Докато в известен хотел в центъра на Струга се събират политици от Северна Македония и целия регион, в отсрещен хотел на метри от пазения от полиция вход мъж, който чака да замине за София, изразява притеснения за сигурността си.

Средата на юни е; 36 часа по-рано Бекир Кадриески, съпредседател на сдружение "Шемето", съобщи за нанесен му побой, съпроводен с обиди на етническа основа; той настоява, че вече над четвърт век се определя като българин. Днес Бекир Кадриески е в България и след кратки коментари за медиите пази мълчание в последните две седмици; негов съратник заяви, че няма да си тръгне от България, докато не получи гражданство като защита.

Разказът на Кадриески обаче излиза от традиционните в България схващания за подобни инциденти. Той, от една страна, се причислява към определящите се като българи, които казват, че биват системно дискриминирани в Северна Македония (макар самият да е, по думите на споменатия съратник, лице за контакт в македонското външно министерство за правата на българите). От друга, ни най-малко не твърди, че същинската причина за побоя е на етническа основа: просто защото е българин.

Без да предпоставя мотивите за събитията и каква част от разказаното е вярно, както се случи сред политици и медии в българското и македонското публично пространство (в Скопие случаят бе обявен за решен), "Дневник" предава основното от този разговор.

Към момента на срещата с Кадриески не са минали и 48 часа от побоя.

На излизане един от петимата го пита: "Защо се правиш?" Той се извинява, а навън, пред колата му, започва да го обижда като торбеш, да използва вулгарни изрази като към българин (в медиите се появи "мръсен българин"; в разговора с "Дневник" Кадриески спомена няколко други, неподходящи за тази статия). Тогава той сам пита обидилия го човек дали се чувства добре. "Достатъчно здрав съм, за да се справя; не ме е страх от такива особи", обяснява, но според него петима са нужни, за да го държат другите, докато един удря. Така и става. "Не могат да ми се опрат и 25 души, ако се нервирам. Но не обичам бели."

Влиза в колата си, за да отиде в полицията и да се обади по пътя, но не се чувства добре и не заключва; нападателят го достига, отваря вратата, хвърля телефона му в земята. Кадриески чува от съучастниците му, че ако съобщи на полицията, ще го убият. Получава помощ от минувачи; един го кара до спешна помощ. Твърди, че в болницата е заключен в стаята си, трудно диша, уринира кръв, а хигиенните условия са непоносими "Нямам вода, тоалетната беше катастрофална. И ти да дойдеш тук, ще бягаш", казва в хотела си, на метри от който лидери, политици и експерти вече се събират за Преспанския форум.

Там е и съпредседателят на "Шемето" от България, Живко Чакръкчиев. Още не е дошъл на масата, където Кадриески разговаря с "Дневник". Когато пристига, често вдига телефона. Обяснява, че дошъл, за да го отведе в болница в София; в Струга се оказало трудно да му направят изследвания.

Няколко дни по-късно, когато Бекир Кадриески вече е в София, Военномедицинска академия бързо съобщи, че състоянието му е стабилно и няма опасност за живота му.

Смята, че пристигането му в кафенето било очаквано, побоят - планиран. "Повиши ни се рейтингът. Гледат, че зад нас ("Шемето" - бел. ред.) стоят Европа, Америка. "Шемето" стана ясна работа, истинска работа, навсякъде го има, в Париж, в Берлин, трябва да се спре. На някого не му изнася." Говори за 20 хил. ("може би") симпатизанти, мнозина албанци, торбеши, македонци с българско съзнание. "Сплотяваме народа, искаме да си комуникираме с рода. Единственият ни род са българите. Нямаме друг род, имаме една и съща култура, цивилизация, отношения, генетика."

Преди "Шемето" - организация, носеща името на махалата, където е роден Яне Сандански - Кадриески се занимава с бизнес, свързан със зърнени култури, има собствен дюкян. Още през 90-те се самоопределял като българин и знаел, че го чакат тежки дни. Сам проследява произхода си до Кюстендил, където една от бабите му била родена през 1891 г. Дошла в района като медицинска сестра с българската армия във Втората световна война. "Влюбила се в дядо ми, той бил много симпатичен, като войник, останали тук въпреки отношенията Югославия - България."

За дискриминацията обвинява и "вашата държава" (България), която направи "най-лошото нещо за нас". "(Подтикнаха ни) всички с българско камосъзнание, всички членове и организатори на сдруженията, да се вдигнем да кажем, че съществуваме. Почнаха да водят консули в (Северна) Македония, да дават удостоверения, ангажираха всички да си кажат мисълта, че имат българско самосъзнание."

В резултат, според него, всички, които във формуляра за работа в Северна Македония, известен като М1/М2, са се определили като българи, отивайки с документите си за работа в Северна Македония, се сблъскват с тази дискриминация. А след обилно издаване на български паспорти години наред ограниченията сега са затегнати; М1/М2 в момента не доказва принадлежност.

Това повтаря и вече включилият се в разговора Живко Чакръкчиев. Попитан за създаването на "Шемето" преди година и половина, той обяснява, че били водени от желанието "(Северна) Македония да влезе в ЕС." Затова организират протести в Европа; искат присъединителният процес за Скопие да се обвърже с мониторинг за правата на малцинствата. Целта е да се организират и културни и спортни прояви с участие на хора от Балканите.

