"Призракът" на НАТО разтревожи Китай с протегната ръка на Изток
"При последния дъх на студената война от тялото ѝ се надигна призрак. Този призрак е военната хегемония и го въплъщава НАТО. В служба на Съединените щати той обладава онези, които се чувстват слаби и несигурни и разпространява отровното наследство на студената война. Не донесе усещането за сигурност на Европа. Донесе хаос на света."
Така започва необичаен (но за представите на Запад) клип, публикуван от китайската държавна агенция "Синхуа", чиито кадри смесват фантастично и документално и показват въздигането на "призрака". Видеото от втория ден на срещата на върха на НАТО във Вилнюс обаче е само една от куп публикации с предупреждение: Алиансът трябва да стои далеч от Азиатско-Тихоокеанския регион.
Четири държави от региона - Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия - бяха на същия форум през 2022 г., в Мадрид. Потокът от обвинения и предупреждения от Пекин тази година обаче съвпада с момент, в който Китай все повече се възприема като предизвикателство от алианса, в който е и България.
Какво точно се променя за НАТО на Изток и защо то предизвиква толкова силен гняв в Пекин?
Какво казват документите
Без "намеса", но с ангажимент, предвид "непрозрачността" на Китай - така определи помощник генералният секретар на НАТО за отбранителна политика и планиране мисията на алианса в региона на конференцията "Шангри-Ла" в Сингапур през юни. Китай е в правото си да модернизира арсенала си; проблемът е в подхода и в нуждата от диалог, но не между Пекин и НАТО, а между Пекин и Вашингтон.
Месец по-късно, в комюникето, прието във Вилнюс, алиансът очерта рамките на партньорството в Точка 85 (другата, Точка 57, само мимоходом засяга Северна Корея). Според нея регионът може директно да влияе на евроатлантическатата сигурност и се приветства приносът на четирите държави за нея, включително подкрепата на Украйна. Отношенията трябва да се укрепят заради общите предизвикателства в сигурността и споделените ценности.
Планове за отбрана, повече разходи, ръка към Япония: какво реши НАТО във Вилнюс
Видимо е отсъствието на Китай от същите точки. Народната република се споменава в две отделни:
- Точка 6. "Заявените амбиции и политики на принуда" на Пекин "предизвикат интересите, сигурността и ценностите ни" редом със "стратегическа конкуренция, всепроникваща нестабилност и повтарящи се шокове" в средата за сигурност, включително кибератаки, хибридни заплахи и други. Държавите остават отворени за диалог с Китай.
- Точка 23. Китай използва "широк набор от политически, икономически и военни инструменти, за да увеличи глобалния си отпечатък и да проектира сила, докато остава непрозрачен за стратегията, намеренията и военното разрастване". Стреми се към "контрол на ключови технологични и индустриални сектори, критична инфраструктура и стратегически материали и снабдителни вериги".
Това допълва т.нар. Стратегическа концепция от миналата година, в която Индо-Тихоокеанският регион е посочен за пръв път като "важен". От този документ са повечето пасажи в тазгодишното комюнике. Споменаването на Индо-Тихоокеанския регион в концепцията обаче бе без прецедент; Китай го видя като заплаха.
Защо Азия стана важна
Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея, понякога наричани AP4 (заради Азиатско-Тихоокеанския регион), трайно участват в дискусиите на Политическия комитет и Северноатлантическия съвет. НАТО изгради с тях т.нар. Индивидуални програми за сътрудничество и партньорство в последните 30 години, а през 2016 се срещна с тях колективно заради Северна Корея.
| За какво обаче са им на европейски и северноамерикански държави, събиращи се на среща на върха, тези четири страни от Азиатско-Тихоокеанския регион? |
Първо, те подкрепят Украйна. Япония наложи санкции на Русия. Южна Корея не доставя директно оръжия, но на практика поетапно подпомага Киев (и с предполагаеми непреки доставки през сделки със САЩ). Ако Украйна е водеща тема на срещата, присъствието им не бе лишено от смисъл.
Второ, споменаването на Индо-Тихоокеанския регион в Стратегическата концепция и вниманието върху Китай изискват укрепването на партньорствата с тези държави.
С тях няма да се сключва формален пакт., а само Индивидуално скроени партньорства (Individually Tailored Partnership Program или ITTP), по-подробни и с конкретни цели, сравнени с досегашните. Сътрудничеството с алианса ще е по конкретни теми: от морската сигурност, климатичните промени и Космоса до нововъзникващи технологии като изкуствен интелект.
