Бедна и обширна по европейските стандарти държава с площ 1.2 млн. кв. км - два пъти колкото Украйна, десет пъти колкото България - се сблъсква все по-силно с предизвикателство, за което нито е готова, нито получава адекватна помощ.

Поток от мигранти, върнати от северноафрикански партньори на ЕС, удря тежко страна, която е важен стълб в африканската политика за сигурност на блока. Нигер няма капацитет, за да намери решението сам, в момент, когато миграцията отново е в дневния ред на много членки на блока и разпалва вътрешнополитически (и общоевропейски) дебати. Европа, дори да не носи пряка отговорност за кризата, е критикувана, че допринася.

Как изглежда в момента кризата в Нигер, видяна в еврпопейски и африкански издания?

Хиляди са върнати в Нигер от властите в съседен Алжир от началото на годината. Те отдавна запълниха транзитния център в Асамака. Репортаж на TV5 Monde показа хиляди изоставени в Сахара на километри от алжирската граница. Стотици пристигат в района всяка седмица: от Западна Африка (Мали, Гвинея, Кот д'Ивоар), но и от Близкия изток (Сирия) и Азия (Бангладеш). Гладът и непоносимата горещина пораждат безредици, протестиращи разграбват транзитен център на Международната организация за миграция (МОМ).

След това пояснява: видимите навсякъде по пътя черни петна не са нито камъни, нито пластмасови опаковки. От тях е и миризмата; околностите на центъра са се превърнали в тоалетна.

Сградата може да поеме едва една трета от хората; мигрант казва, че МОМ изобщо не ги разпознава като мигранти и могат само да се върнат в страната си, като си платят. А нито могат да направят последното, нито да се обадят на близки. В Алжир те вече са им прибрали принадлежностите, преди да ги изхвърлят. Връщането на юг е затруднено и от джихадистите, контролиращи част от страната. Чартърните полети за връщане често се отменят.

Местните власти смятат, че само в това малко градче са заседнали 5000 души от началото на годината.

А в намиращото се край центъра градче Асамака има едва 1500 души, чийто живот е преобърнат с главата надолу - най-малкото защото гладните мигранти крадат животните им, за да се нахранят.

На 210 км южно е от Асамака е Арлит, на 350 км - в същия регион - е областният център Агадез, където транзитните центрове също са пълни. Местните власти не разполагат със средства, за да разрешат проблема. Арлит, заедно с прилежащия регион, е преобразен: нигерци и други африканци от региона или минават оттам, за да избягат, или търсят поминък в разположените там златодобивни мини.

Малки градчета са със съвсем различен облик: новодошлите са в пъти повече от местното население, както например показва този репортаж на "Африканюз" и "Франс прес". Райони като засегнатия обикновено са откъснати, консервативни общности, разтърсени от кражбите - но и проституцията - които вървят ръка за ръка с безизходицата на новодошлите, дори не само миграцията да е причина.

Европа инвестира в сигурността на региона с помощ за Нигер и Мали (където вчера бе и министърът на отбраната на Германия Борис Писториус). Пълните транзитни центрове обаче се намират по ос в една от най-безопасните части на страната, с най-малко джихадисти - именно оттам минават основните потоци.

Европейският съюз е и най-големият донор на Международната организация за миграция в региона. Тъкмо той финансира повечето чартърни полети до страните на произход. Активисти се опасяват, че това "изнасяне" на границите на ЕС дълбоко в африканския континент задълбочава кризата.

Агадез - регионът, в който се намира и Асамака - от години е важна точка за мигранти от Субсахарска Африка, които се опитват да достигнат Европа; откъслечни свидетелства сочат, че все все повече са и от други части като Близкия изток и Азия.

Конкретно центърът на МОМ е от 2014 г. и за него плати вътрешното министерство на Италия, след като вълната от търсещи убежище се разрасна насред нестабилността, причинена от Арабската пролет. От създаването си той може да приема 1000 души (при това при кризисни обстоятелства и 400 - обичайно). Тези центрове на МОМ трябва да оказват помощ на мигрантите - спирка по пътя за връщане в страните, от които идват.

Към въпросната година приманаващите през тази и други точки на Нигер мигранти достигаха между 40 и 80 хил.

Няколко години по-късно, под натиска на ЕС (и с обещание за десетки милиони евро помощ за развитие, частично изпълнено), властите в Нигер започнаха масирана кампания срещу каналджийството. Хиляди участващи в прекарване на мигранти през страната и формиращи част от мрежите за трафик на мигранти към Средиземно море бяха или задържани, или принудени да спрат. Някои бяха включени в програма за "реинтегриране" и им бе предложена помощ, за да сменят препитанието си. Нигер обаче е една от най-бедните страни в света и поминъкът на мнозина по пътищата на мигрантите (например продавачи на вода в споменатия Агадез) зависеше от тези мрежи. Пред чужди камери хора изричат немислими в Европа фрази, за да обяснят към познатият източник: "Каналджия съм!"

За цялата 2013 г. върнати в северен Нигер от съседните държави са 18 хил. души. МОМ посочва като 17 хил. числото само на потърсилите я за миналата година - 35% повече от 2021-ва, в момент, когато мигрантският поток не просто се връща към предпандемичните нива. Успешните прекосявания на Средиземно море са се утроили само за първите три месеца на 2023-та спрямо 2022-ра: 28 хил. души.

Италия въведе извънредно положение в момент, когато миграцията отново изпъкна като тема в политическия дебат в Нидерландия, Австрия и Дания. Рим призовава ЕС да помогне, защото мярката не предлага трайно решение.

Не всички десетки хиляди влезли само тази година минават през Нигер, но броят прави впечатление в момент, когато много европейски държави бързат да укрепят партньорството си със страната в Сахел. През февруари това направи Нидерландия.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус бе в Нигер тази седмица и сигурността (борбата срещу джихадистите, която въвлече Франция - и Русия - в борба със спорни резултати в региона) се открои като водеща тема за сметка на миграцията. С него обаче бе министърът за развитието, Свеня Шулце, в търсене на финансова подкрепа за развитие паралелно с пренасочването на германския контингент в мисията на ООН от Мали към Нигер - съдействие основно във вид на помощ за земеделието и укрепване на държавните структури.

В Нигер наскоро бе и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Фокусът на усилията на Вашингон обаче е противодействието на Русия с повече помощ за борба с джихадистите в Сахел. Фокусът на САЩ е върху "секюритизацията" на региона, подход, който според експерти не дава желаните резултати.

Засега усилията за работа с Нигер не дават резултати. Алжир поде нова кампания за експулсиране на мигранти от Сахел, а в съседен Тунис президентът Кайс Сайед, който завзе на практика цялата власт, говори за кампания за "африканизация" на страната насред вълна от антимигрантски настроения. Нигерските власти не могат да се справят с потока и наливан масло в огъня на правозащитните организации.

А те предупреждават, че ЕС единствено "екстернализира" граничния си контрол, без да развива на практика капацитета на страната - станала основен партньор в сигурностто насред вълната от антифренски и антиевропейски настроения - да се справи сама.