Иначе сдружението говори и за желанието си да събере различни групи, включително албанци с българско самосъзнание. Регистрирано е в Лабунища, където живеят над 6700 души; над две трети се обявяват за албанци, 836 - за турци, 452 - чието самоопределение не е известно. "Няма информация" дали между тях има българи, посочва авторът на репортажа.

Проливен дъжд осуети пътуването на "Дневник" от Струга до Лабунища след Преспанския форум. Там обаче, по-рано тази година, бе изданието "360 степени" от Северна Македония.

Жителите казват, че не знаят за "Шемето" и че там няма българи. Опитът за връзка с Кадриески отвежда екипа до кафене в спортния център в Струга - където е и побоят срещу него. Той обяснява, че в Лабунища има "доста поддръжници от Лабунища, от Боровец, от Подгорци, от всички наши села", независимо от националното самоопределяне.

Попитан дали сдружението очаква албанци с българско самосъзнание да се приисъединят, както пише на страницата, Кадриески отговаря отрицателно, попитан не вижда ли противоречие в идеята, че човек може да се самоопределя като албанец и българин едновременно. Дава пример с "македонците със сръбско самосъзнание" и "албанците с американско самосъзнание" в страната му.

Обяснява, че 1200 души по цял свят посетили "Шемето" като сдружение тази година. Казва, че България не помагала хора в селото да придобият български паспорти, както твърдят за отделни хора някои в Лабунища: всеки опитвал както може.

С други думи, нападението към Бекир Кадриески е, защото той е лице на обществената дейност на Шемето? "Да", отговаря пред "Дневник". Попитан, предвид факта, че съобщенията за насилие над самоопределящи се като българи в страната му са свързании с етнически македонци, и неговият случай е такъв, той отговаря недвусмислено: "Албанци са."

Тук се появяват предполагаемите политически мотиви. "Искат едни да кажат, че всичко могат да правят хората, които държат конците да плашат народа ни, държат конците на политиките в (Северна) Македония... Не сме изгодин на никого", казва Кадриески.

Обвинения за монопол в населени предимно с албанци райони идват най-често и от представители на етническите македонци - без изключение дали партията е на власт или в опозиция - към Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), коалиционен партньор на правителството от години, без значение дали на социалдемократите или на бившите управляващи ВМРО-ДПМНЕ.

Нима Кадриески свързва инцидента с ДУИ? "Конкретно с ДУИ", отговаря. "Искахме да направим партия, та се сетиха, че в Тетово, Гостивар (Тетово и Гостивар са на над два часа и половина път с кола на север - бел. ред.), в онзи край ще ти свалят, Северна Македония няма да съществува." Говори за "250-300 хил. помаци" в страната; торбешите и гораните, според различни оценки, не надвишават 60 хил. души и самоопределението им е различно. За тях българската историография традиционно влиза в спор с македонската.

От ДУИ нямаше отговор на запитване за коментар, отправено от "Дневник". По-рано, попитан дали се разследват възможни политически мотиви за побоя над Кадриески, външният министър Буяр Османи увери в Струга, че ще реагира на всеки случай на омраза срещу българи. Говорителят на македонското външно министерство също не отговори на въпрос на "Дневник" по темата.

Кадриески смята, че в негово лице ДУИ е видяла съперник. Говори за 12 хил. души в Лабунища (малко под два пъти записаното в преброяването). Според него партия, която би оглавил, ще създаде проблеми. "И те схванаха, че ще загубят Струга (град с над 16 хил. души население - бел. ред.), албанец няма да бъде градоначалник, ще изгубят избирателите си."

Събеседник на "Дневник", свързан със Струга, а в момента базиран в Скопие, посочи, че не си спомня в началото на века жители да се припознавали, открито или не, като българи; по-скоро поставя под въпрос данните от преброяването, като казва, че албанците в града са мнозинство (а според преброяването са около една трета).

Друг събеседник на "Дневник", свързан с българската общност събеседник в Охрид, разговорът с когото бе неофициален, настоява, че идентичността, изразявана в средите на торбешите в региона, е нееднородна и се е променяла през годините. Поне един македонски българин напълно изключва насилието срещу Кадриески да е свързано с други мотиви освен частни отношения.

Какво планира Кадриески към момента преди заминаването си? "Има заплахи, но тук имам семейство, деца, майка. Притеснявам се, нормално, заплахите следват. В момента това е нашата територия и не можем да я оставим." Същевременно, "ако имам възможност, бих напуснал. Имам травми и не искам да нападат децата ми. Да не можем спокойно да си стоим и да имаме (нормални - бел. ред.) отношения."

Живко Чакръкчиев се намесва и казва, че Кадриески контактува пряко с Министерството на външните работи по въпроси, свързани с български граждани, но този път не му се обадили, защото искал да отвори партия. Обвинява и българските власти: "Страшно странно, че като подаде документи за паспорт, му ги връщат." Искали оригинал.

В хотела Кадриески изразява ясно очакванията си от българската държава: "Да ме защити, че съм нападнат, защото чрез нас се въздигат българите."