Есбйерг, най-голямото пристанище на Дания на Северно море, преминава само за 60 години от голям център за риболов през основен порт за петролно-газовата индустрия до световен лидер в изграждането на офшорни ветропаркове. "Дневник" получи възможност да се запознае с работата, проблемите и очакванията за бъдещето на този порт, през който е преминал над 80% от инсталирания капацитет на Европа от ветрогенератори в морето.

Създаден е заради загубата на война през XIX в. с Прусия (1868 г.) и война от ХХ век в Украйна (2022 г.) увеличи още повече значението му. Днес това е най-голямото пристанище на Дания с над 200 компании, повече от 10 хиляди служители (от около 75 хил. жители на града) и площ от 4.5 млн. кв. м., значителна част от която е организирана за логистиката на внушителни по размери кули, генератори и перки - не стига, че е трудно да се превозват и складират, но и не трябва да се задържат повече от 3 седмици на площадките в порта.

Тук е и един от броящите се на пръстите на едната ръка европейски пристани, годни да приемат гигантски плаващи кранове за монтиране на 20-мегаватови турбини с височината на Айфеловата кула (300 м) и перки с дължина 125 метра. Един от тези кораби (вероятно по-точно е да бъдат наричани платформи) акостира за пръв път в края на юни, където ще бъде подготвен за първата си мисия.

Построен от Китай по поръчка на група от Люксембург, "Волтер" (Voltaire) е най-голямото подобно съоръжение в света в момента - дълъг 182 метра и широк 60 метра, "краката" му, забиващи се в морското дъно, са дълги 130 метра, а кранът му е с капацитет да повдигне 3200 тона (това са 530 африкански слона или 237 градски автобуса, описват по-разбираемо от управата на пристанището).

Екипажът е от 110 души, от които 60% се занимават с инсталирането на съоръжения в морето. Забранено им е да пият не само на борда, но и когато слизат на сушата.

През 1969 г., когато в Есбйерг е имало над 600 рибарски корабчета, със сигурност подобна гледка е изглеждала като научна фантастика. Но много скоро се налага преходът към тази фантастика да започне - през 1973 г. рязкото вдигане цената на петрола от ОПЕК принуждава Запада трескаво да търси собствени източници. Не става дума само за огромни опашки пред бензиностанциите, а за зими, в които властите в Дания не знаят дали и колко хора ще умрат от студ заради недостиг на отопление.

Дания вече е открила (1971 г.) първите находища в Северно море и пристанището е с идеална позиция да стане център за офшорен добив на петрол и газ. Много от рибарите се прехвърлят към новия сектор, за някои е достатъчно да боядисат в ярко оранжево-червено корабчетата си и да се заемат с охрана на инфраструктурата и държане надалеч от нея на доскорошните си колеги. А и по принцип вече се променя структурата на риболова, настъпва времето на големите кораби и плаващите фабрики.

Тази промяна много по-безболезнено се случва между двата века, когато приблизително същите работници от петролно-газовия сектор започват да се прехвърлят към офшорните ветропаркове. Това, което следва, е понякога с главозамайващи темпове.

Ако през 2002 г. от Есбйерг към първия обслужван от порта офшорен парк Horns Rev II са превозени 80 турбини с общ капацитет 160 мегавата, то през 2013 г. от пристаните му са потеглили турбини с общ капацитет 1690 мегавата. През следващата 2014 г. година две трети от офшорния капацитет, свързан с електропреносната мрежа, е потеглил от тук.

Един гигават инсталирана мощност води до малко под 10 хиляди работни места, нужни поне за 5 години, обясниха местни представители. Това са всякакви професии - от проектанти и инженери през кораби екипажи до работници по ремонт/обновяване/демонтаж на остарелите генератори. Една трета от тях са базирани в района около града. Половината ще са нужни за следващите 30 години, като технологиите се развиват толкова бързо, че най-авангардните работници трябва да преминават квалификация на всеки 6 месеца.

В момента това е ключов порт за около 60 проекта за Дания, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Ирландия и дори за Виетнам. Става дума общо за впечатляващите 23.6 гигавата и над 4150 турбини.

Порт Есбйерг, който държи да се представя като "енергийно пристанище", е място и за превоз на индустриални стоки, автомобили и кратко акостиране на круизни кораби. От 2014 г. и особено след руското нападение срещу Украйна миналата година се засилват и изискванията на НАТО към резервиране и предоставяне на т.нар. ключов капацитет за обработка на кораби с въоръжение и оборудване.

Междувременно са инвестирани за няколко години над 130 млн. евро за разширяване на пристанището и удължаване на линията за акостиране до над 14 км. Готова за пускане тази есен е и нова централа за ток пара с четири различни енергоизточника (вкл. "зелен" водород и биомаса), която ще замести досегашната, работеща на въглища. Германски медии наричат порта "Дубай на Северна Европа".

В разговорите, които "Дневник" в група с европейски журналисти имаше с управата на пристанището (то е общинско от 2000 г.), се усещаше и напрежение. Причината е, че Есбйерг е основен пункт за т.нар. Зелен преход в Европейския съюз, но "амбициите [на политиците] се оказаха по-големи от "мускулите" за постигането им".

Това е мястото, където плановете се срещат с физическата реалност, допълни един от източниците. И този контакт разкрива острите нужди от бързо преподреждане на веригите за доставки, транспорт, логистика, нови и свободни площи, инвестиции и най-вече от квалифициран персонал с нови компетенции. Типичен пример е решението на парламента в Дания да изтегли напред постигането на енергийни и зелени цели - те трябва да се реализират до края на това десетилетие, макар да бяха планирани за следващото, а някои от тях и до средата на века.

Сьорен Граде напомни преди две седмици какво бъдеще се очертава за ветропарковете и защо Есбйерг трябва да бъде сред световните лидери в тази промяна: "В момента има инсталирани общо 15 GW. Плановете са да се изградят общо 130 GW офшорни вятърни централи до 2030 г. и 300 GW до 2050 г. Това е повече енергия, отколкото всички европейски домакинства консумират за една година."