Изолиран и почти непреклонен: защо Курти не отстъпва пред Запада
Ще дойде ли Албин Курти? Това бе един от често подмятаните въпроси в хотел, пълен с лидери, политици и експерти от почти цяла Югоизточна Европа на брега на Охридското езеро в края на миналата седмица.
Косовският премиер отново привлече вниманието на света. Най-големият му съюзник, Съединените щати, виждат "проблем" в него. Брюксел го плаши със санкции. Някогашният партньор Албания все повече се отчуждава от него.
Посещението на Курти на Преспанския форум в Струга, Северна Македония, бе под въпрос, тъй като напрежението в Северно Косово не стихва: след ескалацията заради встъпването в длъжност на албански кметове в населени със сърби райони и изблици на насилие Косово отново наложи мерки на Сърбия, а Белград арестува трима косовски полицаи, навлезли на север. От него Западът иска нови избори и изпълнение на старо обещание за самоуправление на сърбите в страната му; засега - напразно.
Участието му, предвидено като събеседник в панел, внезапно се превърна в едночасов разговор с любопитна публика с много въпроси, включително от "Дневник". Повечето от тях се свеждаха до едно: защо не отстъпва в криза, в която изглежда все по-изолиран?
Как изглежда светът според Албин Курти и какви са аргументите му да не отстъпва - не и по начина, по който Западът очаква от него?
Между политиката и активизма
На последните две години от управлението си Курти гледа като успех: в началото говори за повишена данъчна събираемост, понижен дефицит, цитира оценките на "Трансперънси интернешънъл", "Фрийдъм хаус", "Репортери без граници". А те действително бележат подобрение за Косово (макар и то да се дължи по-скоро на общия застой в региона).
Това е важно за лидер, който дойде на власт с уверението, че спорът със Сърбия не може да е приоритет преди освобождаването на заробената държава "отвътре". Не всички в Косово му вярват: не и след като за кратко миналата седмица бе отнет лицензът на водещата телевизия "Клан Косова" насред протестите на север.
Оценките за работата му не са еднозначни, но Курти е последователен: и като активист, протестирал срещу ООН, той настояваше, че Прищина трябва да разполага с пълен контрол и суверенитет. Над десетилетие и половина след демонстрациите срещу мисията на ООН той все още действа с желанието да покаже, че Косово разполага с контрол и суверенитет - дори позицията му, както смята поне един експерт, с който "Дневник" разговаря, да стана по-гъвкава, откакто е не активист, а държавник.
Сърбия и Косово се изправят пред неизбежно решение за съдбата на 100 хил. души
Първият му мандат приключи безславно за няколко месеца през 2020 г., след наказателни мита на сръбския внос; тогавашната криза, също поставила го в изолация, завърши със свалянето му от власт. Курти настояваше, че загубил поста си не заради вот на недоверие от коалиционния партньор, а заради Ричард Гренел, един от най-верните съюзници на тогавашния президент Доналд Тръмп.
На пръв поглед той остава твърд. Продължава да настоява, че Белград и Прищина трябва да разговарят като равни, защото в противен случай самоуправлението на сърбите няма да е по-добро от статуквото. А в него "господар" на севера е "Сръбска листа", партия, която координира действията си с Белград. Тя поведе бойкота на местните избори на 23 април в сръбските общини, причинил ескалацията. Курти смята (и в това не се различава от предшествениците си), че създаването на Съюз на сръбските общини (ЗСО), ако се направи по необмислен начин, ще създаде "втора Република Сръбска" в Косово.
Имаме нужда Сърбия да обяви независимост от Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, които Сърбия признава де юре, но не и де факто.
