Той беше "последният турчин, в който светът имаше някакво доверие". Като министър на икономиката засегна толкова много сенчести интереси, че трябваше да носи бронирана жилетка. И умееше да обясни ясно и честно на обикновените турци болезнените реформи, които да изведат страната от десетилетия на погрешно управление на икономиката, написа за него "Файненшъл таймс".

Турция има нужда от такива като него точно сега, когато остават сто часа до президентските и парламентарни избори, които ще сложат край на епохата "Ердоган" или ще бетонират за още един мандат най-забележителното управление в модерната история на Турция, продължаващо 20 години. Но той почина. На 7 май, седмица преди изборите, които мнозина определят като исторически, Кемал Древиш си отиде на 74 години.

И турците ще трябва да се справят с това, което имат.

От избора им зависи не само съдбата и посоката на собствената им страна, смятана за една от 20-те най-важни в света като член на Г-20. Резултатите ще повлияят на обширен район от Западните Балкани до Кавказ, а вероятно и до китайската граница на централноазиатски съветски републики. Ефектът може да се усети от войната в Украйна през ситуацията в Черно море до Близкия изток и Северна Африка. Както и в НАТО и ЕС или в тежестта на Движението за права и свободи в отношенията между София и Анкара.

Затова вотът на 14 май е определян от мнозина в Европа като "най-важните избори за годината". Те ще определят дали 85-милионната страна ще продължи към уплътняване на авторитарните тенденции или ще започне да се връща към по-демократично управление.

Резултатът в неделя ще покаже кой ще контролира Меджлиса (парламента) и ще има ли на 28 май балотаж на президентските избори. Първите прогнозни данни би трябвало да се появят в късния следобед или привечер.

И в двата случая се състезават се коалиции, като засега изглежда, че тази на опозицията има шанс да овладее и президентския дворец, и парламента, ако се споразумее с прокюрдски блок, който е със серизони шансове да надхвърли 7-процентния праг от гласовете, за да излъчи свои депутати.

Така представено, изглежда че дните на президента са преброени. Реалността може да се окаже съвсем различна. Управляващите контролират почти всички институции - от организаторите на изборите и повечето медии до управителя на централната банка. Ердоган отново умело използва тактиката на "изборната икономика" за увеличаване на симпатизантите чрез обещания за повишаване на заплатите, намаляване н възрастта за пенсиониране, преструктуриране на задължения към държавата...

Още в началото на април "Икономист интелиджънс юнит" заложи на това, че статуквото все пак ще се задържи отчасти и Ердоган ще спечели с минимална преднина, но Партията на справедливостта и развитието и националистическите им съюзници ще изгубят Меджлиса.

Това не е от най-добрите варианти за Турция, защото Ердоган изгради силна президентска система и депутатите от доскорошната опозиция трудно ще блокират действията му. Той ще ска да продължи с управлението, в което колкото може повече да зависи от личната му дума и власт, което означава още години на еднолично посочване на премиера и министрите, на висока инфлация и контрол над страната. Те ще искат да демонтират системата, определяна от мнозина като автократична, завръщане към ортодоксално ръководство на икономиката, възстановяване на отношенията с ЕС, одобряване на Швеция в НАТО...

Реализирането на тази визия за една нова демократична Турция няма да е лесно и бързо. Тя включва още:

За много от тези промени опозицията ще се нуждае от абсолютно парламентарно мнозинство (или дори по-голямо мнозинство за конституционни реформи), което е малко вероятно да получи. Също така не е сигурно дали тази нова промоция на основните свободи ще се разпространи и върху кюрдските националисти. В допълнение, превземането от партията на Ердоган на политическите институции, бюрокрацията и съдебната система е дълбоко и би било трудна за разграждане, изреждат от "Икономист".

Завоят в икономическото управление ще бъде ограничен от поне два ключови фактора. Първият са неизбежните разходи от над 100 млрд. долара за възстановяване след разрухата от февруарските земетресения. Вторият е нуждата да се пипа внимателно, защото бързото вдигане на лихвите като борба срещу инфлацията, завръщането на лирата на свободния пазар и премахването на защитени депозити в национална валута рискува да задуши вътрешното потребление. Западни банки прогнозират, че обменният курс на турската лира може да скочи от сегашните около 19 лири за долар на 30 лири за долар. Оттук крачката към хиперинфлацията не е много голяма.

Чуждестранните инвеститори очакват политики, срокове и действия, а не толкова името на бъдещите министри на икономиката и финансите. Дори да има забележимо подобряване на привлекателността за инвестиции, не бива да се забравя, че то би тръгнало от ниска база.

Във външната политика в най-добрия случай при край на управлението на Ердоган биха последвали прозападни жестове и декларации, но за някакво радикално скъсване с досегашния курс е абсурдно да се мисли. Националните интереси, които преследва Анкара в чужбина, са солидно разположени в съзнанието на елитите в страната и в тях курсът за Гърция и Кипър, както и балансиранитe връзки с Китай и Русия, ще се следват отново. Въпросът е, че Западът може да предложи нова рамка за стратагически отношеня с държава, ключова за обширен район и в нея може да не се вписва процесът на евроинтеграция.

Ердоган взима лично много от важните решения, което вероятно го прави по-близък и разбираем за хора като Владимир Путин или Си Цзинпин, но е и в столиците на западните съюзници.

Затова на днешна Турция ѝ трябва човек като Кемал Дервиш. Потомък на реформаторски османски министър-председател, израстнал, говорейки немски на майка си (секретарка в германското посолство в Анкара по време на Втората световна война), прекарал ранното си детство на остров Бююкада близо до Истанбул, възпитаник на елитното училище-пансион Le Rosey в Швейцария, завършил икономика в LSE и Принстън, издигнал се през 2011 г. до потенциален управляващ директор на МВФ.

Ердоган постигна икономически просперитет в първото си десетилетие, следвайки неговата програма. Но последва друга епоха. Турците трябва да решат продължаването или прекъсването ѝ. И да намерят хора с визия като неговата.