Гълфстрийм може да започне да се разпада още през 2025 г., твърдят учени
Системата от течения в Северния Атлантик е едно от явленията, които учените следят особено внимателно покрай оформящата се климатична криза, включително защото при последната ѝ променя преди 12 800 години Европа е била хвърлена в ледена епоха, продължила повече от хилядолетие. Според научна публикация от вторник отслабването и разпадането на системата, от която най-популярно е течението Гълфстрийм, ще се случи през този век и то дори може да започне само след две години.
Автори са двама изследователи от Дания, изненадали дори колегите си, сред които доминиращото мнение е, че има такъв процес, но се спори дали той ще доведе до спиране на системата преди 2100 година.
Сузане Дитлевсен е професор по статистика от университета на Копенхаген и твърди, че моделът, представен с неин колега, показва потенциала това да се случи през следващите 70 години с вероятност от 95%. Дебатът ще продължи, но спирането на теченията от т.нар. Атлантическа меридионална циркулация (AMOC) вече не е абстракция и някаква въображаема хипотеза, а "се случва сега", допълва тя.
Статията в списание Nature Communications е възприемана като поредното свидетелство, че продължаващото изхвърляне от човечеството на газова, задържащи топлина, вече е довело до - или е прекрачено отвъд - т.нар. повратни точки в няколко процеса, след които няма път назад. Такива процеси са бързото топене на вечната замръзналост в Арктика, загубата на джунгли в Амазония, разпадането на ледените шапки на Гренландия и Антарктида и др.
| AMOC е мащабно явление, което пренася топли води от Атлантическия океан югоизточно от САЩ покрай бреговете на Северна Америка и чак до Скандинавския полуостров в Европа. Топлината, която отделят тези води, поддържа мекия и дъждовен климат в Европа и след като се отдели водните маси потъват в океана и се "завъртат" към отправната си точка около Екватора. Цикълът се повтаря и затова се нарича циркулация. |
Но топенето на Гренландия "инжектира" огромни маси сладка вода в Северния Атлантик, което нарушава топлинния баланс и солеността, които са едни от основните двигатели на явлението. Оформянето през последните години на "студен джоб" южно от гигантския остров кара учените да смятат, че системата от течения забавя скоростта си.
Спори се обаче за мащаба на последиците от разпадането или спирането на тази система. Водещият модел е, че Северното полукълбо на планетата ще се охлади, нивото на водата по океанските брегове ще се покачи по-бързо, зимите в Европа ще са по-бурни, докато в Западна Сахара ще стане по-сухо, а мусоните в Азия ще са по-слаби.
Това вече се е случвало, но не е ясно как ще се повтори поради множеството променливи фактори, а и измерванията на температурата в океаните се правят сравнително отскоро. Сузане и брат ѝ Петер Дитлевсен (климатолог в института "Нилс Борс" в същия университет) използват данни за повърхностната температура на водата от периода 1870-2020 г., за да изчислят статистическите индикатори, предшестващи спирането на AMOC. Според Петер "не само виждаме увеличаване на тези индикатори, но и това се случва в съответствие с тезата, че наближаваме повратна точка".
С математически компоненти те екстраполират тенденциите и стигат до извода, че AMOC може да колабира около средата на века, но и по-рано. В анализа им няма конкретни допускания колко ще се увеличат емисиите на парникови газови през този век, а само, че атмосферната концентрация на въглероден диоксид ще продължи да расте с непроменено темпо.
| Анализът на двамата Дитлевсен противоречи на най-новия доклад на Междуправителствения панел на ООН по промяната в климата, в който прилагането на сходни модели стига до извод, че има "средна увереност", че AMOC няма да колабира през XXI век. |
Подходът на датския екип, както и други елементи, карат учени да изказват съмнение в прецизността на заключенията, още повече на тези, определящи доста конкретен срок да се случи драматичната промяна в Атлантика.
Такъв оспорван елемент е правенето на заключения за въртенето на системата на базата на промени в температурата на повърхностните води, защото не е безспорно доказано, че има пряка връзка между двете. Друга критика е за използването без внимателно адаптиране към съвременността на измервания от края на XIX и началото на XX век, когато те не са били толкова прецизни.
Има и такива, които казват, че подобни публикации действат стимулиращо за събирането на още данни и че оспорването на изводите не бива да е извинение да се бавят или спират климатичните политики. "Много е вероятно вече да сме паднали от скалата, но да не го знаем. Честно казано, опасявам се, че докато науката се произнесе категорично, ще е твърде късно да се действа", казва проф. Хали Килборн от Университета на щата Мериленд пред "Вашингтон поуст".
Джонатан Фоли, изпълнителен директор на неправителствената организация Project Drawdown, напомни по повод отразяването на научната публикация, че Гълфстрийм е само част от AMOC системата. Това течение се формира от посоката на ветровете по тропиците и в средните ширини плюс въртенето на планетата, поради което тази масивна част от движението на водите на океана няма да рухне.
Това, което свързва AMOC и Гълфстрийм е малко разклонение (около 10%) на това течение, известно като Северноатлантически дрифт, насочено към Норвежко и Гренландско морета. Това е проблемното място, което изстива и става по-солено, потъва много под повърхността и на науката е известно, че и в миналото то се е забавяло и спирало. AMOC е много по-сложна система.