Китай прие нов закон за външната политика, с който даде на президента Си Цзинпин правомощия за налагане на "контрамерки" срещу държави, които смята за заплаха.

Текстът, който влиза в сила от 1 юли, е според официоза The Global Times "ключова стъпка за обогатяване на правния инструментариум срещу западната хегемония".

Технологичните санкции и експортният контрол, наложен от Съединените щати в хода на конкуренцията между двете суперсили, се смята в Пекин за опити да бъде спряно китайското развитие. Страните се ангажираха да работят за нормализиране на отношенията си по време на посещение на държавния секретар Антъни Блинкен в Китай този месец, но засега няма признаци за напредък.

В споменатия "инструментариум" влязоха собствени контрасанкции тази година - Китай ги наложи да американските компании Lockheed Martin и Raytheon заради продажби на оръжия за Тайван.

Вчера Пентагонът съобщи, че Държавният департамент е одобрил потенциалната продажба на боеприпаси и логистична подкрепа за Тайван в сделки с потенциална стойност до 440 млн. долара. Тази година имаше и обиски в офисите на няколко консултантски компании с централи в САЩ, преди месец бяха забранени и продукти на производителя на чипове Micron.

Сега Пекин си дава правото да "взема съответните контрамерки и рестриктивни мерки" срещу действия, които нарушават международното право и "застрашават интересите в суверенитета, сигурността и развитието", цитира Си Ен Ен копие на текста, публикувано от китайски медии.

Контролът върху международните отношения също така формално се прехвърля в ръцете на комунистическата партия. Досега превесът на партия над държавни институции бе негласно правило, но вече е закон.

Това е първият закон за външната политика с подобен обхват и дава според Global Times "правна база" на дипломатическите усилия срещу санкциите и извънтериториалната юрисдикция (например вторичните санкции, налагани на държави, подпомагащи санкционирана страна) и мерки срещу външна намеса.

Това става, докато САЩ призовават съюзниците да намалят износа на полупроводници за Китай и зависимостта от него в снабдителните вериги. Процесът се ускори в хода на войната в Украйна; Вашингтон е изразявал тревога, че от Китай може да бъдат доставени оръжия на Русия.

Суейшън Джао от Денвърския университет обяснява за Си Ен Ен, че този нов закон, изглежда, не добавя нови антисанкционни инструменти към наличните. За него текстът прилича повече на външнополитическа декларация и опит да бъдат мобилизирани съществуващите правни средства от Си Цзинпин за противопоставяне на "сдържането" от страна на Запада.

Според Уън-Ти Сун, политолог от Австралийския национален университет, законът е и начин да се напомни на длъжностните лица в Китай чии нареждания имат преимущество - на първо място са напътствията на ръководството.

Би Би Си отбелязва, че остава неизвестно колко активно ще бъде прилаган такъв закон предвид желанието на Китай да ухажва чужди инвеститори след пандемията от COVID-19. Чун Джа-Ян от Carnegie China също смята, че законът дава правна база за обиските и разследванията на чужди фирми, без да гарантира, че ще последват действия.