Това допълва "мрежовия" подход от последните години: Западът не гради монолитен блок срещу Китай, но тъче мрежа от партньорства. Част от нея са Quad (Австралия, Индия, Япония и САЩ) и AUKUS, обявеният през 2021 г. американско-британско-австралийски пакт, разгневил Франция. Не бива да се забравя и партньорството на "Петте очи" (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) в сигурността и разузнаването от години.
Новият британско-американски пакт разгневи Франция и накара Европа да мисли за бъдещето
НАТО може да помогне за създаването на "глобална архитектура за сигурност", докато измества вниманието си от Централна Азия на изток, пише за Foreign Policy Дуйон Ким от Центъра за нова американска сигурност, споменавайки и въпросната мрежа; според нея сътрудничеството НАТО - АР4 може да стане първият форум за дискусия на сигурността на глобално ниво. Това едва ли ще доведе до ангажимент за военна защита на алианса за партньорите, но трудната среда и нарастващият риск от грешки и кризи изискват работа с тях.
| Нужно е да се изговори: какво става, ако изпращани за учения съдове и самолети от Канада и Германия до Франция се окажат в близост до криза в Тихия океан? От някои европейски депутати Ким чува, че въпросните военни активи биха "избягали към дома" и това е реалистично, политически и правно. Проекцията на послание и солидарност, за която говори НАТО, обаче би се сринала незабавно. |
И извън Китай има критики към този поглед на изток: Украйна върна алианса към оригиналното му значение, колективната отбрана; разсейването с Азия не помага във възраждането на тази ясна цел, гласят част от аргументите "против". Липса на оперативен капацитет за присъствие в Източна Азия, ако връзките се задълбочат (с изключение на Франция, Великобритания и САЩ), може да се добави към тях.
Всеки с интересите си
В тези критики липсва едно важно измерение.
Трето, скрита зад китайските критики остава мотивацията на източноазиатските страни. Както отбелязва и Ким, опитът на НАТО в мерките и практиките за сдържане може да е от полза за тях; най-малкото всички заедно могат да водят формални (и неформални с участие на правителствени представители и експерти) дискусии и да разиграват сценарии на кризи.
"Китай наблюдава, за да види каква цена ще плати Русия или каква награда ще получи, за агресията си" в Украйна, а лидерите в Южна Корея и Япония се опасяват, че "ставащото в Европа днес може да стане в Азия утре", казва Столтенберг в статия за Foreign Affairs. За Токио и Сеул той говори в частта, озаглавена "Подходът към авторитаризма". Изрежда вече споменатите в комюникето и концепцията предизвикателства.
НАТО не възприема Китай като противник. Трябва да продължим да работим с Пекин по днешните световни предизвикателства, включително ядреното въоръжаване и климатичните промени. Същевременно (...) трябва да сме наясно с предизвикателствата и да не заменяме интересите в сигурността за икономически ползи.
Тезата му е, че сближаването на автокрациите изисква диалог между съмишлениците, подкрепящи свободата и демокрацията.
От гледна точка на НАТО заплахата от Китай не е просто хипотетична и не само заради непрозрачността и опитите да се предизвикват глобални норми и стандарти. Китай обвинява Запада, че навлиза в "чужда" територия (затова НАТО мери думите си за Тайван), но сам действа военно на Запад, провеждал е учения в Средиземноморието, казва за "Гардиън" Мея Ноуенс от Международния институт за стратегически изследвания.
Погледът на Япония: заедно срещу рисковете
Погледът към мотивацията на водещата сила сред тези страни помага да се разбере взаимното преплитане на интереси.
Във Вилнюс НАТО отложи отварянето на токийски офис, обсъждано от месеци, но блокирано от Франция от "принципни" съображения. Токио обаче присъства все по-отчетливо на международната сцена - от собствения ѝ регион до Африка. Това се забелязва и в отношението към Украйна и към Черноморието. Две седмици преди визитата на премиера Фумио Кишида в Украйна през март 2023 г. (първо за японски премиер в страна във война) той бе в Румъния, където с президента Клаус Йоханис подписа стратегическо партньорство между Букурещ и Токио.
НАТО започва днес най-голямата си промяна след Студената война
Няколко месеца по-късно Кишида се прибра от Вилнюс с ITPP за 2023-2026 г. В документа от пет страници се говори за споделени стратегически интереси и опазване на международния ред ред чрез различни стъпки:
- ще се повиши оперативната съвместимост между Япония и НАТО;
- въвеждат се 16 цели на партньорство - от стратегическите комуникации и киберотбраната до космическата сигурност, морската сигурност, климатичните промени, контрола на въоръжаването, наука, управление на кризи и други;
- ще се насърчават политическият диалог и този в отбраната за постоянен обмен на възгледи за средата за сигурност;
- целите ще се изпълняват с консултации за политики, съвместни обучения и учения и обмени и сътрудничество в изследователната дейност.
