"За" или "против" Ердоган: десет важни неща за днешните избори в Турция

"За" или "против" Ердоган: десет важни неща за днешните избори в Турция

Той има огромна власт и разделя турците, но десетки милиони още го подкрепят. Много избори за подобни лидери биват сравнявани с референдуми, но днешният вот за президент и парламент със сигурност прилича на събития с такава сила: изборите са в голяма степен "за" или "против" президента Реджеп Тайип Ердоган.
Противниците го обвиняват за дълбоката икономическа криза и нарастващ авторитаризъм. За поддръжниците само той (още) може да реши проблемите.
На неговата харизма и на политическия му стил се дължи в голяма степен и подкрепата за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която вероятно ще е водеща в парламента.
След 20 години на власт и редица спечелени избори обаче не е изключено Ердоган този път да изгуби. Нито да спечели.
Какво ще е най-важно в днешния ден?
Кой ще гласува и за кого
Над 64 млн. турци ще имат право на глас. Повечето ще го упражнят: активността е традиционно висока. Вотът за парламент и президент, който ще приключи в 17 ч. местно (и българско) време, се смята за един от най-важните в съвременната история на Турция.
Голяма е вероятността за балотаж на президентските избори между Ердоган и лидера на Републиканската народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу, на когото много проучвания дават преднина. В надпреварата първоначално имаше четирима кандидати, но Мухарем Индже, който влезе в конфликт с Кълъчдароглу, се оттегли; не е гарантирано, че гласовете за Индже, бивш член на РНП, ще отидат тъкмо при опозицията.
Кемал Кълъчдароглу с плакат с мотото на кампанията: "Обещавам ти."
Reuters
Кемал Кълъчдароглу с плакат с мотото на кампанията: "Обещавам ти."
Това се отнася и за гласовете на последния, останал в надпреварата кандидат - националистът Синан Оган.
Турският президент е на власт от 2003 г., първо като премиер. От 2014 г. е президент в парламентарна република, от 2018-а - лидер на президентска с широки правомощия, чиято нова система е скроена, според критици, по негова мярка. Промяната стана с референдум през 2017 г., който раздели избирателите, но който Ердоган спечели с малка преднина.
В тази система правомощията на парламента намаляха, но все още е важно кой ще има мнозинство в парламента с 600 депутати.
Ако различни сили държат президентството и законодателната власт, Турция ще навлезе в непознати води.
Очаква се Ердоган да води акцентира на това, че подкрепя стабилността с призиви да се избегне подобен риск, ако неговият блок - Народният алианс - стане най-голям в парламента.
Дори това да стане, е много вероятно опозицията - шестпартийният Националнен алианс около Кълъчдароглу - да има мнозинство, ако получи подкрепа от враждуващите с лагера на Ердоган прокюрдски партии (те останаха извън двете групи за изборите).
Залогът на политиците: сблъсък на визии
Изборите ще зададат бъдещия курс на Турция, една от 20-те най-големи икономики, втората по големина армия в НАТО (над 420 хил. души на ктивна служба) и най-голям съсед на България. Ефектът следователно ще отекне далеч отвъд границите. Символиката е още по-голяма заради годишнината: навършва се век от основаването на Република Турция.
Някога Ердоган бе смятан за демократ, привърженик на Европейския съюз и реформатор, чийто екип даде мощен тласък на икономиката. Впоследствие си навлече критики за авторитарен завой, заиграването с политическия ислям и конфронтационния тон към Запада и региона. Политиката на ниски лихви, подпомагаща износа и производството, според много експерти задълбочи икономическата криза в страната.
Президентският режим от 2018 г. съсредоточи в себе си почти цялата власт. Противниците на Ердоган обещават връщане на парламентарното управление с край на модела на обграждане с лоялни, но некомпетентни хора. В опозицията има консенсус, че връщането на старата система няма как да стане незабавно, а и за него вероятно няма да има конституционно мнозинство.
Залогът за избирателите: икономика и идентичност
Икономиката е първото, с което опозицията ще се захване, ако спечели изборите. В нея обаче не може да се очакват резки промени, тъй като всякакви шокови мерки биха засегнали тежко турците: действията ще са постепенни. Ортодоксални икономически политики (в лихвените проценти например) е сред обещанията ѝ; правителството се зарича до 2024 г. да свали рязко инфлацията до 10%, но лихвите ще продължат да намаляват.
В условията на 60% инфлация (официално) тъкмо това е най-важната тема.
Едновременно с това консенсусът между наблюдателите (и на някои политици) е, че повечето избиратели отдавна са решили за кого да гласуват: около 40% за Ердоган и толкова за Кълъчдароглу, на базата на политическата и социалната си идентичност. Битката е за нерешилите. Ръководителят на бюрото на German Marshall Fund в Анкара Йозгюр Юнлюхисарджъклъ обобщи в разговор с "Дневник" ситуацията с перифраза на известна мисъл: "Идентичността, глупако."
