Той наричаше шведското правителство "зло", осъждаше го за приютяването на "терористи" и изгарянето на Корана на протести (неорганизирани от шведската държава) и му препоръчваше да "не се занимава излишно" с кандидатурата си за НАТО. Година след постоянни критики и упреци към Стокхолм обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган внезапно видя мястото на страната в отбранителния алианс. Дори обеща да защитава границите на Швеция, сякаш са турски.

Над сериозността на протестите с палене на свещената книга и убежището за кюрдски бойци обаче надделяха други съображения: Турция отново поглежда на запад, след десетилетие, в което враждебната реторика, конкретните действия и отстъплението от демокрацията подтикнаха мнозина да говорят за разрив с традиционните партньори на Анкара.

Проправителственият мозъчен тръст SETA дори провъзгласи "нова ера в отношенията между Турция и Запада". Защо обаче се стигна дотук, дълбока ли е тази промяна и колко е трайна?

Турция смени тона в момент, когато отчаяно опитва да си върне чужди инвеститори, избягали в хода на икономическата криза. Дефицитът ѝ достигна рекордните 37.7 млрд. долара в първите пет месеца на годината (балотажът, който Ердоган спечели, бе на 28 май).

В сметките, които си прави Турция за промяна, влизат и плановете на върналия се в екипа на Ердоган министър Мехмет Шимшек. Уважаван от западните инвеститори и пазарите, той и други мислещи като него искат да възстановят част от потоците от Европа и САЩ. Това надгражда досегашния подход, при който взаимодействието с Русия в хода на войната и размразяването на връзките с богатите монархии от Персийския залив предизборно се превърнаха в спасителен пояс.

За "Файненшъл таймс" Мурат Йешилташ, директор за близкоизточните изследвания в споменатия мозъчен тръст SETA, казва: "Външната политика пряко се влияе от икономическите отношеня. Така че ако Западът и Турця могат да отворят нова страница, икономиката ще е тема номер 1", казва Йешълташ, добавяйки, Ердоган прекалибрира външната си политика, след като спечели изборите през май.

За същия вестник длъжностно лице от Европейския съюз казва, че пробивът с Швеция ще "отвори пространство за работа в множество области", при това: "за Ердоган всичко се свежда до икономиката". Изглежда, президентът е разговарял на срещите във Вилнюс за митническия съюз, чиято модернизация иска Турция; за визова либерализация и промени в сделката за мигрантите. Особено първите два фактора биха налели свежа кръв в турската икономика.

Като балансьор с евразийска тежест Турция претегля възможностите на всички. Контактите с Русия бяха по-интензивни, когато тя настъпваше в Донецка област. Сега не само Западът, а и сили от Азиатско-тихоокеанския регион на практика застанаха срещу нея на срещата на върха на НАТО. Москва е отслабена от бунта на основателя на частната военна компания "Вагнер" и - независмо от резултатите далеч от очакваното в контраофанзивата на Киев - застоя във войната в Украйна.

Рич Ауцен от Атлантическия съвет смята, че засегнатата военна репутация на Русия се е отразила добре на Турция. Метежът може да е променил нагласите в Анкара, досега възприемала Владимир Путин като лидер, напълно контролиращ политическите и военни елити в страната си. За Си Ен Ен основателят на мозъчния тръст EDAM Синан Юлген казва, че в тази ситуация Турция се чувства "по-уверена и вярва, че има по-голямо поле за маневри", докато Русия е изолирана.

Според Селим Кору от TEPAV съобщенията по руски медии след бунта на Евгений Пригожин в Русия сочат, че "дворецът на Ердоган като цяло е малко разочарован от руснаците".

Администрацията на Ердоган започна още преди две години опити, чрез постепенно възстановяване на отношенята с близкоизточните държави от т. нар. Авраамови споразумения, да положи основите на възстановяването на връзките със САЩ. Турски наблюдатели тогава смятаха, че сдобряването с някогашниия партньор Израел е косвен опит за повторно сближаване със САЩ, след като Анкара бе изключена от програмата за производство и покупка на самолети F-35, а отбранителната ѝ индустрия бе подложена на американски санкции.

