Свръхмасивните черни дупки в цялата Вселена се сливат, а в процеса астрономите долавят "космическа басова нота" от гравитационни вълни. Това се казва в публикации в сп. Astrophysical Journal Letters от тази седмица, за които учени от големия екип зад тях разказват пред световни медии.

Засечени за пръв път от изследователи, използвали някои от най-големите в света радиотелескопи, уловените космически вълни загатват съдбата и на свръхмасивната черна дупка в сърцето на Млечния път, галактиката, в която се намира Слънчевата система.

На базата на данните екипът от над 100 учени в консорциума Nanograv (Северноамериканска обсерватория за гравитационни вълни) предполага, че стотици хиляди или дори милиони черни дупки се сливат и това създава "фонов шум" във Вселената, който може да бъде уловен и от Земята.

Съдбата на Млечния път няма да е по-различна, тъй като се очаква сливането му с Андромеда след около 4.5 млрд. години. Черната дупка в сърцето на Млечния път, Стрелец А*, ще се сблъска с черната дупка в центъра на Андромеда според изследователите, но за степента на вероятност до момента имаше съмнения. Досега, казва за "Уолстрийт джърнъл" Киара Мингарели от Nanograv, дори не бе известно дали свръхмасивните черни дупки се сливат.

В продължение на 15 години са изследвани сигнали от мъртви звезди, известни като пулсари, чиито сигнали, изпращани в Космоса иначе на равни интервали, достигат Земята по-рано или по-късно от очакваното предвид периодиката, с която те се разпространяват.

Учените свързват това изкривяване с гравитационни вълни, които създават свръхмасивните черни дупки в хода на разширяването им. Астрономите смятат, че именно чрез това разширяване растат и галактиките, пише Би Би Си.

С работата на тези радиотелескопи е и първото потвърждаване на хипотезата. Учените смятат, че "басовата нота", както я наричат, е резултат от изключително бавното сливане на тези черни дупки.

Досега от гравитационните вълни, за които говори още Алберт Айнщайн преди век, са долавяни съвсем кратки, откъслечни звуци, свързани със сливането на черни дупки или с неутронни звезди, малко по-големи от Слънцето; не и цяла гравитационна вълна. "Космическият грохот", който се долавя сега, според тази хипотеза идва от всички свръхмасивни черни дупки от последните 8 млрд. години - всяка сливаща се двойка допринася за част от вълната.

Ролята на тези черни дупки, с маса, милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето, е значима в оформянето на галактиките. Изследването им е трудно, тъй като поглъщат всяка светлина. Учените се надяват, че находката ще отвори нова страница в изследването на тези явления. Ако хипотезата им е вярна, за пръв път човечеството е получило познание директно от свръхмасивни черни дупки - във вид на гравитационни вълни, които преминават през пространството и времето.

В този смисъл изследването, публикувано през седмицата, е само началото: предстоят отговори на редица въпроси, например как растат черните дупки или колко често се сливат галактики. Историята на тези свръхмасивни черни дупки ще помогне и да се разбере как изобщо се формират.

Все пак съществува малка вероятност източникът на на това "космическо мърморене" (както го нарича пред "Гардиън" проф. Арберто Векио от Бирмингамския университет) да е друг, например гравитационен отпечатък, оставен върху Вселената малко след Големия взрив.