След разговори в Пекин, при неочакван пробив, преговарящи от Саудитска Арабия и Иран разказват, че са се договорили документите и речите им да не са на английски: само на арабски, китайски и фарси.

Детайлът от разговорите, в които участва водещият арабски съюзник на Съединените щати, създава представа как нормализирането между Саудитска Арабия и Иран преобърна близкоизточната дипломация.

Два месеца ще трябват за повторно отваряне на посолства, почти седем години след като връзките бяха прекъснати след безредици около саудитското посолство Техеран. Саудитска Арабия пък бе екзекутирала шиитския духовник Нимр ан Нимр.

Може да последват срещи на външни министри и дори - по-късно, среща на върха на всички лидери от Персийския залив. Саудитска Арабия се съгласила да ограничи финансирането на антииранска пропаганда, Иран, да ограничи атаките си (чрез посредници) срещу мощния съперник.

Тези договорености, дори да се провалят, представляват геополитически трус в региона, в момент, който Съединените щати сякаш пропуснаха, въпреки че се възприемаха като централни в Близкия изток, а с Китай са в надпревара в редица сфери.

Какво се променя след сделката и какво ще последва?

Сделката напомня, че арабските монархии от Персийския залив с времето се разочароваха от сътрудничеството със САЩ като гарант за сигурност в региона. Повечето изразиха резерви през 2015 г. към споразумението, с което САЩ и други пет световни сили се договориха с Иран за ограничаване на ядрената му програма: в него, според критиците, нямаше ясни гаранции нито че ислямската република няма да развива балистична програма, нито че ще се въздържа от работа с обичайните си посредници - от хутите в Йемен до милициите в Ирак и "Хизбула" в Ливан - които работят за дестабилизация в региона.

Една от интерпретациите в саудитски медии е, че Рияд опитва да вземе нещата в свои ръце. "Естествено е да има дипломатически отношения, дори да са на по-ниско ниво, защото допирните точки между Саудитска Арабия и Иран са много поради експанзионисткия подход на Иран, а това не е подходът на Рияд", пише във в. "Аш шарк ал аусат" Тарек ал Хомейед.

Според него гарант на това споразумение е Китай - важен факт в случай, че "Иран не се придържа".

Не е гарантирано, че сделката ще успее. Саудитски колумнисти пък казват, че поведението на Иран ще се разглежда под лупа в следващите месеци. В официоза "Оказ" се отбелязва, че двумесечният период до повторното отваряне на посолства ще е "първият тест" дали на Иран може да се вярва.

Дори да е така, Пекин вече обра лаврите, защото направи нещо, което Вашингтон нямаше как да направи предвид отношенията си с Техеран: възползва се от продължаващите година и половина разговори между регионалните съперници, за Рияд мотивирани и от споменатата несигурност.

В Багдад те имаха няколко срещи, за някои от които се казваше, че са много конструктивни, но пробив не бе постигнат; последва задънена улица и колебание дали точно този формат ще постигне успех. Рияд казва, че получил признание от Техеран за "прекаленото" решение да се позволи щурмът на саудитското посолство от гневни тълпи. Избори в Ирак и протестите в Иран впоследствие объркаха диалога от Багдад, където бе премиерът Мустафа ал Казими се бе ползвал с добра репутация като посредник.

Посоката на желанията им обаче бе ясна и Китай се възползва от нея. Изборът на Китай същевременно е логичен според изследователя от Центъра за проучвания на Залива Абдул Азиз бин Сакр. Това е най-голямата страна, която едновременно поддържа връзки със Саудитска Арабия и другите държави от Залива и е водещият икономически партньор на Иран.

Тъкмо ролята на Китай, а не отварянето на посолствата, е най-важното постижение, казва за "Ройтерс" бившият високопоставен представител на САЩ (в Близкия изток и Африка) и ООН Джефри Фелтман.

Споразумението "поне временно пренарежда обичайните съюзи и съперничества, а Вашингтон е оставен встрани", пише "Ню Йорк таймс". Американците бяха централни играчи в Близкия изток през изминалите три четвърти век; и почти винаги са били в стаята, в която се вземат решенията, продължава изданието. Не и този път.

Очакванията във Вашингтон са, че този ход може да дава по-голяма тежест на Китай в Близкия изток, но със сигурност дава и на Саудитска Арабия - в САЩ.

И Рияд, и Абу Даби, управленският център на Обединените арабски емирства, диверсифицират от години стратегическите си партньорства. Те също така смятат за недостатъчни поетите засега от САЩ ангажименти за сигурност, включително откъм продажба на оръжия (нещо, с което администрацията на Байдън е особено предпазлива към Саудитска Арабия; прездентът заяви по време на кампанията си, че иска да я превърне в глобален "парий"). Изтеглянето от Афганистан през 2021 г. утвърди тенденцията от времето на Доналд Тръмп (който иначе едностранно подкрепяше Рияд, включително в спора с Доха) за свиване на американското военно присъствие в Близкия изток.

