Генерал, санкциониран от Съединените щати, става министър на отбраната на Китай. Това създава още едно препятствие за военния диалог в напрегнат момент от отношенията на Вашингтон и Пекин.

Международният опит на Ли Шанфу е малък, но името му утвърдено на Националния народен конгрес в неделя, а номинацията - очаквана, откакто партията го направи член на Централния военен комитет в края на октомври.

От есента на 2018 г. 65-годишният Ли е под вторични американски санкции за сътрудничество на трети страни с Русия - заради покупката на изтребители Су-35 и зенитно-ракетни комплекси С-400 (и това бе първият случай на прилагането на такива санкции година след закона, позволяващ налагането им).

Активите му, заедно с тези на департамента за развитие на оборудването на китайската армия са в санкционния списък на Министерството на финансите на САЩ. На китайското министерство на отбраната бе забранено да купува отбранителни технологии американско производство. Те се добавиха към американските санкции в сферата за военно-техническото сътрудничество, въведени след потушаването на студентските протести през 1989 г.

Работил е и на китайския космодрум "Сичан" и е ръководил пускането на първия китайски луноход, работил е по сателитната програма на страната. Според "Блумбърг" кариерното му развитие свидетелства за нарастващото внимание, което Пекин отдава на аерокосмическите технологии. През 2016 г. пък става заместник-командващ на тогавашните нови сили за стратегическа поддръжка на Народноосвободителната отбрана - елитен орган, натоварен със задачата да ускори развитието на китайските способности за космическа и кибервойна.

Назначението му може да усложни китайско-американските отношения, вече изострени от свалянето на китайския шпионски балон над водите на САЩ през февруари и напрежението около Тайван.

Назначаването му следва и предупреждение от новия външен министър Цин Ган, че "със сигурност" ще има конфликт със Съединените щати, ако Вашингтон не промени подхода. От друга страна, в Китай министърът на отбраната има сравнително малко власт.

Изборът на личност все пак създава напрежение. "Фактът, че е санкциониран, е неловък за Китай и за САЩ - мисля, че САЩ трябва да направят изключение, което може да е потенциално трудно у дома", казва Лайл Морис, старши сътрудник в Asia Society Policy Institute, за "Файненшъл таймс". По думите му Ли го чака много работа: комуникацията между двете армии рядко е била в толкова лошо състояние, ще трябва постоянно да ходи по тънък лед - между това да показва решителност и да установява връзки с колегите си, продължава.

Въпросната комуникация се усложнява от факта, че много канали са прекъснати в последно време - горещата линия между въоръжените сили бе използвана при инцидента с балона, но тези на ниво заместник помощник-секретар на САЩ не се използват от безпрецедентните учения в Тайван през лятото заради визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси през август.

Вашингтон в момента се опитва да възстанови този диалог; в Пекин обаче - особено след свалянето на балона - имаше съпротива.

Експертите също посочват отношенията на Ли с Русия като една от вероятните причини за повишението му. "Отношенията с Русия са още едно от ключовите отношения на Китай в областта на отбраната", каза Джоел Вътноу, експерт по Народноосвободителната армия в Националния университет по отбрана. "Белите книги за отбрана на Китай почти винаги говорят за САЩ и за Русия. Те трябва да управляват и двете отношения, тъй като искат стабилност със САЩ и солидарност с Русия."

Семейният произход на Ли също може да е изиграл роля. Баща му Ли Шаоджу е бил полеви командир на Северозападната полева армия по време на китайската гражданска война и е принадлежал към същата фракция като бащата на президента Си Цзинпин и бащата на Джан Юся, заместник-председателя на Централния военен комитет, когото Си задържа извън обичайните възрастови ограничения.

Технократичният профил на Ли също вероятно е важен. "Оперативният и технологичен опит на следващия китайски министър на отбраната е особено уместен, като се има предвид, че Народноосвободителната армия има за цел да стане армия от световна класа до 2049 г.", казва за "Ройтерс" Джеймс Чар, учен по сигурността в Сингапурското училище за международни изследвания S. Rajaratnam.