Необичайната изолация на Косово носи горчив урок на Запада
"Косово е протекторат на Запада" е фраза от миналото, която противниците на независимостта му и на международните норми още повтарят като опорна точка. Политиците в Прищина решиха да докажат горното изречение и предизвикаха една от най-продължителните сръбско-косовски кризи от последните години.
Съединените щати, а и Европа, дълго защитаваха Косово, когато между опитите за воден от тях диалог със Сърбия припламваха искрите на конфликта. Днес, почти два месеца след като решението етнически албанци да оглавят под (забранен) полицейски съпровод населени със сърби градове на север след победата на бойкотирани от сърбите местни избори с няколко процента активност, ЕС и САЩ санкционираха Прищина.
Премиерът Албин Курти не отстъпваше дълго, а в средата на юни "Дневник" го видя решен да продължи. Десет дни по-късно той започна да прави крачки назад.
На пръв поглед всичко ще бъде наред и това отваря пътя за деескалация.
А всъщност не решава проблема. Изолирайки Косово, Западът лекува симптоми, а не причина. Сблъсъкът на двама решителни политици очерта двойно преплитащи се граници на Балканите: тавана на действията им в процес, който Западът направлява, защото те не се справят сами, но и ограничения ефект на преговорния процес.
Защо Косово попадна под изолация? За причините и пътя напред - за Прищина и Белград, но и за Брюксел и Вашингтон - "Дневник" потърси отговори и се допита до експерти.
Какво се промени
Косово действително бе международен протекторат с мисия на ООН. След обявяването на независимост на 17 февруари 2008 г. политическата класа (предимно бивши военни командири) изгради суверенни институции, но усещането за западната подкрепа не спря да бъде фактор.
"Благодарен съюзник" е най-подходящият израз, както отбеляза Сидита Куши, политолог от Щатския университет в Бриджуотър, Масачузетс. Косово съгласуваше почти всички важни стъпки със Запада и особено със САЩ.
Какво постигна Косово за 10 години независимост
Съобразяването с преговорния формат в Брюксел (по принцип) също бе част от този подход. Диалогът обвърза Косово и Сърбия със серия договорености, сред които и създаване на структура на самоуправление, т.нар. Асоциация на сръбските общини (ЗСО) в Северно Косово. Тя бе отхвърлена от Конституционния съд на Косово през 2015 г., а в последващи изблици на напрежение Сърбия напомняше за това задължение.
Курти дойде на власт с различни приоритети. Изненада Европа първо с добрите с резултати на някога радикалното му движение "Самоопределение" през 2017 г., след това - с триумфа през 2020 г., когато оглави коалиция с партия от "стария" елит.
Втвърди тона с наказателни мита срещу Белград още в първите месеци. След остро послание от САЩ и риск от изолация коалиционният партньор, Демократичната лига на Косово, се обърна срещу него, отстрани го с вот на недоверие и свали наказателните мита. Курти обвиняваше администрацията на Доналд Тръмп, че е свалила него.
Косовският премиер обвини директора на разузнаването на САЩ, че го е свалил
"Самоопределение" обаче се върна през 2021 г. и смекчи тона. Курти отхвърляше ЗСО като "паралелна структура" на Сърбия, създаваща риск от "втора Република Сръбска", а през февруари тази година прие споразумение, разтълкувано от Запада като връщане към ЗСО. В Охрид, на 18 март, той и сръбският президент Александър Вучич трябваше да започнат работа по пътна карта за споразумението, но не подписаха нищо под силен обществен натиск. Курти смята, че ЗСО трябва да има много по-ограничени правомощия.
На ръба на признаването: ЕС обяви предложението си до Сърбия и Косово
Диалогът се очакваше да продължи - до инцидента на север, след който САЩ и ЕС взеха мерки срещу правителството му. Той отлагаше решението за нови избори на север с участието на сърбите и изтегляне на силите на Прищина, които не би трябвало да са там.
От американски дипломат дойде дори посланието, че Западът има "проблем с Курти". Той отстъпи едва след месец.
Натиск отвътре и отвън
"Да, мисля, че има системен проблем заради автентичния суверенистки подход на Курти, който е готов да поеме по-голям риск от което и да било друго косовско правителство", каза в телефонен разговор с "Дневник" Агон Маличи, политолог и създател на платформата за дебати Sbunker.
Прищина има ограничен контрол върху Северно Косово и дели суверенитета с с НАТО. "Тук е сблъсъкът: Курти иска да диктува дневния ред на НАТО и среща отпор, защото интересите на НАТО не се покриват с това, което той иска да види, заради ситуацията със сигурността на Балканите и фокуса върху това да бъде умиротворен Вучич."
