Европейският парламент парафира "Светата троица" на Зелената сделка

На живо
Заседанието на Народното събрание

Европейският парламент парафира "Светата троица" на Зелената сделка

Европейският парламент парафира "Светата троица" на Зелената сделка
Reuters
Европейският парламент одобри с убедително мнозинство във вторник в Страсбург три от ключовите закони за реализирането на Зелената сделката, която цели постигане на въглеродно неутрална икономика в ЕС до 2050 г.
Депутатите гласуваха с 413 гласа "за", 167 "против" и 57 "въздържали се" новата Схема за търговия с въглеродни емисии (СТЕ 2), която освен друго ще включи автомобилния транспорт и отоплението на сградите в пазара за плащане на емитираните СО2 газове и ще премахне безплатните квоти за замърсителите, създаването нов Социален фонд за климата (521 "за", 75 "против" и 43 "въздържали се"), който да компенсира домакинствата и малкия бизнес за следващото от СТЕ поскъпване на електричеството, отоплението и горивата, както и нов механизъм за внос в ЕС на продукти от трети страни, които не ограничават производства, излъчващи големи въглеродни емисии (487 "за", 81 "против" и 75 "въздържали се").
"СТЕ, фондът за климата и механизмът за корекции на емисиите по границата са Светата троица на пакета "Готови за 55" (законодателството за реализация на Зелената сделка)", заяви нидерландският евродепутат Естер де Ланге, един от говорителите на Европейския парламент, договорили окончателния вид на новото законодателство.
В допълнение депутатите приеха законодателство, чрез което СО2 емисиите от корабоплаването (500 "за", 131 "против", 11 "въздържали се") ще бъдат включени в пазара на въглеродни квоти, и разшириха до 80% обхвата на парниковите газове от авиацията, които ще се плащат (463 "за", 117 "против" и 64 "въздържали се").
Заедно с приетата вече регулация, която ограничава пускането на пазара след 2035 г. на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, новите закони са част от пакета от 14 регламента и директиви, предложени през 2021 г. от Европейската комисия като инструменти за постигане на целите на ЕС за въглеродна неутралност.
Отложен старт
Законодателните промени, които бяха договорени политически между парламента и страните членки през декември, ще станат факт след окончателното им гласуване от Съвета на ЕС, вероятно следващата седмица, но ще имат по-дълги преходни периоди, за да могат правителствата на държавите членки да се подготвят за прилагането им.
Облагането на отоплението и охлаждането на сградите на изкопаеми горива ще започне от 2027 г., а ако цената на природния газ надхвърли 106 евро за мегаватчас - с година по-късно. Премахването на безплатните квоти за производителите на стомана и цимент ще започне от 2026 г. и ще завърши през 2034 г.
Новият Социален фонд за климата ще започне да функционира една година преди включването на сградите в търговията с емисии. Той ще има бюджет 86.7 млрд. евро (събирани от приходите от СТЕ 2) и ще трябва да се разпределя от правителствата за саниране на сградите, помощи за енергийно бедните и за производствата, които не могат да намалят квотите си, както и подмяна на транспортните средства на изкопаеми горива.
СТЕ2 ще изисква от големите замърсители да намалят с 62% (с 1% повече от предложението на еврокомисията) СО2 емисиите си до края на десетилетието.
Според основния докладчик на Европейския парламент за ревизията на правилата търговията с въглеродни квоти Петер Лизе (Германия, ЕНП) промените ще имат 25 пъти по-голям ефект от ограничаването на колите с бензинови и дизелови двигатели.
"СТЕ, механизмът и социалният фонд са исторически постижения, които ще ни отведат до климатичните цели за 2030 г (намаляване с 55% на СО2 емисиите спрямо 1990 г.). За първи път се включва силно замърсяващото корабоплаване и се поставят на равна нога европейските и неевропейските производители, замърсителите ще плащат и ще финансират домакинствата за енергийния преход", заяви нидерландският евродепутат Мохамед Шамид, един от участниците в преговорите по новото законодателство със страните членки.
Опасения и съмнения
Много от изказалите се по време на дебата, предшестващ гласуването, евродепутати, изразиха опасение, че новите мерки ще оскъпят енергията и транспорта и че все повече хора няма да могат да си ги позволят, а зелените амбиции на ЕС ще намалят конкурентоспособността на европейската икономика, което ще доведе до деиндустриализацията на Европа.
Консерваторите, крайната десница, част от комунистите и левицата обявиха, че не могат да подкрепят предложението, тъй като то ще навреди на европейските граждани и бизнес. Част от зелените и от социалдемократите пък се въздържаха, защото смятат, че направеното не е достатъчно.
От 17-те български евродепутати в дискусията се включи само Петър Витанов от групата на Социалистите и демократите. Той заяви, че "климатичните промени, изчерпването на ресурсите и замърсяването са стигнали критични точка" и че "след свръхпроизводството и свръхпотреблението ще трябва да се наложат ограничения".
Ангел Джамбазки от европейските консерватори използва обясненията на отрицателен вот, за да атакува зелените политики на ЕС, като ги определи като "свръхзелена утопия" и направи предположение, че те са "мотивирани от производителите на слънчеви батерии, на вятърни перки и на други такива пособия".
"Докато се води такава политика, докато има такава шизофрения тук в тази зала и в Европейската комисия, ЕС и държавите му членове ще бъдат зависими от външни носители, от външни източници, а ние тук ще продължаваме да си чешем езиците, да ме прощават преводачите", заяви Джамбазки.