За ден залогът в спора около вписването на българите в конституцията на Северна Македония доби нови измерения.

За малко над 24 часа опозицията се оказа изправена пред дилема дали да е "конструктивна" и да загуби избиратели, или да втвърди тона и да загуби доверието и на албанските партии, и на международната общност.

Властта се изправи пред неизвестност заради нов инцидент със самоопределящ се като българин гражданин на Северна Македония, самото споменаване на който предизвиква бурни реакции в София, каквато и да е причината за нанесения му побой.

На това гради стратегията си и ВМРО-ДПМНЕ, която вижда в неосъществимото за момента искане за отложено действие на конституционните промени (след ратифициране на македонското членство в ЕС, а не преди началото на преговорите) гаранция, че няма да има нова промяна на условията в последния момент.

Взаимното недоверие с управляващите социалдемократи - в момент на обсъждане на "широка коалиция" - също бележи решенията на консерваторите. Фактор са и изборите, които наближават с неизвестна дата, и объркването на македонския елит, докато наблюдава политическата ситуация в България и се опитва да разбере има ли място в нея. След нападението в Струга отговорът поне за малко е "да".

ВМРО-ДПМНЕ иска отложено действие на конституционните промени, изхвърляне на основната албанска партия, Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), от властта и краткотрайна "широка коалиция", след която да следват служебен кабинет и избори.

Теоретично тя може да получи последните две и други отстъпки, след като месеци наред водеше с няколко пункта в проучванията на общественото мнение:

Това става в момент на завоалирани подкани към македонските политици (например в коментара на американското посолство от тази седмица) за нуждата да се седне на масата за преговори. Миналия месец нидерландският посланик каза в прав текст, че Скопие трябва да изпълни обещаното. Това повтаря непрекъснато и СДСМ. "Убеден съм, че ще стигнем до две трети (конституционно мнозинство в парламента, непостижимо без ВМРО-ДМПНЕ - бел. ред.), каза вицепремиерът Боян Маричич. "Ако не стигнем, това означава, че сами сме си поставили блокада и сме се спрели на пътя."

В тази ситуация, ако не поеме протегнатата ръка на СДСМ (дори да смята жертвоготовността ѝ за фалшива), партията на Мицкоски поема и сериозен риск.

Ако каже "да", тя само ще изгуби избиратели за сметка на СДСМ. Недоверието между двете страни не намалява: властта вижда в опозицията предизборни сметки, заради които се отхвърлят конституционните промени, опозицията във властта - опит да я очерни, като казва, че имало "обрат" в позицията ѝ и вече приемала вписването на българите. "Правителството няма да е отговорно, ако не се гласуват конституционните промени", каза Маричич.

Зад спора кога и как да се свикат избори се крие и въпросът за сезона (и активността), но и за това как ще се промени рейтингът на партиите в месеците до вота: ако са редовни или след началото на преговорите и някои реформи, както иска СДСМ, трябва да са през лятото, когато активността ще е малка. ВМРО-ДПМНЕ предпочита да са тази година.

В хода на тази дискусия - в която темата за българите е много по-малко омраза и много повече разменна монета за политиците, каквато често е и от другата страна на границата - нов фактор може само да засили натиска върху Скопие и да повлияе и на решението на партиите.

Това стана, след като съпредседателят на сдружението на българите в Северна Македония "Шемето" Бекир Кадриески съобщи, че е пребит в Струга. Предстои да се разбере дали побоят е бил на етническа основа и дали действително напомня за случая със секретаря на клуб "Цар Борис Трети" Християн Пендиков в съседен Охрид през януари.

Македонското външно министерство призова за сдържаност, но всъщност нито една от двете страни не показа такава. В българските медии се появиха незабавно декларации от ВМРО и ГЕРБ; втората партия нарече ставащото "опасен рецидив" и поиска разследване докрай, "ако се потвърди информацията", че Кадриески бил наречен "мръсен българин".

Побърза и "Има такъв народ", чийто лидер Слави Трифонов заговори за "връщане на ветото" в момент, когато топката по темата не е в София, а в Скопие; именно македонската страна не е готова да започне преговори, тъй като конституционните промени остават на нивото на дебата.

Побърза и македонското вътрешно министерство. Ресорният министър Оливер Спасовски обяви, че случая за "разчистен", макар че предстои събирането на "материални доказателства" и след това ще има и обвинения. На "разчистен" наблегнаха и медиите в страната, които този път реагираха по-бързо, отколкото на побоя срещу Пендиков, но за да обърнат внимание, че в българското публично пространство се говорело за етнически мотив.

Не по-малко бързаше и българското външно министерство, което повика македонския посланик Агнеза Руси-Попоска на среща с генералния директор по европейските въпроси Славена Гергова.

Македонската редакция на "Дойче веле" обърна внимание, че инцидентът става "във време на интензивен дебат в Северна Македония за конституционните промени". "Още едно физическо нападение още веднъж разтърсва македонско-българските отношения", пише Катерина Блажевска и нарича станалото "плодотворна почва за спекулации".

Такива неизбежно ще има, защото инцидентите с българи или български символи съпътстват всеки опит двете страни да направят крачка напред. Особено болезнено ще отекне ефектът от българските дискусии по темата в Северна Македония, тъй като топката е изцяло в Скопие.