Отношенията с Курти, особено на САЩ, никога не са били особено топли, каза за "Дневник" Тоби Вогъл, съосновател на инициативата Democratization Policy Council с поглед върху ЕС и Западните Балкани. "Не само той - правителството му не иска да играе играта на безкрайните кризисни преговори в Брюксел." Курти отдавна не приема епизодичното решаване на проблеми като работещ подход. Последната криза доведе до "изключително бърза и сурова" реакция на Запада, който санкционира Косово, както не е действал за "обструкционистко" поведение нито на Вучич, нито на босненския сръбски лидер Милорад Додик.
Курти отстъпи не само поради външен натиск.
Негови верни съмишленици открито го критикуват, а някога бяха до него и когато той прагматично отстъпваше от "червени линии" като съпротивата срещу ЗСО и отлюспваше от себе си частички от образа на радикален активист, с който дойде на власт.
"Не мисля, че в момента има стабилно мнозинство в парламента. В мнозинството някои не са доволни от развитията и изолацията на Курти", смята Агон Маличи. "Мисля, че в мнозинството може да има гласове, които искат деескалация и това включва президента Вьоса Османи."
Половин час преди разговора с Агон Маличи косовски депутати и министри се сбиха в парламента в Прищина, докато премиерът говореше. Напрежението се нагнети около изтекли записи, загатващи контакти на правителството с представители на "Сръбска листа", при това със санкциониран от САЩ по закона "Магнитски", въпреки твърдостта на Курти.
"Господарите на Северно Косово" са санкционирани по "Магнитски", бандата им има фирма в България
Когато Курти срещна... границите
Според Маличи правителството няма непременно да падне:
Просто трудно се управлява под санкции и с илозация. Това, че Курти е изолиран на международната сцена, му пречи да постигне каквото и да било.
Предишната криза през 2020 г. обаче изглеждаше като спор между Курти и администрацията на Тръмп. В нея нямаше единство с Европа. Днес не е така: срещу него застанаха дори Берлин и Лондон, обърна му гръб и Тирана и той е сам. "Трудно е да продължиш, ако почти цялата трансатлантическа общност е срещу теб", смята Агон Маличи.
Курти разбира, че има граници какво може да постигне и колко може да отстоява позицията си и е решил, че посланието му е ясно и трябва да се върнем към диалога и да приключим този епизод на север. Курти тества границите и всъщност се сблъска с тях.
Сегашните отстъпки могат само да започнат разведряване със Запада. Попитан от "Дневник" през юни, Курти не отговори на въпроса как точно ще поправи отношенията. В бъдещата си стратегия към Запада обаче той ще трябва да се съобрази с още една промяна: Сърбия става все по-важна.
Сложната игра на Запада
Фразата "Имаме проблем с Курти, Сърбия е конструктивна" дойде от американския посланик в Белград Кристофър Хил. Призивите за деескалация към Косово бяха препубликувани на сайта на мисията, която Хил управлява.
Посланията директно от Държавния департамент обаче бяха много по-умерени. Едно послание се отправя към сърбите, друго - към властта, и обяснението е отчасти във войната в Украйна. Решението да бъдат наложени санкции на Александър Вулин, бивш министър, а сега началник на службите и наричан "човека на Москва в Белград" (наскоро той посети и Русия), напомня за това разделение. Сърбия е под вътрешен и външен натиск да избере страна. Войната стана причина да се ускорят и преговорите между Белград и Прищина.
"Сръбски оръжия в Украйна": Русия е обезпокоена
"В изграждането на по-добри отношения (със Сърбия) играта на САЩ и Запада е по-сложна от умиротворяване", смята Агон Маличи. "Оценява се фактът, че Сърбия, както се твърди, доставя оръжия на Украйна и се донякъде се изпраща послание към сърбите: при срива на Русия може да са в безопасност в среда, контролирана от Запада и че НАТО ще защитава сърбите в Босна или където и да било. Посланието е повече към самата Сърбия."
Как сръбски 122 мм ракети се оказаха на въоръжение в украинската армия
Тоби Вогъл допуска, че предполагаемите сръбски доставки за Украйна може да са фактор, но смята, че разделението между Вучич и поддържащата Русия система, което и той подхранва, е изкуствено и че сръбският президент ще внимава с избора на страна колкото дълго може. "Ние, Западът, не правим нищо, което може да ограничи способността му да играе с и двете страни."
Играта, която САЩ мислят, че играят, е постепенно да извадят Вучич от руската и китайската орбита и да го придвижат към западната. Че Западът трябва да му създаде възможността да го направи.
