На остров, по-малък от България, британска провинция съжителства с втората по брутен вътрешен продукт на човек от населението страна в Европейския съюз. Само допреди четвърт век островът не изглежда като символ на мира, когато Смутните времена в Северна Ирландия отнемат живота на над 3500 души, а десетки хиляди са ранени, в конфликт, който дълбоко тревожи и Република Ирландия, и Европа.

Постигнато с помощта на Съединените щати споразумение промени това. Посещение на американския президент Джо Байдън днес, ден след 25-ата годишнина от него, напомня, че на острова някои проблеми все пак остават нерешени.

Брекзит предизвика трус в северноирландската политика, а британските власти признават, че мирът е "крехък и несъвършен".

Северна Ирландия вече година е без правителство, споделящо властта между националистите, които искат (а по време на конфликта се борят за) обединена Ирландия, и юнионистите, които искат да останат във Великобритания. Кофликтът им приключва със Споразумението от Разпети петък на 10 април 1998 г. От февруари 2022-ра обаче юнионистите бойкотират създадения с тази спогодба кабинет, за да протестират срещу търговските правила между Великобритания и ЕС след Брекзит.

Премиерът Риши Сунак постигна след дълги преговори т. нар. Уиндзорска рамка, която трябва да улесни търговията между Северна Ирландия и останалата часто от Великобритания; юнионистите смятат, че сделката изолира Белфаст. Няма знаци за назряващ конфликт като Смутните времена, но изходът от политическата задънена улица изглежда далеч.

В тази обстановка, белязана от атаки на ирландски националисти в Белфаст срещу полицията и при засилени мерки за сигурност в главния град на провинцията, Байдън пристига първо в Северна Ирландия, след това - в Република Ирландия. Автор на книга за отношенията между Ирландия и Белия дом го нарича "най-големия ирландец от американските президенти, с изключение може би на (Джоузеф - бел. ред.) Кенеди".

Споразумението от Разпети петък е резултат от усилията на друг демократ - Бил Клинтън, през 1998 г. С подхода си Клинтън заздрави симпатиите на ирландските националисти - макар да вбеси Лондон, след като даде на лидера на "Шин Фейн", Джери Адамс, виза за посещение в САЩ.

Администрацията на Байдън обаче оказа известен натиск върху Великобритания, за да бъде сключено споразумението за Северна Ирландия; в противен случай четвъртвековните мирни договорености можеше да са под заплаха. И тя се ползва със симпатиите на "Шин Фейн", чийто лидер Мери Лу Макдоналд отново настоя пред "Шпигел" миналия месец, че референдумът за обединение с Ирландия ще бъде факт още това десетилетие.

Байдън ще е в Белфаст по-малко от 24 часа и ще изнесе реч в Ълстърския университет, преди да замине за Дъблин. Там предстои (вероятно) по-лесната част от обиколката: той ще посети свързани с рода му места: майка му е от ирландски произход, баща му има ирландци, англичани и французи сред предците си. Той не изпуска повод да подчертае това: направи го и на Св. Патрик (17 март), когато посрещна ирландския премиер Лео Варадкар.

Изборът на Байдън за момента на посещението буди и известни опасения и въпроси у някои наблюдатели. Президентът ще пропусне голяма церемония с настоящи и бивши лидери в Белфаст идната седмица, на която ще е крал Чарлз Трети, редом с Клинтън, за отбелязване на годишнината. И разговорите със Сунак този път не са двустранна среща: Белият дом положи усилия да бъдат обрисувани като по-скоро неформални, на кафе.

За сметка на това в Северна Ирландия заедно с него (и държавния секретар Антъни Блинкен) пристига и нов специален пратеник за икономическите въпроси в Северна Ирландия, Джо Кенеди.

Байдън на моменти е критикуван, че сякаш взема страна и то в посока на републиканците (какъвто е и прадядо му, който той понякога цитира). В сряда, преди да отпътува за Дъблин, в Белфаст той ще се срещне с всички водещи политически партии, включително с "другата" страна, юнионистите. Дали ще успее да ги убеди да се върнат в правителството, е отворен въпрос, който ще е тест и за влиянието му на острова и в Обединеното кралство.