Същевременно Ердоган и Кълъчдароглу водят внимателна битка на терен, който досега изглеждаше запазен за властта: опозицията изглежда все по-склонна да приеме, че възможността за демонстрация на религиозни символи в публичното пространство - като хиджаба, ще е неизменна част от Турция занапред. Нагласата на противниците на Ердоган и особено на Кълъчдароглу, чиято партия някога бе твърд противник, се променя.
Reuters
Същевременно Ердоган и Кълъчдароглу водят внимателна битка на терен, който досега изглеждаше запазен за властта: опозицията изглежда все по-склонна да приеме, че възможността за демонстрация на религиозни символи в публичното пространство - като хиджаба, ще е неизменна част от Турция занапред. Нагласата на противниците на Ердоган и особено на Кълъчдароглу, чиято партия някога бе твърд противник, се променя.
По думите му движението срещу Ердоган е едно от най-силните в момента в Турция. Това обаче не означава, че обхваща над половината избиратели.
Ще повлияе ли земетресението
Властта обещава 650 хил. жилища да бъдат изградени в Югоизточна Турция, опозицията се зарича, че те ще са безплатни. Ефектите от опустошителното земетресение с 50 хил. жертви върху вота са гарантирани, но са и отчасти непредвидими.
Проучванията показаха, че много избиратели не са променили нагласата си.
Ако си поддръжник на Ердоган, получаваш новините си от медии, които контролира. Настроен си да гледаш събитията през тази призма. Ще си кажеш: това е най-голямото бедствие от незапомнени времена. Само Ердоган може да се справи. Ако гласуваш за опозицията, се информираш от опозиционни канали и си насдтроен да мислиш: да, бедствие е, но той не се справя.
Посещение на "Дневник" в Адъяман миналия месец показа, че някои избиратели, дори да са изпитвали гняв към Ердоган, вярват, че само той може да се справи, но Адъяман е смятан за "крепост" на управляващите. В провинция Хатай например, където преобладават настроенията против Ердоган, бедствието вероятно ще помогне на опозицията.
Тъкмо Хатай обаче е сред провинциите, които създават непредвидимост. Там и в други силно засегнати райони има голям брой вътрешно разселени, включително заминали за други части на страната - около 3 млн. души. От тях едва половината са се регистрирали за гласуване по местожителство. Други ще пътуват в последния момент; не всички ще стигнат. По постоянен адрес ще трябва да гласуват 2% от избирателите в Турция, които в момента не са там. Опозиционни медии обвиняват, че с действия като удължаване на забраната за полети до Хатай след труса Ердоган опитва да наклони везните там в своя полза.
В Кахраманмараш
Reuters
В Кахраманмараш
Как ще гласуват кюрдите
Тъй като не са част нито от блока на управляващите, нито от големия опозиционен, прокюрдските партии под егидата на Зелената лява партия неизбежно ще са балансьор в парламента със своите (вероятно) над 10% от вота.
Партията на практика подкрепя Кълъчдароглу за президент - в началото го направи, като не издигна собствен кандидат, а след това нейни представители започнаха да го заявяват все по-открито.
За неговата партия, както и за други в блока, обаче може да гласуват все повече кюрди, досега подкрепяли властта. Това засилва шансовете на Кълъчдароглу, особено предвид факта, че много от младите, гласуващи за пръв път избиратели, са кюрди.
Ердоган опита да раздроби кюрдския вот с обвинения (и дори фалшиви записи) за връзки между на Кълъчдароглу и други членове на опозицията с хора, свързвани с Кюрдската работническа партия (ПКК).
Кого ще предпочетат младите избиратели
Близо 5.2 млн. млади турци ще гласуват за пръв път на президентските и парламентарни избори. Това са 8% от електората.
Повечето от тях са от т. нар. поколение Ердоган и нямат спомен за друга власт, различна от неговата. За тях придобивките на по-старите поколения - например споменатата възможност за работа с хиджаб в институциите - не са промени, извоювани от Ердоган, а даденост. Не са усетили нищо от икономическия бум в началото на века, а се опитват да влязат на пазара на труда в условията на тежка криза, когато за тях работни места няма.
Освен това, според проучване на German Marshall Fund от миналата година делът на избирателите между 18 и 24 г., предпочитащи различна Турция, по-малко враждебна към света, с по-добра перспектива за членство в ЕС, е над средното.
Друго проучване, за нагласите на младите, сочи, че едва 20% от хората на възраст между 18 и 25 г. планират да гласуват за Ердоган и Партията на справеливостта и развитието. За много от тях укрепването на демокрацията и човешките права, обещавани от опозицията, са важни. Други ще гласуват за Ердоган, независимо дали по религиозни причини или заради образа на независима Турция (икономически, политически, енергийно), който той отстоява.
А турците в Европа?
От милионите живеещи в Германия от турски произход 1.5 млн. са и турски граждани. Над половината бяха гласували към края на вота в чужбина. Те са много важни в момент, когато битката се води за всеки глас. Всъщност те гласуваха за пръв път в чужбина - преди това трябваше да пътуват до Турция - през 2014 г., на изборите, с които Ердоган стана първият директно избран (а не от парламента) държавен глава на страната. Мнозинството от тях подкрепиха именно него.
