Преди над единайсет години той се оказа изолиран в арабския свят, след кърваво потушаване на протести, прераснали във война и замесили с времето ислямисти и външни сили.

Днес арабските лидери ще опитат да заличат спомена, като обърнат нова страница: Асад ще присъства отново на среща на Арабската лига за пръв път от над десетилетие. Реабилитирането на Асад се ускори, след като Саудитска Арабия и регионалния ѝ съперник Иран се съгласиха да нормализират отношенията си в момент на преконфигуриране на интересите на големите геополитически сили в Близкия изток.

Асад кацна в Саудитска Арабия още снощи. Това пътуване се подготвяше внимателно, както внимателно планираха взаимодействията си с него някои лидери от Близкия изток.

От март 2011 г., когато започнаха демонстрациите (последвани от конфликт с най-малко, но вероятно далеч над, 350 хил. жертви), изминаха осем месеца преди изключването на Сирия. През 2013 г., по инициатива на Катар, мястото ѝ в лигата заеха лидери на опозицията. Противниците на Асад към този момент бяха въоръжени (в голяма степен с помощта на Турция и Залива); малко по-късно "Ислямска държава" обяви "халифат" в обширни територии в Сирия и Ирак. Русия влезе във войната, Турция нахлу от север, сили на САЩ трайно се разположиха на североизток.

Въпреки тази нестабилност Саудитска Арабия, регионален лидер, и през 2019 г. настояваше, че е рано да се говори за възстановяване на отношенията; първо е нужен политически процес за войната. Известно време тя подкрепяше опозицията. Година по-рано обаче Обединените арабски емирства обаче бяха задали тона, като отвориха посолството си в сирийската столица.

Дотогава Асад имаше само две чуждестранни дестинации за пътувания: Русия и Иран. Това се промени миналата пролет, когато той посети ОАЕ - първо подобно пътуване до арабска страна от 2011-а. Малко по-рано ОАЕ изпратиха външния си министър в Дамаск.

Към края на миналата година това разведряване се усети и в съседна Турция, която заедно със споменатите арабски страни бе подкрепяла опозицията; министрите на външните работи и отбраната и други представители проведоха няколко срещи, президентът Реджеп Тайип Ердоган не изключи възможността да се срещне с Асад и лично, макар от другата страна да се поставят условия. Година по-късно държавният глава бе в Оман; султанатът традиционно е сред посредниците при регионални пререкания. Оман бе и първата държава, върнала посланика си в Сирия.

Четири години след като изрази скептицизма си, Рияд изпрати високопоставен представител - външния министър принц Фейсал бин Фархан - в Дамаск. Опустошителното земетресение в Сирия и Турция към този момент бе станало повод за визити на първите дипломати на Египет и Йордания. Месец по-късно Сирия се върна в Арабската лига.

За Дамаск това е важно в търсене на инвестиции за възстановяването след войната. Асад вече от години контролира по-голямата част от територията на Сирия, но изолацията, особено от Запада, след тежки санкции, затруднява процеса.

В резултат Сирия възстанови връзките със Саудитска Арабия, Йордания, Египет и Ирак. Не и с Катар: страната не приветства връщането в Арабската лига, но след като сама премина през няколко години изолация заради регионални спорове, реши да не се противопоставя на мнозинство.

Арабските лидери смятат, че отварянето на вратата за Сирия ще помогне да се премине към решаване на други проблеми за сигурността в региона, например конфликта в Судан, и най-вече ще ограничи иранското влияние в страната. Нормализацията на Рияд и Техеран е част от нов подход на кралството: едновременно да взаимодейства с Иран и да сдържа влиянието му в региона.

Конкретно Йордания иска да овладее и рисковете, произтичащи от присъствието и действията на подкрепяни от Иран групи край границата. Те се надяват да окажат натиск върху Асад да ограничи производството на наркотици (например каптагон) на сирийска територия и контрабандата им, както и контрабандата на оръжия, навън.

Промяната на нагласите се официализира в момент, когато Саудитска Арабия увеличава дипломатическата си тежест в Близкия изток за сметка на Катар в момент на трудни разговори за мир в точки като Йемен. ОАЕ, смятани за двигателя на нормализацията, също го правят: Асад е поканен на климатичната конференция в Дубай през ноември. Това поставя пред изпитание онези западни лидери, които трябва да решат дали да влязат в една и съща зала човек, на когото са наложени международни санкции за употреба на химически оръжия и военни престъпления.

Обратно, Катар, архитектът на разрива с режима на Асад, все пак настоява, че няма да направи нищо, докато "сирийците все още са разселени", а "невинни хора са в затвора".

Преди визитата на принц Фейсал бин Фархан в Дамаск дипломати от девет арабски страни се срещнаха в Джеда за обсъждане на Сирия. В изявление на саудитската дипломатическа служба бе отбелязана нуждата от "арабска роля" в края на кризата в Сирия, но още се говореше за съпротива на няколко страни срещу завръщането ѝ в Арабската лига.

На днешните събития в Джеда не се гледа с добро око нито във Вашингтон, нито в Лондон или Париж и заради позицията им, че изолацията на Асад трябва да продължи, докато няма отчетност за престъпленията на режима и промяна в поведението му - например с автентична демократизация. Цялата икономика се оказа тежко засегната от американския Caesar Act от 2019, който ограничи всяко подпомагане на войната от физически и юридически лица и правителства под заплахата от американски санкции.

И САЩ са сред тези, които смятат, че нормализация, проведена по подобен начин, няма да помогне на сирийците, останали в страната, от които 90% (според ООН) живеят под прага на бедност. Според Световната продоволствена програма над 12 млн. сирийци живеят в условия на продоволствена несигурност.

Саудитска Арабия е на друго мнение: който иска да влияе върху Сирия след войната (и да противодейства на Иран), трябва да приеме, че Асад, независимо с чия помощ, все още е на власт.

В САЩ се появиха и законодателни инициативи за санкциите срещу помиряващите се с Асад държави. И към това има скептици. Както отбеляза журналистът Тарек Исмаил, достатъчен е поглед към максимума на американската реакция срещу зверствата в Сирия: заплахата, че употребата на химически оръжия в Сирия е "червена линия" (година след като Барак Обама изрече тези думи през 2013 г., те бяха използвани в Източна Гута) и споменатия Caesar Act, който също не спря нормализацията.