Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски", автор на книгата "Фауда. Колапсът на Близкия изток" (2019). Представяме ви откъс от новата му книга "Между Гог и Магог. Как Близкият изток се превърна в ничия земя", която предстои да излезе. Заглавието на статията е на "Дневник".

В началото на седемдесетте години на ХХ век доктринални и културни различия между мюсюлманските имигранти в Европа започнаха да се открояват още по-ярко, като на свой ред шиитската общност вече не се свързваше единствено със сектата на анадолските алауити, идваща от Турция. Появиха се малки общности от привърженици на сектата на джаафаритите - т.нар. "секта на дванадесетте (имами)". Това е най-разпространената шиитска секта, доминираща в Южен Ливан, Южен Ирак, Иран и Западен Афганистан.

Шиитското присъствие на континента е засилено поради имиграцията на студенти към него от различни места, като Ирак и Иран, както и Уганда, където има шиитска секта "Ходжа", и някои южноазиатски страни. Впоследствие шиитските имигранти в Европа се увеличиха след избухването на Иранската революция през 1979 г., войната в Ирак през 2003 г. и не на последно място появата на "Ислямска държава в Ирак и Сирия" (ИДИЛ) след 2014 г.

Несигурното положение на шиитите в редица арабски страни като Ирак и някои държави от Персийския залив беше фактор, който допринесе за емигрирането на голям брой шиитски религиозни и политически фигури в Европа. Създадените от тях офиси и центрове се превърнаха в средища на активна дейност за разпространяването на шиитската доктрина на континента.

През 90-те години по-специално Лондон се утвърди като център на шиитската пропаганда и религиозна дейност, в която най-активна роля играят религиозните фондации "Абу ал-Касим ал-Хоии" и "Али Хаменей". Във Великобритания бе задграничното ръководство на иракската опозиционна шиитска партия "Дауа", която се бореше с режима на Саддам Хюсейн, ползвайки се с британска подкрепа. След американската инвазия в Ирак и свалянето на баасисткия режим "Дауа" се превърна в една от влиятелните политически партии в страната, а след 2005 г. стана доминираща сила в правителството на Нури ал-Малики.

Организацията "Шиитски съюз в Германия" има за цел да обслужва иранската политика. Тя е основан през 2009 г. и представлява ирански, иракски, ливански, пакистански, афганистански, германски и турски шиитски общности в Германия. Комитетът на шиитския съюз в страната излезе с изявление през февруари 2015 г., изразявайки признателност и благодарност към духовния водач Али Хаменей.

Шиитите в Германия са организирани в десетки ислямски организации, които се различават според етническите разделения (кюрдски, турски, арабски и афганистански) и заслужава да се отбележи, че най-очевидната и важна разлика при тях е между така наречените сепаратисти и асимилатори. Т.е. между онези, които желаят да разпространят ислямската култура и цивилизация в Европа (до известна степен създавайки ислямско гето), и онези, които желаят да се интегрират в социалната и политическа тъкан на европейското общество.

Федерацията на ислямските организации и общности (FIOC) е основана от Кемаледдин Каплан (от Аданав Турция) - политически бежанец след завземането на властта от турската армия през 1980 г. Каплан има важна роля в насърчаването на световната ислямска революция, инициирана от аятолах Хомейни, той призовава за джихад срещу турското правителство, а джамията Али в Хамбург, която е големият шиитски център в Германия, насърчава целите и политиките на революцията.

Иранската асоциация и Ислямското общество на Хамбург (Islamische Zentrum Hamburg (IZH), което има клонове и в други градове в страната, се противопоставят на демократичния плурализъм и считат западната цивилизация за корумпирана и вярват, че ислямската политическа система трябва да я замени. Богати и влиятелни шиити се срещат в тази асоциация през май 2008 г., за да обсъдят перспективите за съюз между шиитските асоциации регистрирани в Германия с цел да мобилизират шиитите и иранската пропаганда.

Няма по-добра илюстрация за разширяващото се шиитско присъствие на континента от Белгия. Ислямът има дълга история в тази западноевропейска страна. Въпреки че подобно на останалите европейски страни тази религия се разпространи благодарение на наплива на имигранти, в Белгия ислямът се превърна в религията на немалък брой коренни жители. Броят на мюсюлманите там се оценява на между 600 и 800 хил. В Брюксел, белгийската столица, която е домакин на европейските институции и символ на обединението на Европа, мюсюлманската общност съставлява около 25% от населението на града.

Отношението на белгийската държава към тази втора по значимост религия в страната придобива голямо значение в увеличаването на мюсюлманската общност. От самото начало официален Брюксел взема дейно участие в управлението на мюсюлманските общности. Закон от 1971 г. гарантира на мюсюлманите редица права, включително и правото на свобода в тълкуването на исляма, както и финансово подпомагане на ислямските организации от държавния бюджет. Тази официална подкрепа, разбира се, не е даром, тъй като на свой ред предоставя на белгийската държава възможността да се намесва в дейностите на ислямските организации.

Тази отворена белгийска политика към ислямските организации доведе до разпалване на конкуренцията между редица ислямски организации, които се стремят да получат привилегирована позиция в страната, като същевременно се възползват от материалните ресурси, които държавата предоставя на духовниците в тези институции. Някои ислямски организации дори получават легално помощ от други държави.(...)