Същевременно Западът отбелязва тихите крачки на Сърбия: Вучич ясно заяви въпреки обществения отпор, че е готов да приеме по принцип споразумение, допускащо членството на Косово в международни организации. "Разбирането" на Белград и Прищина в западните столици обаче няма да е достатъчно занапред: в спора навлизат и други играчи.
Вучич призна, че Сърбия не може да спре влизане на Косово в ЕС, НАТО и Съвета на Европа
Рама като Вучич
Такъв актьор е Албания.
Албин Курти и албанският премиер Еди Рама се виждат като конкурентни за лидерството в албанския свят. Курти гласува на албанските избори и опита да позиционира "Самоопределение" там. Рама е в добри отношения с Вучич и заедно създадоха регионалната инициатива "Отворени Балкани", включвайки Северна Македония в момент на разочарование от френското вето към нея (и Албания) за европреговори през 2019 г.
Разногласията им обаче добиха нови измерения в сегашната криза. Рама плътно застана до Запада, осъждайки Курти. Обиколи балканските столици и с времето започна да критикува и Сърбия за кризата, но все повече нападаше Косово. Изработи план за деескалация и го предложи на Франция и Германия, без да го обсъди с Курти, който вече е изготвил свой. Когато посети Прищина, Курти отказа да се срещне с него.
Орбан помоли Вучич да освободи косовските полицаи, Рама видя риск от "Република КФОР"
"Албания вижда за себе си друга роля: страна от НАТО със задължения на членка на НАТО, която да поеме ролята си на регионален лидер и може би един от най-надеждните партньори на НАТО в региона", смята Агон Маличи. Следователно Албания заема "силно проевропейска и проамериканска позиция и поема ръководна роля в изразяването на тези позиции и опитва да влияе."
Тоби Вогъл е на друго мнение. Според него Рама действа по-скоро опортюнистично, но и уверено, със силни позиции във вътрешно политически план. Освен това:
Рама опитва да води играта, която Вучич играе геополитически. Иска да е събеседникът, посредникът, който ще може да събере двете страни и да свърши работа.
Еди Рама, каквато и да е мотивацията му, е още един фактор, с който всички трябва да се съобразяват.
Задънената улица и новата реалност
Как продължават в подобна ситуация преговорите на Брюксел? ЕС и САЩ дават сигнал, че са готови да ги продължат. Пратениците на Брюксел и Вашингтон, Мирослав Лайчак и Габриел Ескобар, обикалят региона. Преговори в Брюксел на по-ниско ниво ще има и днес.
Пред себе си обаче имат само едно споразумение, прието добре "по принцип", но не и подписано от Вучич или Курти. И в двете страни са възможни избори. "Червените линии" за споразумението на пръв поглед се втвърдяват.
А въпросът може да се обърне. Ами ако Курти и Вучич просто се надяваха ескалацията да подсили позициите им и да увеличи залога в разговорите? "Не съм сигурен дали постигат този резултат", каза Агон Маличи.
Събитията подкопават всякакво доверие между ръководството в тези общности. Не мога да изключа да има и друг такъв епизод, защото очевидно е много лесно да торпилирате диалога с подобни неща.
Нито в Косово, нито в Сърбия лидерите виждат полза от прилагането на споразумението в момента: провалът в Охрид да се изготви пътна карта за диалога остави на двете страни възможността да тълкуват всяка посвоему точките на споразумението, добави Маличи.
Сърбия и Косово се изправят пред неизбежно решение за съдбата на 100 хил. души
"Подозирам, че дълбоко в себе си Курти и правителството му не вярват, че диалогът в сегашния формат дава резултати. Мисля, че ще трябва да се съглася", смята Тоби Вогъл. Той не вижда знаци за промяна в сегашния подход на ЕС, силно нагоден към "червените линии" на Белград. А промяна няма да има без инициатива на членките на ЕС.
Можете да твърдите, че статуквото е по-удобно и за двете страни. Всъщност единствените, които страдат от него, са сърбите в северно Косово, затиснати между Белград и Прищина. Да продължаваме да се държим сякаш всичко е наред, е безотговорно.
Ще има ли избори и в Косово, ще има ли и в Сърбия, ще продължи ли брюкселският диалог, или ще има още насилие? Това в момента интересува Запада, а може би са грешните въпроси.
Курти е симптом, а не проблем. Резултатите от вота, върнал го на власт през 2021 г., и подкрепата за подхода му предполагат, че дори когато някой ден дойде нов премиер, той може да не действа различно.
Случаят с Курти припомня, че Косово няма как винаги да е предвидимо, а Сърбия, макар и много бавно, се променя. Западът трябва да е подготвен за това.