Сред опозицията се появяват твърдения, че активността се е повишила и че това може да намали преднината за Ердоган тъкмо в страни като Германия, като новите гласове са в полза на опозицията. И двете страни ухажваха тези европейски избиратели: плакати на Ердоган в Нюрнберг бяха остро критикувани, макар и одобрени от местнте власти.
Колко честни и свободни ще са изборите
Изборите в Турция традиционно се смятат за свободни, макар и в много отношения нечестни. Властта разполага с огромен държавен ресурс и медийно покритие за позициите си. Министри организират кампанийни събития директно в министерствата си. Ердоган обявява щедри увеличения на заплати и пенсии в седмиците и месеците преди вота.
Критици на властта предупреждават за силното ѝ влияние върху изборната комисия и за рискове за честността на вота. Опозицията уверява, че ще има контрол върху това как се броят бюлетините: на терен ще са поне по двама нейни наблюдатели за всяка от 192 хил. урни; ще има собствено броене на бюлетини. Отделно неправителствената организация Oy ve Otesi изпраща 70 хил. партийно необвързани да следят процеса.
А ако Ердоган не даде властта (и възможно ли е изобщо)
Сред някои експерти се появи опасението, че Ердоган може и да откаже да предаде властта, ако загуби. При едно условие: ако разликата между него и Кълъчдароглу не е твърде малка. В Истанбул през 2019 г., когато кандидатът му за кмет загуби от Екрем Имамоглу, вотът вече бе повторен веднъж. Разликата бе едва 20 хил. гласа.
"Опозицията трябва да спечели с много", за да е гарантирано избягването на такъв сценарий, каза Аслъ Айдънташбаш, гост-изследовател от "Брукинг". Попитана от "Дневник" колко вероятен е сценарий на отказ на Ердоган по време на брифинг с европейски журналисти, тя допусна подобно развитие, ако разликата е под един процентен пункт.
Тази прогноза обаче се отнася до балотажа на 28 май, какъвто в Турция никога досега не е имало. Затова Айдънташбаш предупреждава: всички числа са условни. Едновременно с това, макар при малка разлика да се очаква Ердоган да оспорва вота - както впрочем направиха Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро в САЩ и Бразилия - при по-голяма според нея ще приеме. Това е и позиция, споделяна най-вече от наблюдатели, в момента намиращи се вътре в Турция.
Ердоган ще приеме резултатите. Той е човек, чиято легитимност се дължи изцяло на урните. Трудно ще отрече, ако загуби.
Руска намеса?
В последните седмици обаче все по-често наблюдатели повдигат въпроса: а ако Русия се намеси в полза на Ердоган? За някои изглежда като намеса възможната отсрочка за енергийни плащания, други се опасяват от руски хакери. Трети, като руския експерт Руслан Сулейманов, смятат, че Москва вече не скрива това.
Ердоган обещава, че "ос" от приятели на Турция, която изгражда правителството му, няма да пречи на нормализацията с държави в региона, а и със Запада, след години на остър конфронтационен курс. Опозицията пък поддържа сближаване с Европа и Съединените щати след години на отчуждение.<br /><br />Ердоган от години буди безпокойство в НАТО с близките отношения, които демонстрира с руския си колега Владимир Путин. Турция не се придържа към западните санкции, наложени на Москва заради войната в Украйна. Опозицията обаче не смята да промени това, макар да дава да се разбере, че предпочита стопляне на отношенията със Запада.
Reuters
Ердоган обещава, че "ос" от приятели на Турция, която изгражда правителството му, няма да пречи на нормализацията с държави в региона, а и със Запада, след години на остър конфронтационен курс. Опозицията пък поддържа сближаване с Европа и Съединените щати след години на отчуждение.

Ердоган от години буди безпокойство в НАТО с близките отношения, които демонстрира с руския си колега Владимир Путин. Турция не се придържа към западните санкции, наложени на Москва заради войната в Украйна. Опозицията обаче не смята да промени това, макар да дава да се разбере, че предпочита стопляне на отношенията със Запада.
Кълъчдароглу вдигна залога в дебата, като обвини Русия в намеса с фалшиво видео, отстранило негов опонент от надпреварата. Кандидатът настоява, че може да докаже, Кремъл отрича.
Съществува обаче и друго схващане: за Москва е важно да поддържа добри отношения с Анкара, който и да е президент там.
"За" или "против" Ердоган: десет важни неща за днешните избори в Турция
Reuters
Според Сулейманов, макар да е сигурно, че Кълъчдароглу "няма да има такава химия" с Путин, няма да има резки промени между двете столици: просто отношенията няма да се крепят до такава степен на двамата лидери.
Москва и Анкара имат толкова общи въпроси и толкова преплетени. Москва и Анкара не могатн една без друга. Не мисля, че отношенията ще се изменят съществено.
Още по темата от репортера на "Дневник" в Турция: