Запрашеността на въздуха в България е сред най-високите в Европа, показват данните на световен доклад за качеството на въздуха, публикуван във вторник.

Той се подготвя ежегодно от швейцарския производител на пречистватели на въздуха IQAir, който измерва нивата на качеството на въздуха въз основа на концентрацията на увреждащи белите дробове частици във въздуха, известни като PM2.5. Годишното му проучване е широко цитирано от изследователи и правителствени организации, посочва "Ройтерс".

За България в доклада за 2022 г. се казва, че нивата на фини прахови частици (РМ2.5) превишават средно 3.7 пъти препоръчваните от Световната здравна организация (СЗО) нива. Здравната агенция на ООН преценява като застрашаващи човешкото здраве нива, надхвърлящи 5 микрограма на кубичен метър.

Замърсеността се оценява като средна, като най-високите нива се проследяват в София, а най-ниските от големите градове - в Русе.

Сравнително лошо качество на въздуха има и във Видин и в пловдивския квартал "Тракия", посочва докладът. В анализа се казва, че индустриалната зона на Пловдив многократно е класирана като най-мръсното място от 2015 г. насам. През последните пет години обаче нещата показват леки признаци на подобрение с 531 дни превишаване на нормите за замърсяване през последните 5 години.

Основната причина за замърсяването е лошият контрол на въглищните електроцентрали, проучване идентифицира 423 "горещи точки" на замърсяване по света, а Маришкият басейн край Стара Загора е в топ 50.

Фините прахови частици (PM2.5) са замърсител на въздуха, опасни за здравето, като повлияват най-вече белодробната функция и влошават медицински състояния като астма и сърдечни заболявания, хроничен бронхит, намалена белодробна функция и причиняват повишена смъртност от рак на белите дробове и сърдечни заболявания.

Основните източници на прахово замърсяване с PM2.5 са изгорели газове на автомобили, камиони, изгаряне на горива като дърва, мазут или въглища и пожар, както и от реакцията на газове или капчици в атмосферата от източници като електроцентрали.

В България средните измервани нива подреждат страната на 55-о място от 131 изследвани държави в света, където са проследени нивата в над 7300 града.

Данните на IQAir показват леко влошаване на ситуацията в България през последната година спрямо 2021 г., но значително подобряване спрямо нивата отпреди пандемията от COVID-19. През 2019 г. България е 24-тата най-замърсена с фини прахови частици държава в света.

Според швейцарския доклад "въпреки че качеството на въздуха се подобри през последните десетилетия, то все още остава по-ниско от европейските и световните стандарти".

Докладът посочва: "Всяка зима плътен сив смог покрива страната. Опушените комини, изпускащи дим във всички нюанси на сивото и черното, са често срещана гледка. Голяма част от населението на страната все още гори твърдо гориво, което е предимно нискокачествени въглища, които отделят много дим и пепел. Използваните печки са неефективни и изгарянето на твърди горива е съпроводено с отделяне на вредни елементи като твърди прахови частици PM2.5 и PM10, серен диоксид, азотен диоксид и др."

България е сред най-запрашените страни в Европа, но отстъпва на Босна и Херцеговина, която е на 19-о място - и първата сред държавите от европейския континент. Хърватия е подредена на 37-о място, изпреварена от Северна Македония и Сърбия - съответно 31 и 32.

Гърция и Италия са непосредствено преди България с 50-о и 51-во място сред държавите от ЕС. България е заобиколена от Израел и Гватемала, които заемат двете места преди нея и от Южна Корея и Тайланд, които я следват.

Най-чистата държава в Европа очаквано е Исландия, а в ЕС - Естония, която е на 120-о място по прахово замърсяване сред 131 проследени държави.

По данни на Европейската комисия по-малко от 1% от градското население в Европа живее в зони, надвишаващи граничните стойности за замърсяване с фини прахови частици.

Пакистанският град Лахор е градът с най-лошия въздух в света през 2022 г., а Чад в Централна Африка е изместила Бангладеш като държавата с най-мръсен въздух миналата година.

Качеството на въздуха в Лахор се влоши до 97.4 микрограма PM2.5 частици на кубичен метър от 86.5 през 2021 г., което го прави най-замърсения град в световен мащаб.

Хотан, единственият китайски град в топ 20, следва Лахор с нива на PM2.5 от 94.3, подобрение от 101.5 през 2021 г.

Следващите два града в класацията са индийски: Бивади, в покрайнините на Делхи, има нива на замърсяване 92.7, а Делхи следва плътно зад него с 92.6.

Докато средните нива в Чад са 89.7, Ирак - държавата с втория най-мръсен въздух те са средно 80.1.

Пакистан, където са два от петте града с най-лош въздух през 2022 г., е трети в класацията по страни със 70.9, следван от Бахрейн с 66.6.

Качеството на въздуха в Бангладеш се е подобрило от 2021 г., когато тя беше маркирана като страната с най-лош въздух. Тя е класирана на пето място в последния доклад, като нивата на PM2.5 падат до 65.8 от 76.9.

Индия има едни от най-замърсените градове в света, но е класирана на осмо място в последния доклад с нива на PM2.5 от 53.3.

В първата десетка са още Ирак, Бахрейн, Буркина Фасо, Кувейт, Египет и Таджикистан.

Само шест държави отговарят на указанията на СЗО за PM2.5 (средно годишно от 5 µg/m3 или по-малко): Австралия, Естония, Финландия, Гренада, Исландия и Нова Зеландия.

В доклада се казва, че Индия и Пакистан са с най-лошо качество на въздуха в региона на Централна и Южна Азия, където близо 60% от населението живее в райони, където концентрацията на PM2.5 частици е най-малко седем пъти по-висока от препоръчаните от СЗО нива.

Според доклада един на всеки 10 души в световен мащаб живее в район, където замърсяването на въздуха представлява заплаха за здравето.

Тихоокеанската територия на САЩ Гуам има по-чист въздух от която и да е друга страна с концентрация на PM2.5 от 1.3, а сред световните столици въздухът е най-добър в австралийската Канбера, където нивото на фини прахови частици е 2.8.

Световният доклад за качеството на въздуха представя данни от 7323 града в 131 държави, региони и територии. Данните, използвани в този доклад, са обобщени от над 30 хил. регулаторни станции за мониторинг на качеството на въздуха и евтини сензори за качество на въздуха, управлявани от правителствени органи, изследователски институции, неправителствени организации, университети и образователни заведения, частни компании и учени по целия свят.