нараснат.

След вълна от критики към властите за закъсняла и неадекватна реакция "Туитър" временно бе ограничен. Президентът призова жителите от засегнатите провинции да не се поддават на "фалшиви новини" и на хора, които застрашават "единството".

Турските телевизии излъчваха основно "чудото" на спасенията; критичните гласове си пробиваха път рядко. Появиха се и твърдения, че медийният регулатор поръчал на радио- и телевизионните станции да възпрепятстват местни жители, които изразяват недоволство. Поне три телевизии бяха глобени заради "негативно" отразяване на реакцията.

Въпреки това недоволството се разпространяваше - до медии и онлайн. Проправителствените медии го заклеймиха като подриване на "националното единство", проопозиционните обърнаха внимание на грешките на властта. Фенове на "Бешикташ" отправяха викове с искане на оставката на правителството по време на футболни срещи.

Противниците на Ердоган питаха къде са "данъците срещу земетресения", събирани от 1999 г. (38 млрд. долара, по изчисления на "Ройтерс", но властта отказва да се отчете) или защо не са прилагани нужните строителни регулации.

Разпространен бе и видеоклип с думи на Ердоган от 2019 г.: "Решихме проблемите на 144 556 жители на Кахраманмараш със (строителната) амнистия." От въпросната амнистия, при която са събрани най-малко 4 млрд. долара от предприемачи, според някои оценки са обхванати близо 75 хил. сгради в района. Според други в десетте засегнати провинции са общо 294 хил.

Критикувани бяха и други регулации, като възможността до 2019 г. компаниите сами да избират инспектори и сами да им плащат.

Местните власти в Истанбул (противници на Ердоган) върнаха в дневния ред опасността от опустошителен трус и в пренаселения мегаполис. Кметът Екрем Имамоглу заяви, че градът подобрява подготовката си. За по-малко от месец над 100 хил. жители поискаха сертификация на сградите си. Според властите в града 90 хил. сгради могат да се срутят при силен трус. Заместник-генералният секретар на общината Бура Гьокче оценява на 4.5 млн. души броя на хората, които може да пострадат при следващото земетресение, затова по думите му "държавата трябва да приоритизира и разпредели там ресурси".

Властите реагират, разширявайки разследването за некачествено строителство и до над 600 души (арестуваните приближават 200), но няма оставки на високо ниво.

Наблюдатели разглеждаха трусовете като най-голямото изпитание за Ердоган от години и (потенциално) край на управлението му. Тези прогнози не изглеждаха откъснати от реалността: и преди бедствието проучвания му отреждаха загуба.

Засега данните показват друго: за месец той не изгуби подкрепа. Самият Ердоган води убедително, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) продължава да е първа. Поне така изглежда през очите на социолози, с които разговаря "Ройтерс".

При вглеждане в данните резултатите не изглеждат окончателни; а и зависи кой анкетира.

Проправителственият журналист Абдулкадир Селви сподели проучване на компанията "Оптимар", с 2000 души и между 19-23 февруари, според което за Ердоган биха гласували 43%, за лидера на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу - 13.5%, за кмета на Анкара Мансур Яваш - 11.8%, за кмета на Истанбул Имамоглу - 7.4 на сто. Той цитира въпроси като "кой лидер е по-успешен в справяне с щетите?"; почти половината посочват Ердоган, 12% - Кълъчдароглу, който не притежава никаква власт.

През 2014 и 2018 г. Ердоган спечели над 50% от гласовете на първи тур, при по-разпокъсана опозиция, и без балотаж. Проучванията отдавна допускат загуба на Ердоган само на балотаж; дори насрочването му ще е събитие.

Анкетите за парламента са още по-нееднозначни. Според агенция ORC партията на Ердоган ще спечели 29.1%, фактическият ѝ коалиционен партньор Партията на националистическото действие (ПНД) - 5.4 на сто. Съюзът им, гарантиращ на ПСР мнозинство в парламента, би имал под 35%, при почти 55% в предишния парламент - 42% за партията на Ердоган и 11% за националистите.

Под 35% имаха заедно партията на Кълъчдароглу и опозиционната националистическа Добра партия, Мерал Акшенер, преди пет години. Според ORC сега те разполагат с 43% (23.5% за РНП и 19.5 за ПНД), без да се броят гласовете на прокюрдската, също опозиционна (извън алианса им) партия. Други проучвания говорят за далеч по-малка разлика. Трети дават на ПСР почти една трета от гласовете, а ДПН прескача бариерата.

Общото между тях е едно: партиите на досегашната власт нямат мнозинство. Парламентът може да загуби правомощия с прехода към президентска република през 2018 г., но все пак опозицията ще доминира в него.

За държавния глава това може да създаде известни проблеми. Земетресението може да не стопи подкрепата за него, но го направиха последните три за икономиката години.

Тази седмица Ердоган даде да се разбере, че изборите вероятно все пак ще са на 14 май, а няма да се отложат, каквито призиви се чуваха и в партията му. На среща на партията на 1 март той каза:

Имамоглу и Яваш изключват участие засега; дори отидоха при Акшенер в опит да я убедят да не унищожава алианса. Ако опозицията устои и преодолее различията, това увеличава неизвестните в надпреварата. Подкрепата за Кълъчдароглу се увеличи през годините; до миналата той не бе посочван сред кандидатите с шанс.

Той има предвид пукнатините в обществения договор, базиран на схващането, че държавата е "баща" и знае най-добре какво да направи. "Държавата баща" я няма и през 1999 г., когато мнозина чакат под отломките, а сега се изправя пред бедствие, чиито корени могат да се проследят и до строителния бум в ерата на Ердоган.

От другата страна са рейтингите, държавният ресурс (всички мерки в помощ на турците неизбежно стават част от предизборната кампания), слабостта на опозицията, неизвестните в предизборна кампания. В нея двете страни, неизбежно, ще се възползват от преобърнатия живот на милиони турци, част от които ще живеят месеци наред без покрив над главите си (в най-добрия случай ще им бъде предложен контейнер, докато не се изградят нови жилища).

Икономиката също ще е фактор: Ердоган разчита на подобряващи се данни за инфлацията, но докато в официалната статистика тя намялава, потребителските цени растат.

Някои изследователи свързаха изместването на вота за май (вместо юни) с икономиката. Успехът на Ердоган на първи тур в поляризираната Турция често зависи от мобилизирането на малък процент колебаещи се и сега - фактор може да е крехкото икономическо подобряване през януари. Какви обаче ще са нагласите на турците без дом или с преобърнат от труса живот след два месеца? Някои още ще подкрепят властта, други ще са гневни, трети ще се колебаят.