Най-голямата досега генетична оценка на вълнестия мамут даде нова представа за този братовчед на слона. Тази икона на ледниковия период е имал пухкава козина, малки уши, студоустойчивост, механизъм за складиране на мазнини и дори суха ушна кал.

Геномите на 23 вълнисти мамута, включително 16 наскоро секвенирани, бяха изследвани въз основа на останки, запазени в сибирската вечна замръзналост. След това изследователите ги сравнили с геномите на 28 съвременни азиатски и африкански слона.

Изследваните геноми включват мамут отпреди 700 хил. години, малко след възникването на този вид в сибирските степи , както и други, които са живели по-късно, като по този начин се проследява как са се развили генетичните адаптации.

Видът, възникнал по време на застудяване на климата на Земята е обитавал части от Северна Евразия и Северна Америка.

Повечето мамути са изчезнали преди около 10 хил. години в резултат на затоплянето на климата в края на последната ледникова епоха. Учените все още спорят дали ловът също е допринесъл за изчезването на вида. Последните са измрели на остров Врангел край бреговете на Сибир преди четири хиляди години.

Първият пълен геном на мамут беше секвениран през 2015 г., след изследването на частичен геном през 2008 г.

Новото проучване показа, че 92% от уникалните мутации вече са съществували в началото на вида, с продължителна еволюция на определени черти. Например мамутите са развили все по-пухкава козина и все по-малки уши с течение на времето.

Един силно развит ген беше този, който, когато се "изключи" при лабораторни мишки, води до необичайно малки уши.

Вълнестите мамути са били приблизително с размерите на съвременните африкански слонове, високи около 4 метра, но с много по-малки уши, за да ги предпазят от загуба на телесна топлина от по-голяма повърхност на ухото.

Няколко гена, включващи вида и растежа на козината, се различават от съвременните слонове. Един от тях при хората е свързан със синдрома на неразресваната коса, състояние, характеризиращо се със суха и къдрава коса, която не може да се разресва гладко. При мамутите по-пухкавата коса, както и мастните натрупвания, биха помогнали да се осигури по-добра изолация в студа.

Мамутите са имали мутация в ген, който при хората се свързва със суха ушна кал, въпреки че не е ясно как това им е дало предимство. Същата мутация е свързана с намалена телесна миризма в подмишниците при хората, въпреки че това може да не означава, че мамутите са имали изискан аромат.

Проучването помогна да се изяснят различни нюанси на мамутския цвят на козината - кафеникав с нотка на червено. Мутации в ген, свързан с имунната система, показват, че в определен момент видовете са се адаптирали към сериозна патогенна епидемия.

Въпреки че изследователите не участват в опитите за възкресяване на мамута чрез клониране, тяхната работа може да подпомогне всяко подобно усилие.