Топ хищник: Най-старият фосил от морски динозавър е открит в Арктика
Най-старите вкаменелости от древен морски хищник, датиращи отпреди около 250 млн. години, са открити на норвежкия арктически остров Шпицберген, съобщи Ройтерс.
Смята се, че те са останки от ихтиозавър - представител на група от морски влечуги, които просперират през епохата на динозаврите, като някои достигат до 21 метра дължина - надминавани по размери в историята на океаните само от най-големите китове.
Според изследователите те са се натъкнали на останки от най-ранния известен ихтиозавър, който е живял приблизително 2 милиона години след измирането на около 90% от видовете на планетата през пермския период, в резултат на вулканични изригвания в Сибир.
Откритите 11 опашни прешлена показват, че животното е било дълго около 3 метра, което го прави топ хищник, пише Ройтерс.
Подобно на китовете, които са бозайници, и ихтиозаврите са еволюирали от предци, които са ходили по сушата и са претърпели преход от суша към море.
Изследователите смятаха, че всеки ихтиозавър, живял преди 250 милиона години, е бил примитивна форма, която не се е различавала твърде от своите предшественици, живеещи на сушата. Фосилите, открити в Арктика, обаче показват, че този вид, който все още не е получил научно име, е бил доста напреднал анатомично.
| "Истинската изненада беше, че след набор от геохимични, микротомографски и костни микроструктурни анализи, се оказа, че прешлените са от високо напреднал, бързо растящ, вероятно топлокръвен вид, с едро тяло с дължина около 3 метра, и напълно пригоден към живот в океана ихтиозавър", каза Бенджамин Кеар, куратор по палеонтология на гръбначните животни в Музея на еволюцията на университета в Упсала в Швеция. Кеар е водещ автор на изследването, публикувано в списание Current Biology. |
"Последствията от това откритие са многобройни, но най-важното показва, че дългоочакваният преходен предшественик на ихтиозаврите, трябва да се е появил много по-рано, отколкото се предполагаше досега", добави Кеър.
В светлината на това откритие може да се окаже, че произходът на ихтиозаврите е предшествал масовото измиране с около 20 милиона години, каза Кеър. Триаският период, последвал масовото измиране, е началото на епохата на динозаврите, въпреки че най-старите известни динозаври са се появили преди около 230 милиона години.
Мястото, където са открити вкаменелостите, е класически арктически пейзаж с високи заснежени планини по крайбрежието на дълбок фиорд. Вкаменелостите са били намерение по протежение на речен канал, захранван от топящия се сняг, който прорязва скални слоеве, някога дъно на море.
Докато днес в Шпицберген има полярни мечки и китове белуга, преди 250 милиона години морето там е гъмжало от риба, акули, амоноиди, подобни на калмари, и подобни на крокодили морски земноводни, наречени темноспондили.
Масовото изчезване на видове е отворило възможности за появата на нови, което е дало шанс на ихтиозаврите бързо да станат доминиращи, преди на свой ред да изчезнат преди около 90 милиона години.
Много ихтиозаври са изглеждали като делфините, но са имали вертикални, а не хоризонтални метили на опашката. Други са приличали на съвременните китове. Най-големият от тях е Шастазавър - дълъг около 21 метра. Те са се хранели с риба и калмари. Вкаменелости показват ихтиозаври, раждащи живи малките си.
Досега най-старият известен член на рода на ихтиозаврите беше 40-сантиметрово същество, наречено Cartorhynchus, което е живяло преди 248 милиона години в днешен Китай.
Изследователи през последните десетилетия са идентифицирали най-ранните форми на китове, включително един, наречен Ambulocetus ("ходещ кит"), защото е запазил крайници, които му позволяват да се движи на сушата.
"Най-вълнуващото е, че мистериозният "ходещ" предшественик на ихтиозавър несъмнено все още е там и чака да бъде открит", каза Кеър. "Едва сега ще трябва да започнем да търсим в още по-стари скали, което е точно това, което ще правим при следващото ни пътуване за лов на вкаменелости до Шпицберген това лято."