Голям активен вулкан е открит на Венера
Нов анализ на радарни изображения, получени преди повече от три десетилетия, даде нови доказателства, че "съседът" на Земята, Венера, в момента е вулканично активен - динамичен свят с изригвания и потоци от лава.
Изследователи казаха в сряда, че според радарни изображения, направени от космическия кораб Magellan на НАСА, вулканичен отвор с ширина около 1.6 км на повърхността на Венера се разширява и променя формата си за период от осем месеца през 1991 г. Той се намира на Маат Монс, който на 9 км височина е най-високият вулкан на планетата и втората по височина планина.
Изображение от февруари 1991 г. показва отвора като кръгло образувание, покриващо около 2.6 км. Изображение от октомври 1991 г. показва вентилационния отвор с неправилна форма, покриващ около 3.9 кв. км. "Можем окончателно да демонстрираме, че един вулканичен отвор е станал по-голям и изглежда е преминал от конусовидна и дълбока стотици метри във вътрешността си до плоска, почти пълна вътрешност", каза Робърт Херик, професор по геофизични изследвания към Феърбанксския университет на Аляска и водещ автор на изследването, публикувано в сп. "Сайънс".
"Нашето тълкуване е, че има нов приток на магма в камера под отвора и това води до образуването на по-широка, неправилна калдера (голяма депресия, създадена, когато вулкан изригне и се срине), която все още има активно езеро от лава в когато се направи второто изображение", каза Херик.
Изобретение на 238 г. ще впрегне ветровете на Венера, за да даде поглед към бъдещето
Отворът се намира от северната страна на по-голяма вулканична структура точно до главния връх на Маат Монс.
"Въпреки че е възможно срутването му да не е свързано с активен вулканизъм, на Земята такова голямо рухване обикновено се свързва с някакъв вид магматично движение и следователно смятаме, че е вероятно случаят да е такъв", каза съавторът на изследването Скот Хенсли, старши научен сътрудник, специализиран в радарно дистанционно наблюдение в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Калифорния.
Венера е покрита с кратери, вулкани, планини и равнини от лава. Магелан изобрази части от Венера до три пъти, обхващащи 24 месеца от 1990 до 1992 г. Напредъкът в изчислителните възможности направи анализирането на тези данни по-лесно през последните години.
| Новите открития предполагат, че на Венера има изригвания на всеки няколко месеца, подобно на някои земни вулкани на места като Хавай, Канарските острови и Исландия, каза Херик. Това е най-новото доказателство, че Венера, лишена от тектониката на плочите, която постепенно променя земната повърхност, не е геологично спящият свят, за който някои учени някога са я смятали. Друго проучване, публикувано през 2020 г., идентифицира 37 вулканични структури, очевидно активни през последните 2 до 3 млн. години. |
Венера, с диаметър от около 12 хил. км, е малко по-малка от Земята. Плътната ѝ атмосфера - основно въглероден диоксид - улавя топлина в неконтролируем парников ефект, а това прави Венера най-горещата планета на Слънчевата система.
В нашата слънчева система Земята се намира удобно в рамките на "обитаемата зона" около Слънцето - разстоянието, което се счита за не твърде близо и не твърде далеч от звезда, за да може да бъде домакин на живот, с Венера близо до вътрешната граница и Марс близо до външния ръб.
"Докато продължаваме да откриваме нови слънчеви системи около други звезди, разбирането как Венера и Земята са се оказали толкова различни сега е важно за разбирането какви са условията за превръщането на една планета в обитаема", каза Херик. "Например, има много учени, които смятат, че Венера може да е била обитаема през голяма част от историята, а това би означавало, че концепцията за "обитаема зона" на фиксирано разстояние около звезда е остаряла концепция. Може би разстоянието е само един допринасящ фактор и има куп други фактори, които са също толкова важни", добави Херик.
