"Не очаквахме толкова от Карадайъ": как се правят турски избори в "Малката България"
В кафенето се чува българска реч, в един от магазините поздравяват на български, мартеницата е важна не само през март.
Някои жители твърдят, че оттук започва идеята тя да заема централно място в кампанийната символика на опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу, да краси ръката му и да е на клончето от плаката с надпис "Обещавам ви".
Наричат квартала "Малката България", но изглежда подходящо и "Малките Балкани".
"Авджълар", в югозападния край на Истанбул, бе единственото място в пет посетени от "Дневник" турски града, където политиците бяха по-словоохотливи от минувачите и където "Дневник" имаше възможност да разговаря с представител на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган. Единствено там откликнаха представители и на трите водещи турски партии едновременно.
Как изглежда кампанията в "Авджълар", какво мислят водещите партии за бъдещето на Турция и отдават ли значение на връзката с България?
"Чудехме се как може да си купиш 2-3 ябълки"
По време на Османската империя в района живеят гръцки семейства. Напускат го след раждането на Република Турция, заменят ги няколко поколения български турци; основателите вероятно са от Ветово, Русенско, дошли като ловци (редом с други, от други части на България, основали съседни махали).
След неприятности при опит да се установят получили нисколихвен кредит за целта с посредничеството на Кемал Ататюрк (според друга версия името "Авджълар" или "Ловците" идва от стари османски ловни хижи). С времето в него се установяват и други турци от балкански произход; в населението от над 380 хил. души българските стават малцинство.
И те, като останалите, са засегнати от бремето на тежката икономическа криза и високата инфлация, белязали последните няколко години. Партиите ги ухажват; на централната пешеходна улица "Мармара" почти няма политическа сила, голяма или малка, без шатра или най-малкото плакат с един или двама представители.
"Най-големият проблем е икономиката", казва Хюлия Алтън от Сдружението на балканските турци, която работи в Община Авджълар и членува в Републиканската народа партия (РНП). "Хората вече не могат с една заплата, с две заплати, да живеят както преди. Не стига за нищо. Не знам в България как е, тук е много зле. Особено последната една година. Нещо, което си взимал преди една година за 2-3 лири, сега е 30-40. Преди нещо беше 10, сега е 100. Няма какво да купиш за една, две или три лири."
"Миналата седмица на един открит пазар излязохме с кандидат-депутат. Купих само зеленина - марули, чесън, лук, домати, краставици, магданоз, копър, репички. Двеста лири (20 лв. - бел. ред.). Един килограм кайма беше 400 (40 лв). Покрай Рамазан байрам намалиха до 300. Преди година беше 70-80 лири", продължава. Според нея много жители в "Авджълар" обвиняват президента и правителството; признава обаче, че други продължават да му вярват.
Чудехме се как може един човек да отиде на пазар и да купи 2-3 ябълки или домата в магазина. Сега всички сме така. Гледаш къде е по-евтино и там отиваш да пазаруваш.
Алтън пристига със семейството си в "Авджълар" през 1989 г. Тогава чува, че от България има 40-50 хил. преселници, както и 50-60 хил. напуснали преди това, с двойно гражданство. Днес повечето от тях не живеят в квартала: според нея не са останали повече от 10 хил. души. Много от тях години наред бяха известни с подкрепата за РНП.
Нуждата да им се изпрати послание обаче е част от обяснението защо България влезе в кампанията миналия месец: тогава Кълъчдароглу посети Кърджали, с по един представител за Балканите от всеки квартал. От "Авджълар" с него е тъкмо Хюлия Алтън. Ифтар има и в Гърция, но лидерът на РНП и кандидат за президент посещава само България.
"(Кълъчдароглу) знае, че там няма много (турски граждани - бел. ред.), които ще гласуват, но с действията си впечатлява тукашните с турско гражданство. Отиде в нашия край; там има най-много турски граждани с роднини в Бурса, в Истанбул", обяснява Алтън причините за това посещение. Дни по-рано външнополитическият съветник на Кълъчдароглу Юнал Чевикьоз отрече пътуването да е кампанийно.
Юнал Чевикьоз, опозиционен политик: Турция повече няма да се меси в България
"Навсякъде много добре ни посрещнаха", разказва тя в кабинета си в общината. "Обикновено така посрещат ПСР." Според нея тъкмо това пътуване, информация за което погрешно изтекла публично два дни по-рано, подтикнало турския външен министър Мевлют Чавушоглу също да посети България, но в Шумен.
Когато българската и турската политика се преплитат
И при двамата се появи и лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) Мустафа Карадайъ, но на наблюдатели направи впечатление, че той прекарва много повече време с опозиционния лидер, придружава го във всички точки на посещението. "В нашата партия винаги сме имали хубави отношения с ДПС. Преди изборите в България винаги идва на посещения, дава ифтар, слуша гражданите и проблемите им.
