Космическите мисии имат проблем: откъде да дойде кислородът

На живо
Заседанието на Народното събрание

Космическите мисии имат проблем: откъде да дойде кислородът

Космическите мисии имат проблем: откъде да дойде кислородът
Nasa.gov
В края на миналия месец марсоходът Perseverance постави нов рекорд за извличане на кислород на Марс. Това стана с инструмента Moxie (Mars Oxygen in Situ Resource Utilization Experiment) - малък апарат, който получи кислород от рехавата атмосфера на планетата. Според специализираното издание Space.com MOXIE е работил на пълен капацитет по-рано през месеца и е надхвърлил два пъти поставената цел, работейки почти час, за да произведе 12 грама кислород.
Едва 18-килограмовата машина, извличаща с помпа марсиански въздух и отделяща кислорода от него, е с далеч по-малък капацитет от набавяния на борда на Международната космическа станция (МКС) между 2.3 и 9 кг кислород дневно. Търсенето на нови способи обаче е неизбежно за космическите агенции, индустрия и изследователски центрове, които търсят изгодни начини да подсигурят запаси за бъдещите, (вероятно) все по-отдалечаващи се от Земята мисии.
Какво правят сега астронавтите, за да си набавят кислород, и какви обещаващи технологии разглеждат учените?
Как се получава кислодорът на борда на МКС
Повечето космически апарати с екипаж разполагат със собствени запаси кислород, но мисиите им обикновено са краткотрайни.
Международната космическа станция е изключение. Тя е в орбита от 1988 г. и към момента разчита на три метода:
С килородни генератори. Това е основният метод. При него се използват руската система "Електрон" и американската ECLSS. Двете устройства, всяко в различен модул на МКС, извършват електролиза - ток преминава през вода от положително зареден електрод към отрицателно зареден (от анод към катод). Във водата се добавя сол за по-добра проводимост. Водата се разделя на водород и кислород като газ. Остатъчният водород се смесва с въглероден диоксид за получаване на метан и вода (метанът се изхвърля в космоса като отпадък).
Генераторите работят с електричество от слънчевите панели на МКС. Водата пък се доставя с апарати от Земята, но и с кондензатори, които могат да извличат водни пари от въздуха. Водата може да се рециклира и от урината на астронавтите. Както казва астронавтът Дъглас Уилок: "Вчерашното кафе е утрешното кафе."
Китайската космическа станция твърди, че вече осигурява целия си нужен кислород чрез регенериране, а 95% от водата - чрез рециклиране.
Кислородни резервоари под налягане. В този случай кислоросът се доставя директно от Земята и се изпомпва, редом (в други резервоари) с азот. Станцията смесва газовете в съотношението, налично в земната атмосфера.
Кислородни генератори с твърдо гориво (т. нар. кислородни свещи). Използваната апаратура включва контейнери, съдържащи натриев хлорат (NaClO3 - съдържа кислород) и желязо на прах. При възпламеняването на генератора желязото "гори" при 600 градуса по Целзий, а това създава нужната топлинна енергия за реакцията. Натриевият хлорад се разпада на натриев хлорид (NaCl или готварска сол) и кислород.
Планове за бъдещето - с растения
НАСА се надява да постигне това за бъдещите човешки колонии с помощта на фотосинтеза: от растенията да идва нужният кислород. Засега няма отговор как това да се случи в ограниченото пространство на космическа станция така, че да се засадят нужният брой растения - както за кислород, така и за прехрана.
В края на юни в Nature Communications бе публикувано изследване, подкрепяно от Европейската космическа агенция, което очертава "рамката" за оценяване на работата на нужните за изграждане на самостоятелен цикъл на кислорода и въглеродния диоксид. Авторите смятат, че сегашните технологии са неефикасни, тежки, трудни за поддържане и дори ненадеждни. "Процесът за генериране на кислород например изисква около една трета от цялата енергия, нужна за поддържане на контрола на средата и животоподдържащите системи на МКС", отбелязва Катарина Бринкерт в статия, с която представя разработката.
Авторите разглеждат възможностите (след поне още няколко години проучвания) да се създаде кислород на Луната и за пътешествия като това до Марс, което би могло да отнеме две години. Може например да се използва слънчева енергия и да се постигне във вода процес, подобен на фотосинтезата. Това би могло да е удобно на Луната, ако се потвърдят наличието на вода и лед в кратера Шакълтън, където вероятно ще пристигнат бъдещи мисии.
Може да се използва топлинната енергия, освободена при улавянето на слънчевата, за катализиране на химичните реакции при "изкуствената фотосинтеза".
При фотосинтезата на Земята растенията поемат въглероден диоксид, а освобождават кислород. Поглъщането на тази светлина в природата става с помощта на хлорофил. При "изкуствения" вариант може вместо хлорофил да се използват полупроводникови материали, покрити с метални катализатори за поддържане на желаната химична реакция.
Алтернативата на Луната
Това би бил по-удобният вариант от други подходи като извличане на кислород от лунната почва (т. нар. реголит). Последният подход би изисквал много високи температури, за разлика от "изкуствената фотосинтеза", възможна на стайна.
Иначе симулация с реголит, осъществена от НАСА по-рано тази година, бе успешна. Тя бе извършена при пресъздаване на условията на Луната. Лунната почва е разтопена в специален тип реактор (използван например за производство на слънчеви панели), създаден за НАСА, с помощта на мощен лазер, който симулира топлинния ефект на Слънцето. Нагряването на почвата създава възможност за извличане на кислород.
"Експериментален" всъщност е и инструментът на Марс, MOXIE: изчисления сочат, че в момента, за да произведе кислород като за месечните нужди да астронавт, той би трябвало да работи 104 дни. От възможността за постоянни успехи зависи дали и докога за него ще продължи да има финансиране в Масачузетския технологичен институт. Създателят му смята, че резултатите досега дават основание да бъде изградена на Земята цялостна система, която би могла да захрани цяла мисия на Марс с 25-30 тона кислород дневно.