Историческа среща Сърбия-Косово в Охрид започва под натиск от Запада
"Няма да подпиша нищо", каза пред журналисти сръбският президент Александър Вучич ден преди да разговаря в косовския премиер Албин Курти. "Очаквам положителен резултат... добри вести", настоя часове след него специалният пратеник на Съединените щати за Западните Балкани Габриел Ескобар. По-късно и той уточни, че всъщност не очаква нищо да се подпише.
Колкото и успешна - или безрезултатна - да е срещата на Сърбия и Косово днес, тя е историческа. Ще се проведе в Охрид, първи пряк разговор на двамата отвъд Брюкселския диалог, където представителите на Белград и Прищина през годините понякога избягваха и общи срещи: само поотделни с европейските представители.
Освен това диалогът се води в момент, когато Западът решително усилва натиска над Вучич и Курти, за да се направи голяма крачка към нормализацията на отношенията между двете страни, 23 години след като водиха война, 15 - след като Косово обяви независимост, която Белград още не признава.
И днес няма да я признае. Вучич обаче ще обсъди с Курти предложение, отправено от Франция и Германия (и подкрепено от ЕС), което би могло да отвори пътя за по-добри отношения между двете страни и им помогнало да напреднат в евроинтеграцията.

Сърбия и Косово се изправят пред неизбежно решение за съдбата на 100 хил. души
За целта Сърбия ще спре да блокира пътя на Косово към международни организации, а Прищина ще създаде структура за автономия на сърбите (Асоциацията на сръбските общини), за която бе поела ангажимент още преди години.
Преди срещата в президентската вила "Биляна" край Охрид различни документи изтекоха в медиите - например такъв, според който Сърбия трябва най-накрая да съгласува външната си политика с тази на ЕС. Друг обаче, появил се преди седмици, предполагаше, че по искане на Белград Прищина няма да кандидатства за членство в организации като ООН, ако няма сигурност, че се ползва с достатъчно подкрепа - т.е. от петте постоянни членки, а с други думи и от Русия и Китай.
Друга бележка в последния документ: Косово спира да насочва основния си фокус към "взаимното признаване" - а мисли повече за практични двустранни въпроси - за да не прекрачва червената линия на Сърбия: Белград не може да повтърди независимостта на Прищина.

Освен това "Основното споразумение", както ще се нарича документът, ще предоставя надеждна евроинтеграционна рамка за Сърбия, Косово и останалите в Западните Балкани, включително засилено финансиране.
И тези течове обаче може да са част от разнопосочните сигнали, които изпращат ангажираните с преговорите. Думите на Ескобар за "добри новини" следват уверенията му вчера, че постигането на споразумение за нормализация може да отмене месеци, до края на годината. "Това европейско предложение е изключителен повод за траен мир между двете държави. Целта ни е да работим за Косово и целия регион", каза Ескобар, който традиционно работи в тясно сътрудничество с Лайчак по трудни въпроси от сръбско-косовския конфликт.
Западните страни увеличиха усилията покрай войната в Украйна, в опит да ограничат още повече руското влияние на Балканите. За целта, пише експертът Агон Маличи, те работят за труден баланс между това да "убедят бивш руски клиент, докато принудят дългогодишен съюзник." Стратегията може да е с огромни последици но е много рискована: в лицето на Белград Западът работи с непредсказуеми лидери, а съгласието на Прищина може да не е много устойчиво, ако тя не получава нищо в замяна. |