Същевременно Курти все по-малко се съпротивлява срещу ЗСО. Все по-рядко се опитва да омаловажи проекта за самоуправление, заложен и в споразумения на предшествениците му от средата на миналото десетилетие (и отхвърлен от Конституционния съд на Косово през 2015 г.) Днес ЗСО, за чието създаване Сърбия настоява и нуждата от която изтъква във всяка криза с Косово (посочвайки, че Прищина не изпълнява задълженията си), съществува във вид на няколко различни проекта. Един от тях е изготвен от него; според критиците - така, че да бъде отхвърлен. Сръбското самоуправление обаче е на масата както никога през последните години.
Ще има ли автономия
Въпросът за ЗСО е труден: оформянето ѝ ще е определи дали Северно Косово действително може да е под контрола на Прищина. Курти настоява тя да няма териториална автономия и изпълнителни правомощия, за да не е като "паралелна власт" в Косово. Вучич отхвърля това предложение, заедно с друго - т. нар. хърватски модел за правата на малцинствата (т.е. и на сърбите), при който структурите им за самоуправление приличат на неправителствени организации с основно културни, езикови и идентичностни правомощия. Вучич и медиите в Белград смятат, че това "разводнява" проекта за ЗСО.
| Докато статутът не се изготви, темата ще изплува във всяка криза между Сърбия и Косово. Тя бе подхваната от Сърбия и при изтеглянето на сърбите от косовски институции, и при спора за номерата на колите, в последната година. Курти, от една страна, упорито настоява, че ЗСО е приоритет само на Белград и само точка в изготвено от ЕС споразумение за нормализация (което и той, и Вучич на теория приеха през март в Охрид, но което нито един от двамата не подписа). Броят на проекти за ЗСО обаче расте заедно с натиска на ЕС (за който създаването ѝ е едно от условията за деескалация). Освен един изготвен от косовски сърби, друг на фондация "Фридрих Еберт" и трети изготвен от самия Курти, наскоро се появи и четвърти, на албанския премиер Еди Рама, който не бе съгласуван с косовския премиер. Те предвиждат различна степен на правомощия за ЗСО, но в повечето от тях съюзът ще обрасне с институции, които ще имат известен контрол върху живота на сърбите. |
Предвид увеличаващия се брой проекти, възможно ли е според Курти международна комисия, включваща ЕС и други държави, да обсъди темата, попита "Дневник". Отговорът му показа, че подходът на ЕС, най-малкото този на представителя на блока за Западните Балкани Мирослав Лайчак, е неприемлив. "Въпросът не е да разпространяваме различни проекти, а да се съгласим на принципи и след това да изготвим текста. Можем да вземем различни текстове и да потърсим различната средна аритметична стойност, както прави г-н Лайчак обикновено. Но това не ни придвижва напред. Ако не се съгласяваме за духа на текста, няма смисъл да се съгласяваме за буквата."
Искам да се съгласим на принципи: сърбите да са бенефициентът, да са граждани на тази република. Въпросът не е да се борим с текстове, а да се съгласим какво искаме и как го искаме. След това ще се напише лесно.
"Трябва ни балансирана, справедлива пътна карта за прилагане (на споразумението от Охрид - бел. ред.). Приемането на споразумение и прилагането му са две различни планети. Искам да ги доведа на един континент."
Кой започна първи
Като във всички конфликти, в които две страни се надпреварват кой започнал първи, Курти коментира въпроси за сегашната ескалация, като се върна към изтеглянето на косовските сърби от косовските институции през есента и до изтеглянето на "Сръбска листа", водещата партия на сърбите в Косово, от местните избори през април, в резултат на което бяха избрани етнически албанци за кметове при нищожна избирателна активност.
САЩ и Европа предупреждаваха Прищина кметовете да не встъпват в длъжност; правеше го и Сърбия, която от години припомня нуждата Косово да създаде ЗСО.
| Курти не отстъпва и не нарича действията си грешка, но все пак отговаря: "Признавам, че тези кметове имат куха политическа легитимност... но за да влезеш (в общината като част от местната власт - бел. ред.), трябват избори. С куршуми, гранати и шокови бомби не можеш да я завземеш." |
"Ще има избори", но "трябва да подготвим почвата", а на терен да се наблюдава "върховенство на закона". "Не свързвам насилието на север със сръбската общност", продължава. Изтъква, че разбитите престъпни банди в последните две години са предимно мултиетнически: сърби и албанци едновременно, които се занимават с дейности като контрабанда. "(Престъпността на север - бел. ред.) няма нищо общо с върховенството на закона."
