Погълната и изплюта: Как ще свърши Земята
Като мимолетно надничане към мрачната съдба, очакваща Земята, учените за първи път наблюдаваха звезда, набъбнала в старостта си, да поглъщаща подобна на Юпитер планета, която след това изхвърля като оригване в космоса.
Изследователите съобщиха, че звездата е била в ранните етапи на така наречената "фаза на червения гигант" - в края на живота си, след като е изчерпала водородното гориво в ядрото си и размерите й са започнали да се увеличават.
Докато звездата се е разширявала, повърхността й е достигнала орбитата на обречената планета, преди да я погълне и изхвърли.
Звездата, която първоначално е приличала на нашето слънце по размер и състав, се намира в нашата галактика Млечен път на около 12 хил. светлинни години от Земята в посока на съзвездието Орла. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9.5 трилиона км. Звездата е на около 10 милиарда години - два пъти по-стара от слънцето.
Участта на Земята
Червените гигантски звезди могат да набъбнат до сто пъти първоначалния си диаметър, поглъщайки всички планети по пътя си. Учените и по-рано са наблюдавали такова разширяване на звезда, но не и планетарно поглъщане.
Ядрото на Земята е спряло да се върти и това вещае (малки) промени
Меркурий, Венера и Земята, трите най-вътрешни планети на нашата слънчева система, ще имат същата съдба, когато слънцето преминава през своята "Фаза на червения гигант" за около 5 милиарда години, според Кишалай Де, постдокторант в Института за астрофизика и космос "Кавли" в Масачузетския технологичен институт. Де е водещ автор на изследването, публикувано в списание "Нейчър".
Газов гигант
Планетата в това изследване е тип "горещ Юпитер" - газов гигант, наподобяващ най-голямата планета от нашата Слънчева система, но с орбита, много по-близка до своята звезда. Тази планета, може би няколко пъти по-голяма от Юпитер, обикаля своята звезда за по-малко от ден на разстояние, по-близо от Меркурий, нашата най-вътрешна планета, която обикаля около слънцето.
С разширяването на звездата тя се приближава до орбитата на планетата.
"Планетата започна да се движи през атмосферата на звездата точно като сателит, падащ в атмосферата на Земята. Колкото по-дълбоко падаше планетата в атмосферата на звездата, толкова по-плътна беше заобикалящата я среда и толкова по-бързо я завличаше навътре", разказва съавторът на изследването Морган Маклауд , постдокторант в Центъра за астрофизика "Харвард-Смитсониън".
Учени откриха "невъзможен" пръстен около планетата Кваоар
"Движението накара планетарната орбита, която може да е съществувала стабилно в продължение на милиони или милиарди години, внезапно да се потопи в звездата, захранвайки емисиите, които виждаме. По същество звездата погълна своята планета толкова внезапно, че изглеждаше като енергично оригване", обяснява Маклауд, имайки предвид материала, изхвърлен в космоса в светлинен изблик. "Интензивната топлина в крайна сметка разкъсва планетата и нейният материал се смеси в звездата."
Последната битка
Изследователите не са забелязали други планети в орбита около тази звезда, но не изключват да е имало такива.
"Нашите данни показват, че това не става без борба и че планетата се опитва да разкъса повърхностните слоеве на звездата със собствената си гравитация. Но звездата е хиляда пъти по-голяма, така че планетата не може да направи много и в крайна сметка се срива", раказва Де.
"Смиряващо е да мислим, че нашата собствена планета ще има подобна съдба и още повече да осъзнаем, че сме твърде малки, за да накараме слънцето да изригне както тук. Когато Земята в крайна сметка бъде погълната, слънцето едва ли ще забележи ", каза Маклауд.
Изследователите са използвали камерата Zwicky Transient Facility (ZTF) в обсерваторията "Паломар" в Калифорнийския технологичен институт, за да могат да установят, че звездата бързо става 100 пъти по-ярка, като при това да разберат защо това се е случило, изключвайки, например, сливане на две звезди.