Япония не прави всичко това заради НАТО, а заради себе си.
През декември Токио обяви нова Стратегия за национална сигурност и посочи водещия си търговски партньор Пекин като "безпрецедентно стратегическо предизвикателство" (имаше спор дали думата да не е "заплаха"). Промяната на подхода към отбраната цели да гарантира, че Япония може да се справи сама, без да разчита на САЩ при нужда, пише Nikkei.
Отчасти заради Китай: Япония ще удвои разходите за отбрана
Важна цел е до 2027 г. да се достигне таванът от 2% разходи за отбрана и да се прескочи прагът от 1%, към който страната се придържа от 1976 г.
Трансформацията в глобалната среда и ролята на Русия и Китай заедно с асиметрията във военните способности с Пекин тласкат Токио към преразглеждане на валидни с десетилетия (пацифистки) постулати за отбраната.
Завръщането на Япония. Как Токио отново става ключов играч
Япония засили и напрежението между Китай и Южна Корея с опит за подобряване на отношенията със Сеул (двамата лидери се срещнаха за пръв път от над десетилетие). Южнокорейският президент Юн, обиждан в китайските медии, потърси обещаното в предизборната кампания миналата година сближаване с Вашингтон (през април бе в САЩ за 6 дни) и с Токио.
Китай: САЩ като Кръстника
Китайското посолство в ЕС остро критикува фразата "системно предизвикателство" след срещата на НАТО. Директорът на външнополитическия комитет към компартията Ван И предупреди на срещата на върха на Източна Азия в Джакарта, че мирът в региона не може да е базиран на "търсенето на абсолютна сигурност от малък брой държави". Отделно каза на Токио и Сеул:
Колкото и да си изрусявате косите, колкото и да си изостряте носовете, никога не можете да станете европеец или американец, никога не можете да станете западняк. Трябва да си знаем корените.
Англоезичната версия на водещия вестник на компартията "Женмин жъбао", The Global Times, видя "дългата ръка" на САЩ: "НАТО е преди всичко притежавана, водена и манипулирана от САЩ група" и не е изненада стратегическите им намерения да са в съвместната декларация. В алианса Вашингтон намира "най-удобната възможност" да действа при ограничени стратегически инструменти и ресурси, като използва "по-добре манипулирана марионетка".
"НАТО не може да заблуди света, тъй като отдавна виждаме ясно какъв блок е: мания начело с Кръстника, САЩ (вероятно авторът има предвид мафия - бел. ред.). Воденият от САЩ блок често използва термина "международна организация, за да скрие истинския характер на гангстероподобната си котерия", продължава.
| САЩ предпочитали да "манипулират лакеите си отдалеч", за да разпалват те конфликти, а Вашингтон да гледа. Затова НАТО можела да се прекръсти на Организация на северноатлантическите главорези (North Atlantic Thug Organization). |
Тази и други статии във вестника призовават Азиатско-Тихоокеанския регион да изгради "защитна стена" срещу геополитическа конфронтация в региона.
Карикатура в друга статия показва как американец с динозавър на каишка с емблемата на НАТО казва на човек недалеч от вулкана Фуджи, като се обръща към него като към Япония: "Нахрани домашния ми любимец." С егоизма си САЩ разделяли Европа, а Корея и Япония действали "късогледо и опасно", опитвайки да се закрепят към "американската колесница".
Образът на призрака се появи и в "Чайна дейли", всекидневник на отдела по пропагандата към Комунистическата партия. "НАТО би била призракът на празненството в Азиатско-Тихоокеанския регион", е заглавието на уводната статия във вестника. Пекин казва на НАТО да стои далеч от Източна Азия, пише същият вестник в друго заглавие.
Азиатско-тихиокеанският регион има общи ценности, добър ред, крепка сигурност и ефикасни механизми за решаване на спорове. В региона няма място или нужда от НАТО.
Китай трудно понася мисълта за по-интензивно взаимодействие между виждащите в него предизвикателство и на Запад, и на Изток. Посланието на Пекин, но и нагласите в част от Европа, са недвусмислени. Предвид съпротивата на Франция (и очакваната по други теми от Унгария), всяка стъпка на НАТО в региона ще трябва да се преценява внимателно.