Премиер съм и на сърбите в Косово, искам и на тях да служа. Ще ги слушам, но няма да компенсирам Сърбия за геноцидния режим на Милошевич.
Разнопосочни сигнали към Запада
"Съюзници сме на Европейския съюз и САЩ, ЕС е най-важното в XXI в.", продължи Курти. Тъкмо представител на САЩ обаче - посланикът в Белград Кристофър Хил - отправи остри думи за него. От дипломат, представляващ най-важния съюзник на Косово, дойдоха думите за сегашната криза: "Имаме проблем с Курти, сърбите са конструктивни." Послание от държава, дълги години критикувана по сръбските телевизии, че се застъпва само за Косово.
Последва и изолацията, която не се ограничи само до САЩ. Вашингтон изключи Прищина от важно учение и предупреди, че няма да лобира за влизането на Косово в международни организации. ЕС подготви пакет от санкции, Албания не скри безпокойството си, нито спести критики към съседната, населена предимно от албанци държава.
Какво прави Косово, за да възстанови пълноценно отношенията с ключовия си партньор, който го смята за "проблем"? Курти не отговори на този въпрос на "Дневник", нито на последващ на ДПА: колко дълго е готов да се противопоставя на партньорите и на каква цена?
Премиерът на Косово представи пет стъпки за деескалация на напрежението
Независимо от това вижда пред себе си сътрудничество, в което Западът продължава да му оказва подкрепа. "Нуждаем се от помощ за демокрацията си", казва. Благодари на САЩ, че поддържат освобождаването на косовските полицаи. Намеква, че водените от НАТО сили на КФОР, Прищина и Сърбия трябва да намерят компромисно решение, ако Косово ще продължи да се придържа към забраната силите му за сигурност да пресичат река Ибър (която минава през Северна Митровица). "Вакуумът трябва да се запълни поне от КФОР. Компенсирайте вакуума. Не е честно да се казва, че Косово няма право да пресича (Ибър - бел. ред.), а Сърбия има.
Повикан от върховния представител на ЕС Жозеп Борел в Брюксел тази седмица, Курти бе уклончив дали ще отиде и не спести критики към "първия дипломат" на блока, че го кани на разговор твърде късно (след задържането на косовски полицаи), след като отхвърлял предишни предложения от самия косовски премиер. Иска помощ - особено европейска - за създаването на комисия, която да подпомогне реформа в образованието, особено на учебниците.
Учебниците, които се пишат на Балканите, са семето на бъдещите конфликти.
"За да сме сигурни, че мирът ще бъде устойчив, ни трябва международна комисия. ЕС трябва да ни помогне така, че омразата да се премахне от учебниците. Да учим историята по критичен начин и с факти, не партийно. Опасявам се, че учебниците, които се пишат на Балканите, са семената на бъдещите конфликти. Трябва ни съвместно споделено образование, но най-голямото препятствие ще са учебниците. Тук ни трябва ЕС с опита и практиките си, със (система за професионално образование - бел. ред.)", казва.
Говори за нуждата с образователната реформа младите на израстват чрез социални и икономически инструменти, а не на базата на етническата и национална принадлежност."
Признавам, че отношенията със Сърбия не са нормални (...) Все още можем да нормализираме и деескалираме.
Така въпреки конфронтационното поведение Курти оставя отворена вратата за диалог - с фрази, които често звучат като използваните от ЕС в конфликти и кризи. Докато повтаря очакваните тези "кой започна първи", косовският премиер, изглежда, изпробва кой ще мигне първи.