Кръстът или разпятието е може би централният образ на християнството.

Каква е разликата между двете? Кръстът е точно това - празен кръст. Това е демонстрация, че Исус вече не е на кръста и по този начин символизира неговото възкресение.

Разпятието, от друга страна, включва тялото на Исус, за да напомня по-ярко на зрителите за неговата смърт.

Много съвременни християни, от епископи до обикновени хора, носят някакъв вид кръст или разпятие на врата си и би било рядкост да се намери църква, която да няма поне един, изложен на видно място в сградата.

И все пак кръстът не винаги е бил доминиращият символ на християнството, какъвто е сега. И със сигурност не би бил носен като моден аксесоар от ранните християни.

Всъщност са били необходими векове на християните, за да започнат да изобразяват кръста в своето изкуство.

Въпреки че някои искат да припишат заслугата на император Константин за използването на кръста по-широко след IV век, реалността не е толкова проста. Част от отговора се крие в природата на самото разпване.

Разпването на кръст включва в древността важна особеност - то обикновено е форма на екзекуция, запазена за хора, които не са от елита, не са граждани на Римската империя от I век.

Роби, бедни, престъпници и политически бунтари биват разпнати на кръст с хиляди за "престъпления", които днес бихме могли да считаме за незначителни. Видовете кръстосани конструкции може да са различни, но като форма на екзекуция, разпването на кръст е било брутално и жeстоко, предназначено да посрами публично жертвата, като го покаже гол и прикован, като по този начин утвърждава властта на Рим и над телата на масите.

Това, че Исус претърпява такава недостойна смърт смущава някои ранни християни. Апостол Павел описва разпването на Исус като "препъникамък" или "скандал" за другите евреи. Други го натоварват с жертвен смисъл, за да осмислят как този, който се твърди, че е Божи Син, ще страда по този начин. Но срамът, свързан с този вид смърт, остава.

Един сега скандален графит, датиращ от началото на III век в Рим, вероятно осмива начина на смъртта на Исус. Издълбан на стена в Рим, графитът на Алексаменос изобразява мъжка фигура с глава на магаре върху кръст, под който е написано "Алексаменос, поклони се на бог". Смята се, че пародията е насочена към християните именно защото те се покланят на човек, който е умрял от разпване.

Фелисити Харли-Макгоуън, експерт по разпятието и ранното християнско изкуство, твърди, че християните са започнали да експериментират с правенето на свои собствени специфично християнски изображения около 200 г. сл. н. е., приблизително 100-150 години след като са започнали да пишат за Исус.

Бавната поява на изобразяването на Исус на кръста не е свързана с общ проблем на християните с визуалните изкуства, въпреки че те изглежда са били много избирателни в това, което изобразяват. Произведенията на изкуството обикновено изобразяват библейски истории и използват пасторални и мирни образи, за да покажат как други са спасени от смъртта или да разкажат историите на библейски герои като Данаил или Авраам.

През IV век християните започват да изобразяват други сцени на смъртта от Библията, като възкресяването на дъщерята на Яир, но все още не и смъртта на Исус. Харли-Макгауън пише: "Ясно е, че най-ранните представяния на смъртта в ранното християнско изкуство са насочени към действията след събитието."

Такива изображения подчертават изцелението, новия живот и възкресението от смъртта. Този акцент е едно от обясненията защо християните се забавят с изобразяването на действителната смърт на Исус.

Едно от най-ранните съществуващи изображения на Исус може да бъде намерено в Maskell Passion Ivories, датиращо от началото на V век, повече от 400 години след смъртта му. Тези барелефи върху слонова кост образуват панел от ковчег, който включва една сцена на смъртта сред набор от сцени, разказващи историята на Исус.

Подобно на много предишни християнски изкуства, акцентът остава върху победата на Исус над смъртта, а не върху някакво желание да се изобрази реалността или насилието на неговото разпятие. Един от начините да се покаже това беше да се изобрази разпнатият Исус, но с отворени очи, жив и непобеден от кръста; в Maskell Ivory жизненият Исус е противопоставен на очевидно мъртвия Юда.

Въпреки че има магически амулет от III век, който включва изображения на разпятие (и може да е имало други скъпоценности и амулети, изгубени във времето, които свързват неговото възкресение от смъртта с магически термини), изображенията на кръста започват да се появяват едва през V век и ще останат рядкост до VI век.

Когато започва строенето на църкви, разпятията се появяват върху гравираните църковни врати и ще останат едно от стандартните изображения, докато Реформацията не поставя акцента върху празния кръст.

Кръстът продължава да има сложна история, като се използва както като символ на християнската църковна власт, така и на расисткото превъзходство от групи като Ку Клукс Клан.

В тези смесени традиции може да има красота, интрига, магия и ужас.

От една страна, той е символ на християнската вяра в смъртта и възкресението на Исус. От друга, това е напомняне за насилието на държавата и смъртното наказание.

Може би, 2000 години по-късно, винаги е и двете - дори когато е инкрустиран с диаманти.