Енергията, произведена от вятъра и слънцето, е представлявала рекордните 12% от световното производство на електроенергия миналата година спрямо 10% през 2021 г., но изкопаемите горива продължават да са водещи и това покачва нивата на парниковите газове.

В доклада на независимия мозъчен тръст за климата и енергията "Ембер" (Ember), публикуван в сряда, се казва, че миналата година са отбелязани пикови емисии от енергийния сектор, който е най-големият източник на въглероден диоксид (CO2) в световен мащаб. Смята се, че СО2 емисиите се основен виновник за промените в климата.

В него се заключава, че всички възобновяеми енергийни източници и ядрената енергия заедно представляват 39% дял от световното производство през 2022 г., като делът на слънчевата енергия се е увеличил с 24%, а на вятъра със 17% спрямо предходната година. Годишният ръст на производството на слънчева енергия се равнява на годишното потребление на Южна Африка, се казва в доклада на "Емер".

По-голямото производство на чиста енергия е посрещнало 80% от нарастването на търсенето на енергия в глобален план.

Заради глобалната газова криза и връщането към въглищни централи, вече затворени, производството на енергия от въглища е нараснало с 1.1%. Единственият източник, чийто дял е намалял, е природният газ (-0.2%), като това се дължи основно на рекордно високите му цени през 2022 г.

По-голямото търсене на енергия, предизвикано от постепенното възстановяване от COVID-19 кризата, е довело до увеличаване на производството на енергия от изкопаеми горива, а с него и на емисиите на CO2 от енергийния сектор с 1.3% миналата година. Макар растежът на вятърната и слънчевата енергия да забавя това покачване, то е рекордно на годишна база.

Ако цялата електроенергия от вятърна и слънчева енергия идваше от изкопаеми горива, емисиите от енергийния сектор щяха да бъдат с 20% по-високи през 2022 г., се казва в доклада.

Като обяснение за продължаващия ръст на производството на енергия от изкопаеми горива докладът дава увеличеното търсене на енергия в световен мащаб и сушата, сполетяла Южна Европа, която принуди част от френските АЕЦ и ВЕЦ да спрат работа през лятото.

Приемайки среден ръст на търсенето на електроенергия и на чистата енергия, "Ембер" прогнозира, че производството на изкопаеми горива ще намалее с 0.3% тази година, последвано от по-големи спадове през следващите, тъй като капацитетът за производство на вятърна и слънчева енергия се увеличава.

Ако това се случи, това би бил първият годишен спад в използването на въглища, нефт и газ за производство на електроенергия, извън глобална рецесия или пандемията.

Авторите отдават очакваната промяна на бума на възобновяемата енергия, воден главно от Китай, но и държави като Бразилия, където през 2022 г. е реализиран скок във водната енергия, което намали използването на газ с 46%.

Тъй като енергийният сектор е водещият източник на емисии на CO2, Международната агенция по енергетика казва, че трябва да стане първият сектор, който ще достигне нетни нулеви емисии до 2040 г., и това би означавало, че вятърната и слънчевата енергия ще трябва да достигнат 41% от световното производство на електроенергия до 2030 г.

България е сред държавите, в които почти половината от електроенергията се произвежда от въглища, което означава и много високи емисии на СО2. Докладът на "Ембер" показва, че участието на въглищните централи в енергийния микс се увеличава през последните две години.

Втора по тежест е ядрената, като заедно с въглищните централи тя са отговорни за почти 90% от енергията в България, със значително по-малко значение на хидроенергията, както и на енергията от възобновяеми източници.

Взети заедно, 27-те европейски държави имат четвъртите по големина СО2 емисии в света, произведени от енергийния сектор. Той е отговорен за 775 милиона тона CO2 през 2022 г., което е 6.2% от общите емисии на електроенергийния сектор в света.

ЕС генерира 39% (1102 TWh) от своята електроенергия от изкопаеми горива; 16% от въглища (446 TWh), 20% от газ (556 TWh) и 3.6% от други изкопаеми горива (99 TWh). Вятърната и слънчевата енергия сега съставляват 22% (624 TWh) от електроенергийния микс, а останалата част идва от ядрената (22%, 613 TWh), водната (10%, 282 TWh) и биоенергията (6%, 167 TWh).

Производството на електроенергия в ЕС има интензивност на емисиите от 277 gCO2/kWh, което е по-ниско от средното за света от 436 gCO2/kWh. Въпреки това годишното търсене на глава от населението в ЕС от 6.3 MWh е по-високо от средното за света (3,6 MWh). При 1.7 тона CO2, емисиите на глава от населението в ЕС от енергийния сектор са малко над средното за света от 1.6 тона.

ЕС е критичен регион в глобалния преход към чиста енергия. Като четвърти по големина източник на емисии в енергийния сектор усилията за намаляване на емисиите чрез изграждането на вятърна, слънчева и други източници на чиста електроенергия ще имат голямо влияние върху глобалните усилия за постигане на нетна нула до 2050 г.

През 2022 г. емисиите от енергийния сектор в ЕС са нараснали с 2.8%, повече от два пъти от средното за света (1.3%). Според "Ембер" това се дължи основно от исторически спад в ядрената и водната енергия, която е частично заменена от въглища и газ.