От година обаче Саудитска Арабия се показва много по-независима. Престолонаследникът принц Мохамед бин Салман успя да вбеси Байдън, след като известният "юмручен поздрав" между двамата през лятото изглеждаше като стопляне на отношенията, а Рияд не се съобрази с настояването на Вашингтон добивът на петрол да не бъде намаляван (това вдига цените) в суперкартела ОПЕК+.

САЩ разговарят и за нормализация между Саудитска Арабия и Израел - каквато имаше с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан от лятото на 2020 г. насам. Преди дни обаче се появиха сведения, че кралството води разговори и че цената да направи такава отстъпка е висока: американска помощ за разработка на ядрена програма за мирни цели, още оръжия и въпросните гаранции за сигурност.

Дали ще ги получи след сделката с Иран, няма еднозначен отговор сред наблюдателите. Със сигурност обаче Рияд ще има повече лостове за влияние върху Вашингтон.

Много са въпросите за Израел, за който Иран е смъртен враг: ислямската република не само не признава Израел, а иска и унищожаването на еврейската държава, откакто в Техеран революция създаде властта на аятоласите преди 44 години.

Израел е противник на споразумението за иранската ядрена програма, но се опитва да ангажира Саудитска Арабия срещу общия противник. За Нетаняху изграждането на отношения с още една арабска държава, при това ключова, би било още една стъпка към плана му: първо Израел напълно се отърсва от арабската изолация, след това решава проблема с палестинците, всъщност причинил тази изолация.

Нормализацията би била възможна срещу споменатата, поискана от САЩ, цена на саудитците, която обаче Вашингтон не е готов да плати.

Според в. "Джерузалем пост" същевременно Саудитска Арабия биха могле да се окажат в позиция, в която по дипломатически канали да обърнат внимание на притесненията на Израел пред Иран.

От тази гледна точка САЩ не губят влияние в Близкия изток след сто години отношения със Саудитска Арабия (а мястото на Вашингтон в региона е жизненоважно за Израел), в които управлението в Рияд не се е сменило за разлика от други две големи държави, Ирак и Иран. Ако действията на Саудитска Арабия не са насочени срещу САЩ, то тя просто следва стъпките на други американски съюзници, диверсифицирали партньорите си - Турция и Катар например.

Към тази теза има въпроси. Ще се интересува ли Саудитска Арабия от нормализацията и (официалното) съюзяване срещу общия противник? Особено ако няма стимули от САЩ?

Една от спорните теми е Йемен, където водена от Рияд коалиция се сражаваше 7 години с подкрепяните от Иран шиитски бунтовници хути. Именно те извършиха мащабна атака срещу саудитски петролни обекти, засегнали за кратко добива на страната. Без военно оборудване и части, доставени от Иран, това не би било възможно. Започналият през 2014 г. конфликт, в който Саудитска Арабия се включи година по-късно, е смятан за сблъсък на посредници на двете регионални сили. Жертвите в него, по миналогодишни данни на ООН, бяха 377 хил.

Постигане на нормализация между Рияд и Техеран обаче увеличават шанса за траен мир в страната. И в момента действа примирие с посредничеството на ООН - в сила от април, макар и неподновено от октомври. Според Саудитска Арабия ключов момент в сделката е ангажимент от Иран да спрат атаките срещу Саудитска Арабия, а това би могло да включва и Йемен.

Предстои да се види как ще се отрази сделката на съперничеството им в Ливан или в Ирак, където някои наблюдатели предупредиха, сделката легитимира иранското влияние, укрепило се в последните 20 години.

Иранската ядрена програма, за която преговорите със САЩ и петте сили спряха преди месеци, бе една от причините Израел да наблюдава ситуацията с безпокойство. Същевременно, според Брайън Катулис от Близкоизточния институт, за САЩ и Израел споразумението предлага "нов възможен път" за съживяване на диалога, в който Рияд може да е пълноценен партньор.

Съществува обаче и обратната хипотеза: ами ако в лицето на Китай Иран намери нови сили да се противопоставя на САЩ и да се бори с изолацията на режима на аятоласите в сянката на Китай?

Или ако, както отбелязва Даниел Ръсел, бивш дипломат в Източна Азия по времето на Барак Обама, споразумението е насо мачална точка? "Може ли то да е предшественик на китайски усилия за посредничество между Русия и Украйна, когато Си посети Москва?"

И без руско-украинска медиация плановете на Китай изглеждат амбициозни: според "Уолстрийт джърнъл" Пекин планира среща между арабските и иранските лидери от двете страни на Персийския залив.