Учени от Университета в Осака използваха успешно изкуствен интелект, за да декодират мозъчната дейност на хора, така че да пресъздадат видени от тях изображения, разказва катарската телевизия "Ал Джазира".

Самообучаващият се модел Stable Diffusion, разработен в Германия през 2022 г., е използван от Такаги и партньора му Шинджи Нишимото, за да се анализират сканираните изображения на мозъка на участниците в тестовете, видели до 10 хил. изображения в машината за ЯМР. Впоследствие е изграден модел, който да "превежда" мозъчна дейност във формат, в който тя да бъде прочетена. В резултат моделът генерира изображения, които необичайно много приличат на оригиналите.

При това изображенията не са показвани на изкуствения интелект предварително.

Японският изследовател не смята, че пробивът води към четене на мисли, тъй като изкуственият интелект към момента може просто да възпроизвежда изображения, които човекът е видял. "Не можем да декодираме въображение или мечти; мислим, че това е твърде оптимистично. Но разбира се, в бъдеще има потенциал", казва Такаги.

Изследването породи безпокойство отчасти заради отзвука от чатбота ChatGPT, показал напредъка в изкуствения интелект. То се оказа сред 1% най-цитирани сред 23 млн., които са наблюдавани от компанията за данни Altmetric. Изследването е прието и от един от големите форуми за легитимация на значими пробиви в невронауката - Conference on Computer Vision and Pattern Recognition, през юни 2023 г.

През март множество известни имена във високите технологии и бизнеса, включително милиардера Илън Мъск и съоснователя на "Епъл" Стив Возняк, призоваха за пауза в големите проекти с изкуствен интелект за шест месеца.

Такаги разбира, че в опасенията има известни основания предвид риска от злоупотреба, но според него са нужни разговори "на високо ниво", за да се реши проблемът.

Екипът обаче съзнава, че не може да стигне твърде далеч.

Учените смятат, че както технологията за сканиране на мозък, така и изкуственият интелект засега не са достатъчно добре развити, за да може да се четат мисли.

Въпреки напредъка в разработката на невронен интерфейс от последните години (от компютри, които разчитат данни от електроенцефалография до функционалния ЯМР, при който се измерва мозъчната дейност със засичане на промени, свързани с потока от кръв) декодирането на визуална мозъчна активност може да е на десетилетия от откриването.

За целите на изследването пациенти се подлагат на ЯМР в продължение на 40 часа. Изследователи вече са отбелязвали, че сложното естество на нервната тъкан реагира по необичаен начин при взаимодействие със синтетичен интерфейс, затова технологиите за подобно записване са нестабилни. Нещо повече, според изследване от 2021 г. на Корейския институт за наука и технологии сегашните технологии разчитат на електричество, за да прехвърлят сигнала, който е податлив на страничен шум. Освен това възможностите на изкуствения интелект към момента са ограничени.

Теоретично употребата може да надхвърли ядрено-магнитния резонанс, а концепцията да се използва с устройства като мозъчните импланти, разработени от Neuralink на милиардера Илън Мъск. За момента обаче моделът е строго индивидуален, дори само защото мозъците на хората се различават по форма. Според Такаги от всичко това може да има полза в бъдеще - за клинични, комуникационни или дори развлекателни цели.

Рикардо Силва от University College London и института "Алън Тюринг" смята, че макар да е трудно да се предскаже на този етап на изследванията, е възможно резултатите да отидат далеч: например да е още един начин да се разработи маркер за засичане на Алцхаймер, като се оцени как човек би могъл да забелязва проблеми в зрителната навигация, реконструирани на базата на мозъчната активност на пациента.

Обезпокоен е, подобно на други, за етиката на технологията, която някой ден може да се използва за четене на мисли. Според него най-важният въпрос сега е "до каква степен събиращият данни трябва да бъде принуден да разкрива напълно как се използват данните". "Едно е да се съгласиш, за да си направиш моментна снимка като по-млад, може би за бъдеща клинична употреба... Съвсем различно е обаче да трябва да се използва за вторични задачи като маркетинг или по-лошо, в правни случаи срещу собствените ти интереси."

Такаги и партньорът му обаче не мислят да се забавят - вече планират втора версия на проекта си, за да подобрят технологията и да разширят приложението ѝ.