Националната гвардия на Русия, известна като Росгвардия, е получила от вътрешното министерство подразделение със специално предназначение, а с нов закон скоро вероятно ще може да се сдобие и с тежко въоръжение и танкове.

Това съобщиха руски медии тази седмица в момент, в който наблюдатели очакват преструктуриране в руския силов сектор след бунта на основателя на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин.

Вчера руският депутат и председател на комисията по информационна политика в Думата Александър Хинщейн съобщи, че спецподразделението "Гром", някога част от федерален орган за контрол на наркотичните вещества, вече не е част от Министерството на вътрешните работи. Който не иска да бъде част от Росгвардия, ще може да получи работа в други отдели на вътрешното министерство. Според "Ведомости" не всички офицери са доволни.

Подготовката за тази стъпка според "Ведомости" е започнала след среща на Путин с ръководствата на силовите структури - министерството на отбраната и на вътрешните работи, Росгвардия, Федералната служба за сигурност (ФСБ, контраразузнаването), Федералната служба за охрана, след бунта. Борбата за овладяване на подразделението се води отдавна: през април Росгвардия обяви, че години след като получи военизираната полицейска част ОМОН, използвана срещу протести, полицията опитва да създаде звена с "дублиращи функции". Към 2016 г. числеността на "Гром" не е надвишавала 2700 души (тогава е предадена на полицията), а след това според критици надхвърляла броя във всички специални отряди за бързо реагиране на Росгвардия.

В Росгвардия ще бъдат предадени и всички обекти, техника, въоръжение, боеприпаси и други от "Гром" според Хинщейн.

В понеделник в Държавната дума се появи и законопроект, с който Росгвардия ще получи право на тежка техника. Такава промяна бе заявена от ръководителя ѝ още в края на юни, като по думите му в арсенала ѝ може да влязат и танкове, след като той поискал това от Путин. Сред авторите на документа са споменатият Хинщейн, бивш съветник на Росгвардия, и бившият заместник-командващ Южния военен окръг (отговарящ за много от операциите в Украйна) и командващ за месеци руските войски в Сирия през 2016-2017 г. Андрей Картаполов.

И към момента - както отбелязват авторите на законопроекта - Росгвардия разполага с транспортни и бойни самолети и бронетранспортьори, а с новия документ действащата законодателна норма просто ще бъде приведена "в съответствие с реалността". В действащия закон ще се уточни терминологията в друг федерален закон така, че гвардията да може да разполага с "военна техника" (вместо с "бойна техника", както е сега), пише руското издание на "Форбс".

Золотов заяви след метежа, че подсилването на Росгвардия е замислено още в началото на годината и "не е свързано с последните събития" (бунта на Пригожин). Не се очаква Росгвардия да получи техниката на ЧВК "Вагнер", която вече бе предадена на Министерството на отбраната.

Със своите 340 хил. служители гвардията на подчинение на Путин на практика функционира и като жандармерия, и като "вътрешни войски" в наследство от Съветския съюз. Още при създаването ѝ тя взе от МВР редица структури през 2016 г. (когато при формирането ѝ в полицията бе обособен "Гром").

Тя не е част нито от въоръжените сили, нито от МВР, а отговаря пряко на руския президент Владимир Путин. Сред задачите ѝ са "охрана на обществения ред" и "борба с тероризма и екстремизма" (под последното могат да се разбират всякакви свързани със смяна на властта искания като отправяните от най-известния критик на Кремъл Алексей Навални).

Росгвардия воюва в Украйна. От една страна, миналата година ръководителят ѝ Виктор Золотов заяви, че целта е да се "установи мир в освободените (окупираните - бел. ред.) територии, а и да се охраняват важни държавни обекти". От друга, гвардейци участват в бойните действия по думите на самия Золотов с разузнаване, ликвидиране на "диверсионно-разузнавателни групи", разминиране и други. Подразделения като чеченците от спецотряда за бързо реагиране "Ахмат", които също се сражават в Украйна, теоретично са в състава на Росгвардия.