Сирийците ще са най-трудната тема след изборите в Турция
От години сирийците привличат вниманието на Европа само когато пресичат граници. В Турция не е така.
"Много си смел да излизаш тук", казва жена зад бара, докато прави кафе в квартал "Фатих" в Истанбул, и сочи към улицата.
Ден по-рано, на летището, млад кюрд предупреждава в таксито към града: "Ще отседнеш в (съседния квартал - бел. ред.) "Султанахмет"? Внимавай, не си показвай парите и телефона на улицата, те ще ти ги откраднат."
"Те" са сирийците.
Сирийците бяха допреди месеци втора по значимост тема за турците преди президентските и парламентарни избори в неделя. Ролята на темата се промени, донякъде заради земетресението и сложната игра на политиците.
Друго не се е променило. Говоренето против сирийците доминира, а няма партия, чието решение в момента да е осъществимо: във всички предлагани уравнения има твърде много неизвестни. Каквото и да говорят политиците обаче, сирийците ще останат за неопределено време; заради изборите никой не подготвя турците за това.
Как се стигна дотук и възможно ли е решение?
"Всичко започна след местните избори"
Някога Турция посрещаше с отворения обятия бягащите от войната, в която Анкара подкрепи опозицията срещу режима на Башар ал Асад. Половин милион се озоваха в Истанбул, голяма част - във "Фатих", консервативен квартал, препоръчван от роднини, с много възможности за работа и образование. Изследване на фондацията за икономически изследвания TEPAV от 2019 г. сочи, че 90% от обитателите му не искат да се върнат.
"Не очаквахме толкова от Карадайъ": как се правят турски избори в "Малката България"
По оживения булевард "Акшеметин" (в едноименния район на "Фатих") към 2019 г. 90% от търговците са сирийци, 65 от 70 малки предприятия се управляват от сирийци. На "Сирийския пазар" (някога известен като "Малта"), на сирийци са 25 от 30 обекта. Събраните данни сочат, че във "Фатих" сирийците се събират по 15-20 в жилище, имат по 5 деца в домакинство. Брокери се оплакваха, че този поток прави апартаментите неизползваеми, след като се изнесат; цените на имотите се вдигат.
Проблемът не е само в Истанбул.
- Пред "Дневник" гняв към сирийците изрази жена в лагер в населения предимно с кюрди Адъяман, на 1300 км югоизточно.
- Недалеч, в Газиантеп, арабският език преобладава късно вечер по улиците. Антисирийска партия има кампаниен автобус и голям плакат на Партията на победата, формация, чиято програма се изчерпва до това сирийците да бъдат депортирани.
- През февруари предложения за "разселване" на сирийците от "Алтънда" в Анкара събуди спомена за напрежението от 2021 г., когато домове и магазини на избягали от войната станаха обект на погром.
- В Измир и Бурса имаше убийства на сирийци.
В кафене във "Фатих" сирийци се събират на чай около масата на Таха ел Гази, председател на Сирийската образователна комисия. "До 2019 г. нямаше омраза и дискриминация... Но особено след местните избори темата започна да се използва от всички страни в турската политика", казва той в разговор с "Дневник". "И правителството се обърка в изказванията например че е дало 40 млрд. за бежанците. Това настрои турската улица."
Ел Гази се среща с почти всички опозиционни лидери: убеждава ги, че проблемът със сирийците продължава да е хуманитарен. "Искахме да извадим темата от изборите... но ситуацията е друга. Сега говорят дали да ги депортират." Свързва проблема с латентна "антиарабска култура" в турското общество, подсилена от безнаказаното слово на омразата и дискриминацията сред политиците и липсата на закони срещу тези явления.
"И в Германия (...) старите бежански общества се опасяват от новите", казва. Във Франция вълни алжирски имигранти от средата на века по-късно се плашат от вълните тунизийски.
Взаимодействам с турци от български, сръбски, гръцки произход - в Текирдаг, Силиври, Одрин, някои по произход бежанци от 40-50 години. Сирийците дойхода и много от тези хора започнаха да се плашат. Бежанците се плашат от бежанците. Има и страх: ще ни вземат мястото, работата, къщите.
В Турция обаче има усложняващи обстоятелства.
Къде сбърка властта (и къде се справи)
Икономиката е едва вторична причина според Ел Гази. Сред турците обаче тя обаче често е аргумент за антисирийски коментари. Общо 37.9% от сирийците в Турция (3.5 млн. към края на 2021-ва) работят според авторитетното годишно проучване "Сирийски барометър". Голяма част от тях вероятно са в сивата икономика и се състезават с 10 млн., също неформално наети, турци, част от тях - деца. Междувременно 750 хил. бебета са родени между 2011 и 2021 ; към 31 декемвр 2021 г. децата на възраст до 9 г., голяма част родени в Турция, са 1.83 млн.