На този опит мнозина гледаха скептично. Ролята на Турция във войната в Украйна, където тя се оказа ценен - при това поддържащ Украйна - посредник, в комбинация с нуждата да се преговаря с нея за шведската кандидатура, върнаха на масата темата за възможността Анкара да получи поне изтребители F-16. Байдън подкрепи сделката, която Конгресът възпираше; Ердоган отричаше двата въпроса да са свързани, но оттегли ветото си часове след като чу "да".

За това "да" се съобщаваше неофициално, но опитът на американските събеседници на Ердоган е бил да го убедят, че ако подкрепи Швеция за НАТО, Конгресът по-лесно ще одобри прехвърлянето на изтребителите.

Две години и половина след като Джо Байдън стана президент, Ердоган сякаш не е намерил път към него. Турският лидер все още не е посекавал Белия дом за това време; няма американски държавен глава, който да не го е правил, откакто той е на власт.

На запад имаше и изненадани, когато Ердоган заяви, че Турция подкрепя украинското членство в НАТО. Анкара държи този курс отдавна, но той няма как да е силно видим в позицията ѝ, докато тя опитва да маневрира между Русия и НАТО и мери тона си в хода на войната в Украйна. Това не значи, че тя не подкрепя членството на Украйна в НАТО, както президентът каза на украинския си колега Володимир Зеленски в Истанбул.

И недоволството на Русия бе ту ясно изразено, ту приглушено. От сената имаше коментар, че Турция е забила "нож в гърба" на Русия и тя се превръща в "неприятелска" държава, след като Зеленски отпътува с командири от "Азов".

После обаче прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Анкара е свободна да развива отношенията си с Киев, стига те да не застрашават Москва. Доколко Кремъл чувства "заплаха", не е известно, но няколко дни след срещата на НАТО няма индикации, че руският президент Владимир Путин няма да посети Турция другия месец, въпреки този баланс. Ролята на Турция като регионална сила, но и играч с амбиции на световната сцена, трудно би ѝ позволила недвусмислено да "вземе страна".

Анкара е далеч от мисълта за "розови очила", след като преговорите на практика спряха преди над десетилетие и половина. Дори да започне "проевропейски" период, той може да приключи с ново посочване на ЕС с пръст, особено ако в отношенията отново няма напредък. Турция същевременно не може да се "откаже" от Русия, чието сътрудничество ѝ е нужно в рискови региони като Сирия.

Освен това, според Челик от "Дейли сабах", на Запада липсват специфичните връзки с Русия: "те не се съгласяват по много въпроси, но там, където интересите им се препокриват, успяват да се придвижат напред". Според него:

Има и скептични гласове по въпроса колко дълго може да продължи тази тенденция: дали е геополитически завой, или са поредните тактически съображения на балансьор. "Файненшъл таймс" отбелязва "дълбокия скептицизъм" сред наблюдатели за това далии Ердоган възприема действията си като част по-обща промяна в стратегията, или просто като политическа транзакция от непосредствен интерес за Анкара.

Според Волфганго Пиколи от консултантската компания "Тенео" засега не може да се говори за "завой на запад"; надеждата може да е за "по-добри отношения, отколкото през последните пет години".

За разлика от него Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, който оглавява бюрото на German Marshall Fund of the United States в Анкара, вижда опит на Ердоган да придвижи Турция на запад, който, ако се пе поддържа, ще е значим. "Историята между Турция и Русия не беше и не е любовна", а просто "конкурентно сътрудничество", ставащо по-близко, когато Турция се чувства далечна от Запада, казва той пред "Ню Йорк таймс". Обръща внимание и на други примери за отдалечаване от Русия сега: решението за командирите от "Азов" и това, че Ердоган не бе недвусмислено до Путин след бунта на Пригожин (други анализатори смятат за достатъчно това, че Ердоган бе сред първите обадили се след метежа).

Има и други стъпки: дни по-късно Украйна обяви, че е започнало изграждането на завод за турските дронове "Байрактар", нещо, което Путин е споменавал, че Русия иска, но което няма сигнали, че ще получи. Един от директорите на компанията - производител, "Байкар", е зет на Ердоган.

И други виждат нещо повече от съвпадение в действията на Ердоган. "В последните години се усещаше, че турско-руската връзка е отишла твърде дареч. Това показва ясно ребалансиране", казва Галип Далай от "Чатъм хаус" за "Ройтерс". То е основно от икономически съображения, но и се прави със съзнанието, че "неизбежно ще повлияе на отношенията", . След изборите Ердоган може да си го позволи.