Над 61 хил. души са загинали в миналогодишните летни горещи вълни в цяла Европа. Сред тях са 1277 българи, чиято смърт може да се свърже с необичайно високите температури. Нещо повече - България е сред първите пет по свързани с тези температури смъртни случаи на милион души.

Това сочи проучване, публикувано в понеделник в списанието Nature Medicine.

Изводите потвърждават опасенията на експерти в Европа, които предупредиха през август миналата година, че е регистриран необичайно висок брой смъртни случаи в разгара на най-горещото лято, откакто има измервания.

Те също така поставят под въпрос усилията на Европа за адаптиране към скоростта на глобалното затопляне в последните две десетилетия. две десетилетия усилия в Европа да се адаптира към по-горещ свят не успяха да се справят с темпото на глобалното затопляне.

Данните отпреди година се публикуват в момент, когато метеоролозите отново отчитат рекорд след рекорд в седмичните и месечните температури. Заедно с изменението на климата фактор тази година ще е и Ел Ниньо - явлението ще увеличи топлината в различни части на света.

Събрани са данни от Европейския съюз, но сред 35-те изследвани има държави, които не членуват в него. Според тях между 30 май и 4 септември 2022 г. смъртните случаи, свързани с горещата вълна, са 61 672. Над 20% от тях са починали между 18 и 24 юли - 11 637 души. Методологията взема предвид случаи, при които смъртта е настъпила вследствие от високите температури.

Изследването сочи, че повечето починали са жени, много от тях - над 80 години. По-високата средна продължителност при жените предполага, че повече от тях са във възраст, която ги прави уязвими. Сред по-младите обаче мъжете са по-засегнати.

В България сред починалите са 678 жени и 556 мъже според създадения модел. Нейните под 1300 души са значително под жертвите в Германия, но последната страна има значително по-голямо население.

Най-високи са нивата на смъртност в Испания, Италия и Португалия, но и в някои области на България, Румъния и Хърватия. На национално ниво България е пета по брой смъртни случаи на 1 млн. души, които могат да се свържат с високите температури, през лятото на 2022 г. - след Италия, Гърция, Испания и Португалия.

Ситуацията според д-р Жоан Балестер от Института за глобално здраве в Барселона, основен автор на проучването, показва, че плановете за адаптация в Европа след горещата вълна от 2003 г. не са били достатъчни, за да се избегнат масови жертви, макар вероятно да са успели да предотвратят някои смъртни случаи. В разговор с "Ню Йорк таймс" той очаква "все повече и повече смъртни случаи от екстремни горещини", докато продължава изменението на климата.

Балестер и колегите му вземат докладите на Евростат за свръхсмъртност (смъртни случаи над очакваната средна стойност за даден период) от юни до август 2022 г. Те изчисляват колко от тези случаи може да се дължат на горещини вместо на други необичайни фактори като коронавируса SARS-CoV-2, причиняващ болестта COVID-19. Направена е съпоставка между температурните тенденции в различни региони на Европа и тенденциите за смъртността през същия период в търсене на връзки между смъртните случаи и температурните колебания.

Това е възможно и защото при покачване и понижаване на температурата винаги има покачване и понижаване на смъртността. Изводите се оказват аналогични с горещата вълна отпреди 20 години - тази през 2003 г., при която починаха над 70 хил. души. Разликата с тогавашните данни е, че извършеното тогава проучване обхваща само 16 държави и не разделя пряко свързаните с горещината смъртни случаи от всички останали.

Връзка между свръхсмъртността и горещата вълна допуснаха и европейски експерти през лятото. В резултат учените започнаха работа по изследването.

Към изследването им има и критики заради използването на седмични вместо на дневни данни; в проучвания на национално ниво, използвали дневни, могат да се направят изводи за още по-голям дял на свръхсмъртността, свързана с горещата вълна.

Нужно е да се направи повече от досегашните стъпки като системи за ранно предупреждение за екстремни горещини, обществени центрове за охлаждане, доброволчески сили за проверка на по-възрастните жители и по-добра координация между социалните служби и болниците или дори (както препоръча преди няколко години Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец) подобряване на енергийната ефективност. И към момента възрастните хора остават силно уязвими, особено хората без достъп до климатик и работещите на открито.

Според Ана Мария Виседо-Кабрера от Бернския университет, която оглавява изследователска група за климата, нейно скорошно изследване в Швейцария показва, че фактор в тази свръхсмъртност е и замърсяването, причинено от полезни изкопаеми.

Междувременно в Швейцария над 2000 възрастни жени съдят правителството в Европейския съд по правата на човека, защото страната им не е направила достатъчно, за да се справи с глобалното затопляне. Берн отрича да има ясна и пряка връзка между рисковете за здравето им и страданията, причинени от глобалното затопляне, от една страна, и дейността на правителството, от друга.