Примирие след примирие се провалят, над 1.2 хил. избягаха от дома си, над 330 хил. - от страната си и потокът не стихва, стотици (или хиляди) са загиналите, докато двама генерали са вкопчени в битка за оцеляване в Судан.

Месец и половина след като фактическият президент на страната Абдел Фатах ал Бурхан и редовната армия и доскорошният му заместник Мохамед Хамдан Дагало (известен като Хемедти) с паравоенните си Сили за бърза подкрепа започнаха сблъсъка си в Хартум, Судан е на ръба на национална гражданска война, отбеляза изследователският център Observer Research Foundation в неотдавнашен доклад.

Теоретично в това няма нищо ново: в кратката история на независимост страната преминава през две граждански войни, губи голяма част от територията си (Южен Судан), преминава през петнайсет опита за преврат; шест са успешни. Наричана е и "лаборатория за преврати", достойна за изучаване.

По улиците на Хартум и други части на страната обаче Бурхан и Дагало опитват да решат проблеми, задълбочавали се през трийсетгодишното управление на страната. Това може да доведе до невиждана ескалация, докато тече битка за преразпределяне на властта, с последици за част от световната търговия (през Червено море), африканската сигурност с преливане на конфликта в съседните страни, дори миграцията.

В петък (2 юни) Бурхан изрази готовност да се върне на саудитско-американската маса за преговори с Дагало в Джеда. Какъвто и да е резултатът, примирията между двамата не работят и за това има причини. Много от тях са на запад от Хартум.

Дагало контролира около 90% от Хартум. Битката се води буквално сграда по сграда; вчера бе съобщено, че Силите за бърза подкрепа са овладели Националния музей, внушителна сграда на брега на Нил. Степента на разрушенията в столицата трудно може да се оцени, но Бурхан често обвинява Силите за бърза подкрепа, че завземат сгради като отбранителни позиции, включително домове на цивилни.

На север, запад и юг в Судан конфликтите не са нищо ново. За столицата Хартум продължаващят седем седмици сблъсък е първи, в сърцето на държава, чийто елит дълго е предимно от центъра. Столицата е по-скоро близо до този център, там Бели Нил и Сини Нил се срещат.

Човекът, който докара войната в Хартум, е роден на стотици километри на запад.

Вероятно търговец на камили (според едни) или разбойник (според други), Дагало бе единственият в преходната военна власт на Судан след свалянето на автократа Омар ал Башир през 2019 г., който не бе завършил военна академия. Всъщност Дагало, роден може би през 1975 г. племенник на лидера на арабското номадско племе ризейгат и израснал в Дарфур, едва завършва трети клас. Въпреки това се издига в суданската властова йерархия. Не е навършил и 40, когато оглавява милициите "Джанджауийд", участващи в етническия (между араби и неараби) конфликт в Дарфур, отнел стотици хиляди животи.

Към момента на свалянето на Башир той разполагаше с голямо влияние в страната: богатство чрез добива на злато в Дарфур и други бизнес начинания, свързани с него и брат му Абдуррахим Дагало. Имаше дори очаквания, че може да се превърне в следващия лидер в страната; вместо това стана вторият по важност човек, но със собствени милиции. Сравнението между редовната армия (в момента вярна на Бурхан) и Силите за бърза подкрепа показва възможностите му. Въоръжените сили разполагат с много повече военно оборудване и около 200 хил. души; макар оценките да варират, структурите на Дагало наброяват между 75 и 150 хил.

Дагало има влияние и в чужбина; през годините имаше сведения за партньорство с руската частна военна компания "Вагнер", която сега според някои наблюдатели помага с доставката на оръжия (и има интереси в златодобива). Зад него стоят и Обединените арабски емирства; през 2015 г. той изпрати бойци във войната в Йемен, започната от Саудитска Арабия (според някои - тласната от ОАЕ).

Също през 2015 г. Силите за бърза подкрепа, изградени на основата на "Джанджауийд" за пламналия отново конфликт в Дарфур две години по-рано, станаха формално част от силовите структури в страната. Осем години по-късно Бурхан искаше те направо да се влеят в Суданските въоръжени сили. На теория Дагало приемаше, но искаше процесът да отнеме 10 години; Бурхан бе склонен на две, колкото (също на теория) се очакваше да продължи преходът към цивилно управление.

Хемедти не склони; на теория той днес се бори за демокрация, с помощта на добре подготвените си сили и мрежата от активи (и чужди бойци) макар и да се ползва със слаба народна подкрепа отвъд племето си, ризейгат. "Силите за бърза подкрепа остават в същината си семейна работа. Изключително бруталното поведение от началото на гражданската война през април отчужди още повече хората", отбелязва сп. "Икономист" и цитира бивш представител на сваленото временно правителство: "Той изгуби сърцата и умовете."

Победата на подпомаганата от Египет и Саудитска Арабия армия (изградена от верни на сваления Башир фигури, които просто го отстраниха) ще се върне към времената на бившия режим, а подготвените за градска война сили на Хемедти ще оставят Судан в ръцете на племенни и семейни милиции.

А ако никой не победи? Отговорът вероятно се крие в родния край на Хемедти.

В Дарфур, където е базата на Хемедти, са и най-тежките сражения в сегашния конфликт след Хартум. Там измеренията на конфликта все повече (отново) изглеждат етнически.

Арабските милиции на запад подкрепят силите на Дагало и заздравиха контрола си върху някои региони. Мохамад Хасан, който оглавява Дарфурската мрежа за човешки права, отбелязва за "Ал Джазира", че в точки на насилието в градове като столицата на Северен Дарфур, Ел Фашер, и другаде, армията опитва да привлече неарабски етнически групи срещу Силите за бърза подкрепа. Много от тях имат сметки за уреждане с арабски племена, нападали някога общностите им.

Недвусмислен знак колко голям е рискът дойде от управителя на региона, Мини Арко Минауи: някога бунтовник от неарабските общности, след това сражавал се за либийския бунтовнически командир Халифа Хафтар, по-късно избяга в Южен Судан, върна се като верен на армията и Бурхан и оглави Дарфур като резултат от мирно споразумение през 2020 г.

Опитът му да изпрати сили, утвърдени от "официалната" власт като пазители на мирното споразумение в края на май, се провали. Четири дни по-късно бе и туитът му ("Туитър" вече е водещата платформа в Судан): призова жителите да се въоръжат.

Тъй като целта е самозащита, "ние, въоръжените движения, ще ги поддържаме в самозащитата им при всички случаи", написа още той. В региона това вече поражда опасения от ескалация. Мнозина биха хванали оръжията добронолно заради въпросните сметки за уреждане или от страх; други може би биха били наети от него в регион, където никое утихване на конфликта не изглежда последно.

В Западен Дарфур, където Силите за бърза подкрепа са по-силни, столицата Ел Генейна е средоточие на конфликта. Там хиляди семейства бягат. Основната болница в региона бе нападната още преди месец. Броят на избягалите в Чад е шестцифрен; за една от най-бедните страни в света гостоприемството в такива мащаби е изпитание.

Представител на ООН, запазил анонимност, разговаря с "Ал Джазира" и не намира думи да опише ставащото: "Обстрелът е просто..."

Дори да има окончателно примирие, припламналите отново искри там трудно ще бъдат угасени. Въпросът пред Саудитска Арабия, Съединените щати, Африканския съюз и всички подхванали мирни инициативи в момента, е дали краят на огъня в Хартум ще е край и за места като Дарфур.