Често се изтъква, че сирийците подбиват пазара, тъй като са по-евтин работна ръка: наемат се двама на цената на един турчин. "В Сирия учих физика. Когато дойдох, намерих работа в лаборатория. Не поисках конкретна сума. Въпросът за сирийците е какво им стига, след като са оставили всичко: къщите, парите, принадлежностите си. Вярно е, че работодателите предпочитат сирийците и че може да се наемат двама, но не сирийците носят отговорност, а правителството. А то защо не защитава правата на сирийците?"
"Реакцията е нормална навсякъде - в България, в Румъния, в Германия би било същото", казва в Анкара изследователят Мурат Ердоган, автор на Сирийския барометър. "Миграционен експерт съм, а виждам как дори в семейството ми се опасяват от бежанците." Единствената причина това да не е първа или втора тема в кампанията е опустошителният трус. "Той промени всичко." Независимо от това предварителни данни на "Барометъра" за 2023 г. към януари (още непубликувани) сочат, че е над 88% от респондентите все още искат те да напуснат. "Над 55% от респондентите казват, че на изборите ще дадат гласа си с мисъл за тази тема."
Властта няма подход към решаване на проблема: твърде дълго се надявала на край на войната в Сирия, смята той. Липсва и правилна комуникационна стратегия към гражданите, чиито въпроси за сирийците често остават без отговор. Подвеждащо би било да се обвинява само популизмът на политиците.
Расизмът е най-големият убиец на демокрацията. А всеки ден имаме все по-силен расизъм заради сирийците.
Напрежение нагнети и схемата за "гражданство по изключение", използвана за 230 хил. сирийци според данни на турското вътрешно министерство: процедура, при която властта няма нужда да се отчита и за която не са нужни никакви критерии. От тях 130 хил. ще имат право на глас. "Има повече поводи за слово на омразата, особено ако опозицията си помисли, че Ердоган им е дал гражданство срещу гласове", казва Мурат Ердоган.
Турското общество оказваше огромна подкрепа, оказваше голяма подкрепа и солидарност. Но това беше през първите три години. След това признаха, че ще останат тук завинаги. Казаха: не ги искаме.
"Сирийците биват свързвани с Партията на справедливостта и развитието на (президента Реджеп Тайип) Ердоган", казва и Таха ел Гази. Това настройва турското общество и срещу Ердоган, и срещу сирийците." Вотът на тези нови граждани не е монолитен. Голяма част от тях вероятно ще подкрепят президента, но икономистът от TEPAV Омар Кадкой, също турски гражданин, предупреждава: не е толкова просто.
ПСР обаче вероятно е и сред причините погромите в "Алтънда" да не прелеят в други градове, въпреки недоволството. По ирония на съдбата Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, ръководител на офиса в Анкара на German Marshall Fund of the United States, свързва едно от обясненията със здравата хватка върху медиите. "Правителството на Ердоган умело сдържа кризата. Винаги успява да изолира напрежението. Затова ставащото в Анкара не засяга Истанбул."
Колко мигранти минават през Балканите и защо сирийците бягат от Турция
Двете лица на политиците
Партията на победата на Юмит Йоздаг може да иска всички сирийци просто да бъдат качени на автобуси, а правата им да се гарантират от "съвет по човешките права" с Турция, Русия и Сирия. Големите политически сили обаче показват две лица.
| На площади, пред турските избиратели, пред големите международни медии, турските политици звучат гръмко. Президентът говори за програмата за доброволни връщания и създаване на "безопасна зона" в Сирия. Кемал Кълъчдароглу говори за връщане на сирийците до две години, Добрата партия - до три. В кабинетите, в които "Дневник" завари полииците през април, далеч от кампанийната врява, посланията им звучаха различно. |
"И аз не съм много доволен. Те бягат от войната. Трябва да се направи нещо", лаконичен бе Фарук Йоздемир от общинския съвет в Истанбул, член на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). "Но тези, които не могат да свикнат тук, с времето ще се върнат в домовете си." Към партията му се чуват споменатите обвинения в "тиха интеграция" заради допускането на сирийци в турски училища.
Турция показа защо бежанците не са просто "проблем на християнска Европа"
Опозицията иска възстановяване на връзките с Асад, но той има условие: Турция да изтегли войските си от Сирия. Общественото мнение, опасението от създаване на кюрдска държава и рискът от нова бежанска вълна от Идлиб не позволяват това.
"Вярвам, че Турция и Сирия трябва да влязат в диалог след изборите. Сегашното правителство пренебрегваше призивите ни за това", каза външнополитическият съветник на Кълъчдароглу Юнал Чевикьоз. "Със сигурност трябва да говорите с него."
Разбирам, че международната общност гледа на Асад по друг начин, но с кого иначе да говорите, ако искате да решите проблема с над 4 млн. сирийци в Турция със статут на временна закрила? Бъдещото правителство иска да създаде стимули за доброволното връщане на сирийци в държавата им. Трябва да говорите с Дамаск и дипломацията е много важна.
За целта Турция ще инвестира в Северна Сирия с помощ от ЕС и международни организации. "Не казвам, че всички сирийци ще се върнат. Ще бъде доброволно. Ако изберат да не се върнат, трябва да намерим механизъм как да продължат." От думите му обаче следва, че Турция (засега) не е готова да изтегли военните си от Сирия.
