Погълната и изплюта: Как ще свърши Земята

На живо
Заседанието на Народното събрание

Погълната и изплюта: Как ще свърши Земята

Рисунка, показваща обречена планета, която се плъзга по повърхността на своята звезда, разположена на около 15 хил. светлинни години от Земята, преди да бъде напълно погълната
Reuters
Рисунка, показваща обречена планета, която се плъзга по повърхността на своята звезда, разположена на около 15 хил. светлинни години от Земята, преди да бъде напълно погълната
Като мимолетно надничане към мрачната съдба, очакваща Земята, учените за първи път наблюдаваха звезда, набъбнала в старостта си, да поглъщаща подобна на Юпитер планета, която след това изхвърля като оригване в космоса.
Изследователите съобщиха, че звездата е била в ранните етапи на така наречената "фаза на червения гигант" - в края на живота си, след като е изчерпала водородното гориво в ядрото си и размерите й са започнали да се увеличават.
Докато звездата се е разширявала, повърхността й е достигнала орбитата на обречената планета, преди да я погълне и изхвърли.
Звездата, която първоначално е приличала на нашето слънце по размер и състав, се намира в нашата галактика Млечен път на около 12 хил. светлинни години от Земята в посока на съзвездието Орла. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9.5 трилиона км. Звездата е на около 10 милиарда години - два пъти по-стара от слънцето.
Участта на Земята
Червените гигантски звезди могат да набъбнат до сто пъти първоначалния си диаметър, поглъщайки всички планети по пътя си. Учените и по-рано са наблюдавали такова разширяване на звезда, но не и планетарно поглъщане.
Меркурий, Венера и Земята, трите най-вътрешни планети на нашата слънчева система, ще имат същата съдба, когато слънцето преминава през своята "Фаза на червения гигант" за около 5 милиарда години, според Кишалай Де, постдокторант в Института за астрофизика и космос "Кавли" в Масачузетския технологичен институт. Де е водещ автор на изследването, публикувано в списание "Нейчър".
Газов гигант
Планетата в това изследване е тип "горещ Юпитер" - газов гигант, наподобяващ най-голямата планета от нашата Слънчева система, но с орбита, много по-близка до своята звезда. Тази планета, може би няколко пъти по-голяма от Юпитер, обикаля своята звезда за по-малко от ден на разстояние, по-близо от Меркурий, нашата най-вътрешна планета, която обикаля около слънцето.
С разширяването на звездата тя се приближава до орбитата на планетата.
"Планетата започна да се движи през атмосферата на звездата точно като сателит, падащ в атмосферата на Земята. Колкото по-дълбоко падаше планетата в атмосферата на звездата, толкова по-плътна беше заобикалящата я среда и толкова по-бързо я завличаше навътре", разказва съавторът на изследването Морган Маклауд , постдокторант в Центъра за астрофизика "Харвард-Смитсониън".
"Движението накара планетарната орбита, която може да е съществувала стабилно в продължение на милиони или милиарди години, внезапно да се потопи в звездата, захранвайки емисиите, които виждаме. По същество звездата погълна своята планета толкова внезапно, че изглеждаше като енергично оригване", обяснява Маклауд, имайки предвид материала, изхвърлен в космоса в светлинен изблик. "Интензивната топлина в крайна сметка разкъсва планетата и нейният материал се смеси в звездата."
Последната битка
Изследователите не са забелязали други планети в орбита около тази звезда, но не изключват да е имало такива.
"Нашите данни показват, че това не става без борба и че планетата се опитва да разкъса повърхностните слоеве на звездата със собствената си гравитация. Но звездата е хиляда пъти по-голяма, така че планетата не може да направи много и в крайна сметка се срива", раказва Де.
"Смиряващо е да мислим, че нашата собствена планета ще има подобна съдба и още повече да осъзнаем, че сме твърде малки, за да накараме слънцето да изригне както тук. Когато Земята в крайна сметка бъде погълната, слънцето едва ли ще забележи ", каза Маклауд.
Изследователите са използвали камерата Zwicky Transient Facility (ZTF) в обсерваторията "Паломар" в Калифорнийския технологичен институт, за да могат да установят, че звездата бързо става 100 пъти по-ярка, като при това да разберат защо това се е случило, изключвайки, например, сливане на две звезди.