Нивото на река По, която е най-голямата река в Италия, вече е толкова спаднало, колкото е било през юни миналата година, когато условията са били едни от най-горещите и сухите през последните 70 години. Това пише агенция "Асошиейтед прес" в свой репортаж.

Снежната покривка в околните Алпи, която обикновено спасява реката от пресъхване през по-топлите месеци, се е свила със 75% според агенцията за климата и околната среда на провинция Болцано. Това кара корабите да променят курса, като корабоплаването скоро ще стане невъзможно, ако скоро не завалят обилни валежи.

Река По, която е дълга 652 км и която тече от северозападния град Торино до Венеция на източното крайбрежие, пресича най-гъсто населената, силно индустриализирана и с най-интензивно земеделие северна част на Италия, известна като италианската хранителна долина. Водосборният басейн на По някога е покривал 71 000 кв. км. В Италия широките равнини на реката са известни с наводненията, които не пресъхват.

Рибари разчитат на реката, нейните води поддържат богати земеделски земи, захранва турбини на вецове и подсигурява водоснабдяването на местното население по бреговете и делтата. По поддържа и туризма, със световноизвестни езера като Гарда и Комо, посещавани всяка година от милиони чуждестранни туристи, които обичат да се наслаждават на прохладни чисти води, изкуство и добра храна. Тези, които разчитат на нея, трябва да пестят вода.

В началото на април нивото на реката е достигнало рекордни за 30 години ниски стойности, като дебитът на реката е бил едва една трета от средния за сезона. В Алпите изминалата зима е била необичайно суха и топла, тъй че оттам По няма как да бъде захранена, както и различни други притоци в Южна и Западна Европа в края на пролетта и лятото, за да отговорят на голямото търсене на вода за напояване, пиене и производство на електроенергия. Повече от 85% от 4000 водноелектрически централи са разположени в северните области на страната, като засушаването оказва силно влияние върху съхранението на енергия. Водноелектрическите централи обикновено посрещат повече от 15% от енергийните нужди на Италия.

Сред някога покрити с много сняг върхове има естествени и изкуствени езера, които вече са с 30% под средните за сезона нива, а снежната покривка е със 75% под средната 10-годишна стойност за сезона, обясни Флавио Руфини, директор на агенцията за климата и околната среда на провинция Болцано.

Алпийските езера в провинция Болцано съхраняват средно около 100 млн. литра вода, но сегашното ниво едва достига 42 млн. литра след сухата зима. Алпийските езера са от съществено значение за лятното оцеляване на реките в Италия. Особено засегнати от водната криза са областите Пиемонт и Ломбардия.

Езерата са толкова пресъхнали, че стара кула е изплувала от дъното на изкуственото езеро Вернаго, докато древната камбанария на потопеното от италианското правителство през 1950 г. село Курон Веноста стърчи по-високо от обикновено в езерото Резия.

По бреговете на река Адидже в северната част на провинция Тренто водата също има дебит, наполовина по-малък от средния за сезона.

Малкият дебит позволява на Адриатическо море да прониква на десетки километри нагоре по реките По и Адидже, застрашавайки посевите, мидените ферми, водоносните хоризонти и дори питейната вода на някои села.

Италианското правителство все още не е назначило извънреден комисар, който да посредничи между областите надолу и нагоре по течението на реката и между гражданите, които плащат за питейна вода, земеделие, водноелектрическа енергия и туризъм.

Местните и националните власти скоро ще се сблъскат с драконовски решения за евентуален режим на водоснабдяването и как да се избегнат водни войни между различни италиански области и провинции, ако скоро не завали дъжд.

Учените предупреждават, че екстремните метеорологични явления като горещи вълни, мощни бури, наводнения и суши стават все по-чести и по-интензивни заради климатичните промени, причинени от човешките емисии на парникови газове.