Между ДПС и РНП има взаимна връзка. Ние ги подкрепяме. Като ще има избори тук, правим организацията - каквото се иска от нас. В "Авджълар" аз отговарям за тези отношения и е лесно. Помагам и на други квартаи - с коли, с нещо друго, каквото им трябва.
Означава ли решението на Карадайъ, че ДПС е взела страна, както може да е разлтълкувано в Анкара? "Да", смята Хюлия Алтън. "Не очаквахме толкова много - до края да са заедно. Всички много се възхитиха от тази ситуация, от решението на Карадайъ. На всички много им хареса. Много добре ни посрещнаха. По избори РНП винаги е подкрепяла ДПС, но ПСР невинаги беше така." Обяснява, че при създаването на ДОСТ управляващата в Турция партия давала инструкции на чиновници за кого да се гласува на българските избори.
На ДОСТ, обратно, се гледа с добро око сред другите представители на опозицията. На километри източно от "Авджълар", в "Кадъкьой" в азиатската част на Истанбул, членът на борда на Добрата партия Емир Гюрбюз коментира ДОСТ далеч по-ласкаво. "В началото тя беше близка с нас... но турците от български произход се придържат към традициите си и не променят гласа си, затова не гласуваха за нея", казва. Обратно, "не вярвам на Движението за права и свободи", продължава. "Те не могат да представляват добре българските турци."
"Започна голямото използване на ДПС от партиите в Турция"
"Балканците ще са важни на изборите"
На няколко минути път с кола от общината ул. "Мармара" се оживява от палатките на големите партии и събралите се около тях, членове, активисти и минувачи.
"Лидерът ни, Мерал Акшенер, е с балкански корени", изтъква Серкан Ялъм, кандидат за депутат от Добрата партия, пред една от шатрите на ул. "Мармара"; там раздават листовки, пристигат лидери, по-късно, когато глъчката утихне, в щаба ще се подкрепят с пикантна леща и домашен кекс. Някои от активистите сами проявяват интерес към чужденеца. Ялъм обаче бърза за следващото събитие.
За избирателите един от най-големите проблеми в "Авджълар" според него е свързан със земетресението - болезнена тема след труса от 6 февруари на югоизток и, 23 години след същото бедствие в Западна Турция.
Има много стари сгради, тепърва се възстановяват, продължава. "Трябва да се работи за строителството на нови, да се вземат мерки за земетресения. Да се подмени жилищният фонд. Сега, за да възстановят старата, трябва да дадат сума като 1.5 млн. лири (150 хил. лв), и са принудени да живеят в старите си къщи." Властта междувременно прокара закон, с който на национално ниво сумата ще се дели на две: половината ще е кредит от държавата.
След жилищния фонд обаче посочва основна тема за Добрата партия: "имигранти, особено сирийци. В махалите има много изселени. "Те вече са толкова в мнозинство, ние оставаме в малцинство спрямо тях. Когато дойдем на власт, смятаме да ги изпратим в държавата им. даже не вярвам, че в държавата им има война, защото за Байрам се връщат. Лятото идват, зимата ги няма."
Ядосани на Ердоган, но за малко: защо земетресението няма да преобърне изборите
"Няма да ги изпратим насилствено", продължава, но "една държава трябва да има не повече от 3% мигранти. В Турция 17 млн. са мигранти и това са 12%."
| Числото не отговаря на истината - делът на всички мигранти и бежанци е около 7 на сто към август 2022-ра - но думите му отразяват страховете в турското общество. Избирателите смятат присъствието на сирийците в турските градове за водеща тема - и "Авджълар", квартал, в който живеят поколения мигранти от други държави (макар и основно турци), не е изключение. |
От съседния квартал "Есенюрт" много сирийци идват да се разхождат в почивните дни. Други живеят в "Авджълар" и пораждат недоволство у местните. Около 10 деца в класа на малката дъщеря на Хюлия Алтън са от други държави и не знаят турски. Тези хора много късно лягат, много са шумни, ние имаме нормален живот, те лятото излизат по улиците, викат, крещят. Нашите хора трудно сме с тях на едно място."
И не са само сирийци: в други разговори в Истанбул бе спомената продажбата на къщи в квартала на иранци, която будела безпокойство. По улиците все по-често могат да се видят табели на арабски и дори на фарси.
"Нека се разберем и по цивилизования начин ги изпратим", продължава Серкан Ялъм. "Ако не ги върнем, след 50 години населението им ще е по-голямо от нашето." Погрешно разбира, че следващият въпрос, за икономиката, се отнася до сирийците. "Мислите, че икономиката има проблеми заради сирийците ли? Само заради президента ни." Заради смяната на властта според него си струва партията му да работи с РНП, въпреки риска от конфликти по-късно.
Няма значение. Не се женим. Заедно сме, за да променим всичко. За да спасим хората си. Може би след две години ще се изправим едни срещу други.