"Изглежда, ще сме там дълго време, но не със собствени войници", казва седмица по-късно Емир Гюрбюз, от изпълнителния съвет на Добрата партия, която приема помиряване с Асад, но работи по документ с по-прагматична (според нея) алтернатива. Гюрбюз е сред създателите на предложената от националистите Национална имиграционна доктрина, представена през април. В нея се говори за "пътна карта" за решаване на въпроса с две възможности.
Юнал Чевикьоз, опозиционен политик: Турция повече няма да се меси в България
Първата е споразумение с Асад, но предвид нагласата на повечето сирийци няма да проработи. Втората е "разширяване на зоната за сигурност, контролирана от турската армия", с райони в северозападна Турция, където има по-малко компактно кюрдско население, отколкото на изток и където арабското население е "по-вярно на Турция". Освен инвестиции и инфраструктура, партията също подкрепя индивидуални стимули за връщане. Планът вероятно ще изисква сътрудничество с опозиционната Сирийска национална коалиция, призната от над 40 правителства ("не искам северна Сирия да е като нов Северен Кипър"):
Това би било сирийско опозицонно правителство. Де факто независима страна, без да обявява това. Може би като модела на Тайван и Китай. Ще създадем възможности със средства от ЕС и ООН. Ще отидем при Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ. Връщането на бежанци ги устройва.
И той обаче зависи от развръзката на преговорите с Асад и ситуацията на бойното поле. Междувременно са нужни прилагане на действащите регулации - например засилване на инспекциите на разрешителните - и депортиране на нарушителите. "Правителството не прилага закона. Дори сегашните регулации са достатъчно стриктни. Но правителството иска бизнесът да се възползва, така че не ги прилага."
В никой от тези разговори депортирането не изглежда като даденост.
Трудното приемане на неизбежното
Според Таха ел Гази езикът на Кълъчдароглу миналата година се променил след среща с него: за пръв път нарекъл сирийците "братя". "Но (след това - бел. ред.) опозицията не се приближи до сирийците, няма я на терен, не ги посещава. Питаме всички в опозицията защо е омразата, ако осъзнаем: причината сирийците да бягат е режимът на Башар ал Асад, който унищожава и пропъжда народа си."
Те не говорят за Башар ал Асад, само за сирийците. Не нападат Асад, само сирийците. Изобщо не засягат темата. Сирийците тук и в Европа не напуснаха сами земята си, къщите си, градовете си. Тръгнаха си принудително - обстрелвани, унищожавани, пропъдени.
Дори от сирийците, пострадали от земетресението в Турция, мнозина не искат да се върнат в Сирия. "Защо сирийци например стоят в лагер в пустинята в Йордания - без услуги, образование, здравеопазване? Хората просто нямаше да останат, ако не ги бе страх да се върнат."
Таха ел Гази вижда повод за оптимизъм в уверенията на опозицията, ще връщането на сирийците може да стане само в координация с ООН - нещо ново в програмата; ООН казва, че Сирия засега не е безопасна.
Проточването на конфликта крие и други рискове. В "Алтънда", където остана авторът на тази статия, живеят около 100 хил. сирийци, но са неоткриваеми. Не говорят арабски през деня: само вечер, когато се събират около масите. "В проучването ни казваха: ако сме в автобус, предпочитаме да не гоорим. Така не може лесно да се познае кой е сириец и кой - турчин", обяснява Мурат Ердоган.
Във "Фатих" мнозина изграждат паралелен на турците живот: предпочитат да не говорят турски, пазаруват в собствените си магазини. Анкетирани от местната власт турци посочват сирийците като втория най-голям проблем с шума, който вдигат, с поведението си и начина си на живот.
"Това е огромен проблем, защото е базата за нов национализъм. Създават си нов национализъм. ЗА създаване на национализъм трябва "друг". Сега "другият" не е Асад, а турското общество." Всеки ден виждат телевизията, политиците, журналистите и всички, които им казват, че трябва да се върнат. Че са лоши, продължава.
Понякога "другият" в национализма е Османската империя, като при България. Но понякога е нещо много просто. Ако "другият" е достатъчно силен, за да ви дискриминира постоянно, срещу вас да има реч на омразата, негативни усещания и така нататък, тогава можете да бъдете заглушен, но силните ви чувства остават. Това изгражда нова нация.
Със стотиците хиляди сирийци, родени или израснали в Турция, не е така.
Докато войната в Сирия продължава, а взаимодейсвието с Асад носи променливи резултати, Турция ще трябва да приеме неизбежното: мнозина ще останат. "Поколението, което дойде тук, ще се върне. Но децата, които се родиха в Турция, учили са в училищата, говорят турски, не говорят арабски, не знаят нищо за Сирия. Трудно ще се върнат. Децата вече културно са турци", казва Ел Гази.
В деня, когато падне режимът на Асад, милиони сирийци ще се върнат. Аз лично имам турско гражданство, имам къде да живея, но в деня, в който падне, оставям всичко и се прибирам.