Като в песента: тишината се оказа "звук"
"Звукът на тишината" (Sound of Silence) вече не е просто името на една от емблематичните песни на Саймън и Гарфънкъл от средата на миналия век. Зад поетичната фраза се крие научна истина, поне ако се съди по ново проучване.
Според публикуваното в американския журнал Proceedings of the National Academy of Science (PNAS) проучване със звукови илюзии показва, че хората възприемат тишината в голяма степен като чуване на звуци, пише "Ню Йорк таймс".
От работата на учените следва, че човешкият мозък възприема тшината като своеобразен "звук", а не просто като празнина между шумовете. Изследването не дава информация как мозъкът възприема тишината, но един от учените зад него, Руи Же Го от Оксфордския университет, цитира коан, за който обяснява, че означава "звуково преживяване на чистото време": "Тишината е да преживяваш как минава времето."
Той и още двама изследователи се опитват да разберат дали човешкото съзнание възприема тишината по същия начин, по който възприема звуците? Изглежда, да чуваш, не е просто да възприемаш звуци, ако човек може да чуе тишината, въпреки че тя не е точно звук.
Експерименти
За целта са направени експерименти с намерени онлайн доброволци със звукови илюзии. Първият тест сравнява единичен по-дълъг звук с два по-къси звука. Двата по-кратки звука заедно продължават същото време като по-дългия звук. Но когато хората ги слушат, възприемат единичния звук като по-дълготраен.
За да приложат тази илюзия към тишината, Го и колегите обърнаха теста. Учените са използвали звуци от ресторанти, оживени пазари, влакове или детски площадки и са вмъкнали парчета тишина, за да могат участниците да ги сравнят.
| Изследователите предполагат, че ако хората възприемат тишината като свеобразен звук, тогава тишината трябва да бъде обект на същата илюзия като звуците. Едно дълго мълчание трябва да се възприема като по-дълго от общо две по-кратки мълчания. Но ако хората възприемат тишината като липса на звук, илюзията не би съществувала. |
При други тестове тишината се поставя в различни контексти, за да произведе повече звукови илюзии. Във всеки тестван случай слушателите възприемат илюзията за период на мълчание като по-дълъг, точно както биха възприели илюзията за по-дълъг звук.
Би било лесно да се отхвърли идеята, че мълчанието има звук, каза Сами Юсиф, когнитивен учен от Университета на Пенсилвания, който не е участвал в изследването. Звуците са вълни, които влияят на клетките в ухото ви. С мълчанието не е така. Но това не означава, че не можем да открием тази тишина. Проучването, каза д-р Юсиф, показва, че "тези празни пространства също са вид събитие, те са вид единица, която е представена в нашия опит."
При това знанието, че човек слуша тишина, я "усилва". "Мълчанието е истинско преживяване", казва Го. Може би всички ще обръщаме повече внимание на моментите на тишина, след като разберем, че чуваме "звуците" на тишината.