Важни ли са българите в тази кампания? "Мога да ви кажа, че 100% са много, много важни. Всички сме от съседни страни. Лидерът ни, Мерал Акшенер, е по произход от Драма (родителите ѝ пристигат в Турция от Драма, в днешна Гърция - бел. ред.)", казва Ялъм.
Човекът, който в този разговор избира да стои встрани, е вдясно: местният председател на партията Зия Генджер също е от България, която напуска през 70-те години.
Кълъчдароглу показа, че гледа към балканските съседи на Турция, а ще има ли промяна в балканската политика на Турция, ако опозицията спечели? "За балканската политика не знам", казва. "Но само в Истанбул има 20 места, където балканците ще бъдат важни."
"Опозицията отклонява вниманието"
На пет минути от пешеходната "Мармара" внушително изображение със символа на партията на Ердоган се развява над входа на стара сграда, на метри над десетките малки знаменца със същата светеща крушка. На един от етажите на сградата прозрачна врата с надпис "Векът на Турция" се плъзга, на входа посреща Фарук Йоздемир - член на общинската власт в Истанбул, на практика парламент на град население над два пъти българското.
В община Истанбул Фарук Йоздемир отговаря за мерките, свързани с устойчивост на земетресения. "Най-важното е подновяването на сградите", обяснява и той. Критикува управляващата града опозиция, че още не е изпълнила план за изграждане на 100 хил. жилища, в които да се преместят временно жителите в най-рисковите сгради, докато другите бъдат укрепени или докато бъдат построени нови.
В кабинета, в който той предлага кафе, е тихо, над бюрото на известно разстояние един от друг са портретите на Реджеп Тайип Ердоган и Мустафа Кемал Ататюрк. Тиха според него е и кампанията - по-различна заради земетресението. "И с другите партии е така. Музиката звучи по-тихо. На предишните избори имаше много музика, празнична атмосфера. Хората гледат като модел председателите на партиите."
Разлика е и че позициите на избирателите изглеждат все по-втвърдени. "След този час (Йоздемир има предвид 26 април - бел. ред.) не вярвам някой да си промени гласа", казва Йоздемир. Затова всички кандидати отиват при нерешилите. Всички искат да вземат гласа им. Разказват за себе си, жителите решават, всеки преценява."
Йоздемир критикува прекаленото внимание на опозицията към икономическата ситуация.
Отсрещната страна използва икономиката, защото няма с какво друго да продължи кампанията си. Но има граждани, които едва се нахранват, но казват: страната или храната? Препоръчват страната.
Какво все пак казва ПСР на нерешилите в "Авджълар"? Какво може да им предложи за решаването на споменатите икономически трудности?
"Ако попитаме гражданите кой ще реши въпроса, повечето граждани смятат, че ще го направи Ердоган", обяснява. Изтъква увеличаването на заплати в държавния сектор за справяне с инфлацията, но добавя: "В трудно положение може да бъде човек с фиксирана заплата." Проблемът обаче, смята той, не е само на Турция, "а на целия свят. Почти всички цени в света се увеличиха след пандемията. В България как е? Май преди две години беше по-добре?"
Избирателите в Турция обаче няма да гласуват с мисълта дали в България има криза, а ще гледат собствения си живот. Какво чуват за него от ПСР? На това Йоздемир отговаря: "Доверие. Президентът ни е такъв, че дава дума държи на всичко казано досега." По думите му отсега нататък предстоят повече социални разходи: "Държавата досега е направила всичките си пътища, всичко, което трябваше да се направи най-важно, за което се харчеха пари."
Преди Йоздемир да започне да говори, друг представител на партията влиза в кабинета за малко. Поздравява, отбелязва в кратък разговор, че е важно човек да види Турция на място, защото чуждите медии често я показват не каквато е и от разстояние читател може да се заблуди.
И в "Авджълар", като в други квартали и градове в страната, Турция обаче не е само една: от Истанбул до Диарбекир на югоизток, партиите и избирателите, силно поляризирани, живеят в собствени, изключващи се вселени, със собствена представа за настоящето и бъдещето. Разликата е, че в "Авджълар" най-малкото политиците успяват да живеят с различията си, да поддържат приятелства, дори да повтарят очакваните "опорни точки" едни за други, дори да са на различни страни на "барикадата". Двойните граждани сред преселниците (и изселниците) може да намаляват, но сплотяващата голяма част от жителите ключова дума, "Балканите", продължава да оказва ефект.
"Ние, хората от Балканите, нямаме проблеми помежду си. Имаме връзки. Местните от ПСР и РНП не могат да се разберат и се делят", каза по-рано Хюлия Алтън. "Ние - не."
Още по темата от репортера на "Дневник" в Турция:
Да вярваш на ПКК: изборите и кюрдската политика между мира и планината
"Пластично деформирани" връзки: външната политика на Турция след изборите
"Виждал съм Ердоган повече от родителите си": изборите в "кюрдската столица" на Турция
