Напреженето в Тайванския проток се засили с тридневни учения, в които китайските въоръжени сили симулираха удари и обкръжаване на Тайван след посещение на президента му в Съединените щати и среща с председателя на американската Камара на представителите Кевин Маккарти.

Подробности за "ударите" не се съобщават, но според Народноосвободителната армия на Китай те са симулирани срещу "ключови цели" в Тайван.

Пекин настоява, че Тайван, където загубилите гражданската война с комунистите националисти се оттеглят през 1949 г., е част от Китайската народна република и островът ще бъде овладян, но по възможност - без употреба на сила. Такъв ход обаче не се изключва. В Тайпе, където управлението е демократично, нагласите не са в подкрепа на обединение с Китай, но не са и в подкрепа на обявяване на независимост - крачка, която азиатският гигант смята за "червена линия".

В понеделник говорител на китайското външно министерство заяви, че независимостта на Тайван и мирът в Тайванския проток "взаимно се изключват", но в Тайпе няма планове за обявяване на независимост. Управляващите смятат, че не е необходимо и би предизвикало напрежение, а островът и без това има атрибути на държавност. Опозицията, която иска повече диалог с Китай, е твърдо против.

Тайванското министерство на отбраната съобщи по-рано, че китайски самолети са засечени и източно от острова; около него са регистрирани най-малко 70 бойни самолета и 11 бойни кораба за трите дни на ученията. За пръв път изтребители J-15 са засебени в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван. Общо 35 самолета са преминали т. нар. медианна линия - фактическата граница в Тайванския проток.

Американски разрушител междувременно бе изпратен в Южнокитайско море, на 1300 км южно от Тайван, и това доведе до обвинения от Пекин, че корабът нарушава суверенитета му. По-късно САЩ потвърдиха, че са проведени учения за свободата на корабоплаването.

Япония също вдигна изтребители в отговор на ескалацията и публикува карти с движенито на "Шандун", които показват, че маршрутът му между петък и неделя е включвал и точки, по-близки до източното крайбрежие на Тайван, отколкото до западното.

Ескалацията последва визитата на френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Китай. Тя не бе посветена на Тайван (а и ученията бяха обявени едва след отпътуването на гостите), но след нея Макрон обясни, че политиката на Европа по отношение на острова трябва да е собствена, а не да се ръководи от европейската или американската.

Пекин остро се противопоставя на всяка международна подкрепа за Тайван, тъй като приема спора с Тайпе като свой вътрешнополитически въпрос. Като такава подкрепа се възприемат срещи на американски длъжностни лица с тайвански лидери, особено в навечерието на избори на острова (началото на 2024 г.) и в САЩ (есента на 2024 г.).

Втората световна икономика опитва също така да изолира Тайван и преди преминаването на тайванския президент Цай Инуън - на отиване и връщане от посещение в Централна Америка - успя да убеди един от малкото съюзници на малката страна в региона да скъса връзки с нея.