Македонското правосъдно министерство трябва да изпрати на парламента предложението за българите в конституцията, условие за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.

Текстът, както бе съобщено в работната група, изготвяла конституционните промени, вече е предоставен на правосъдното министерство и той съдържа освен българите още пет "части от народи", които да бъдат добавени в опит да се потуши недоволството от новата отстъпка (както се възприема от много граждани) от македонския суверенитет.

Дори това обаче не гарантира, че Северна Македония ще смени конституцията си: общественото мнение е преобладаващо "против", а опозиционната ВМРО-ДПМНЕ изключва всяка подкрепа, особено преди изборите - най-късно през лятото на 2024 г. или предсрочно. За промени в конституцията стават две трети от гласовете на депутатите (80 от 120), а властта няма дори 65. Скопие в момента е под силен натиск от Запада, включително Съединените щати и Нидерландия, чийто посланик гневно призов страната да изпълни ангажиментите си.

Част от забавянето, преди да стигнат до парламента, е заради технически процедури, включително за да се преведе текстът на албански; след това трябва да бъдат одобрени на правителствено заседание.

В опит за успокояване на напрежението, което предизвиква темата в Северна Македония, накуп се добавят заедно с българите хървати, словенци, черногорци, евреи и египтяни (така се самоопределят част от ромите въпреки разнопосочни коментари по темата сред македонските историци).

Крайният срок за тези промени е ноември, когато трябва да завърши скринингът, извършван от Европейската комисия, и да се състои Втората междуправителствена конференция - в македонския случая това са преговорите по същество.

Президентът Стево Пендаровски заяви вчера, че процедурата по промените трябва да започне по закон, дори да не е осигурено мнозинство.

Конституционните поправки бяха част от т.нар. френско предложение (на Франция като тогавашен ротационен председател на Съвета на Европейския съюз), с което България и Северна Македония обвързаха спазването на няколко български условия с европейски преговорен процес. В София се изтъкваше, че така българските условия, довели до вето за преговорите и нажежили напрежението, официално стават европейски. В Скопие опозицията и някои македонци го възприеха като поредна отстъпка.

В преамбюла на конституцията се добавят - след бошняшкия народ - българският, хърватският, черногорският, словенският, еврейският, египетският народ, заяви след последната среща на работната група съдия Маргарита Цаца Николовска, председател на Института за човешки права.

В преамбюла се посочва кои са гражданите на Северна Македония: това са македонският народ и всички изредени "части от народи", които са с еднакви права и отговорности и които решават да учредят "Република (Северна) Македония като самостоятелна, суверенна държава, с намерение да се утвърди и заздрави върховенството на закона", човешките права и други.

Друга промяна е добавяне в чл. 49 - след бошняци - на същата последователност от народи. Там се казва, че "републиката се грижи за диаспората на македонския народ и част от македонския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите и подхранва и развива връзките с родината". При това (както сочи следващата алинея в чл. 49) "републиката няма да се меси в суверенни права на други държави и във вътрешните им работи".