Белгийската шиитска общност е съсредоточена в Брюксел и нейните предградия, където шиитите демонстрират забележителна способност за интеграция на всички нива - от всекидневното общуване до вписването в професионалните структури. От друга страна, шиитските организации и в частност представителите на джаафаристката секта на "дванадесетте имами" развиват активна дейност сред мюсюлманите, които в голямото си мнозинство са сунити, както и сред немюсюлманите. В центъра на Брюксел, а и в някои други белгийски градове, те основаха редица асоциации и духовни училища, въпреки малцинствения си статут сред мюсюлманската общност в страната като цяло.

Все пак главното средище за ислямско влияние в Белгия, както и другаде в Европа, си остават джамиите (Хусаииният). Шиитски религиозни храмове се появиха в страната от началото на 90-те години. В Андерлехт известният ирански духовник Джамал Ал-Дин Ал-Табатабай освещава новопостроената джамия "Имам Ал-Рида", превърнала се в най-важен център за шиитска религиозна дейност в страната. Същият духовник освещава и джамията "Рахман" отново в Андерлехт, към която гравитират както шиити, така и сунити. В страната се изграждат и "профилирани" по етнически признак джамии, които съответно се ползват от иракски, турски и пакистански шиити.

Усилията за разпространението на шиизма се превърнаха във важен феномен, който причини много проблеми в отношенията между Ислямска република Иран, първата шиитска държава в света, и редица арабски и западни страни, които се опасяват, че това ще посее семената на религиозни вражди на техен терен. И действително, в Белгия шиизмът се разпространи дори сред сунитските общности и в католическите среди. Броят на мароканските шиити в тази страна достигна 10 хиляди души. Някои изследователи виждат тази тенденция като продължение на опита на иранските шиитски центрове да разширят влиянието си включително и върху арабския Магреб. Други са на мнения, че тази доктринална трансформация се дължи на недоволството на сунитите, търсещи нова религиозна идентичност, която отговаря на техните нетрадиционни стремежи.

От друга страна, не е възможно да се проследи разпространяването на шиизма в света без да се върнем към едно от най-важните шиитски политически събития в съвременната история - Иранската революция от 1979 г. Голямата й популярност, благодарение на харизматичната личност на духовния й водач аятолах Хомейни, създаде условия за ускорен ръст на шиитското присъствие в различни части на света. През 80-те години мюсюлманската младеж в редица страни започна да проявява по-голям интерес към шиитската секта, което повдигна въпроси, които доскоро рядко се задаваха сред редиците на традиционните сунитски течения, въпроси, които засягат понятия като справедливост и равенство в ислямското им тълкувание.

В рамките на тази експанзия ролята на пионери се пада на група марокански граждани на Белгия, които установяват контакти с иранските имами, изпратени от Техеран да проследят религиозната и политическа ситуация на иранската общност в Европа. Впоследствие тези "новопокръстени" шиити посещават свещения град Ком, откъдето след съответна религиозна индоктринация се завръщат в Белгия в качеството на новоизпечени мисионери на тази секта.

През 1990 г. шиитското присъствие в Белгия беше подсилено от важен и съществен компонент, шиитите от Ирак, които напуснаха страната, за да избягат от режима на Саддам Хюсеин. При това тези иракски имигранти имаха две съществени предимства пред иранските си колеги: опита в противодействието на светския баасистки режим и обстоятелството, че за разлика от иранците те говорят арабски, който е разбираем за магребската общност в Белгия.

С настъпването на новото хилядолетие изгря и звездата на Хасан Насрала, генералният секретар на ливанската Хизбула, която се позиционира като защитник на палестинската кауза и като единствената ливанска паравоенна организация, която е в състояние да се изправи срещу Израел. По такъв начин, някои сунитски среди в Европа започнаха да прегръщат шиитската кауза и доктрина поради чисто политически причини. Наред с тях, някои европейски сунити оцениха и усърдието, с което шиитската секта се противопоставя на западния начин на живот, който според тях вреди на културата на мюсюлманите в Европа.

Друга страна, в която шиизмът намери благодатна почва, е Италия. В Рим, Милано, Бреша, Новара и Комо вече има шиитско присъствие. Така например, в Комо е седалището на Ливанската асоциация на адвокатите, която публикува на страницата си във Facebook клипове на шиитски духовници, като Абдул Азиз Хамза и Басал Карут. Чисто религиозна дейност развиват и шиитските общности в градове като Новара, Палермо и Капри, които публикуват религиозни призиви и новини, свързани с официални празници като Ашура.

Наред с тух обаче, други шиитски организации се занимават с политико-религиозна пропаганда сред италианските шиитски общности. Например, иранци, афганистанци и пакистанци са активни в центъра "Имам ал-Махди" в Рим, под духовното наставничество на италианския свещеник, който прие шиизма, назовавайки се с гръмкото име Аббас де Палма (след като бе индоктриниран центровете в Ком и Дамаск). Така например, центърът организира честване на "освобождаването на Ливан от израелска окупация". Освен това, на неговия сайт се изявяват дейци от типа на Науар ал-Сахили - водеща фигура в ливанската Хизбулла, а самият Аббас де Палма нерядко се позовава на авторитета на нейния лидер Хасан Насралла. Центърът също така подкрепя режима на Асад, както и организацията "Зайнабиюн", която се сражаваше против бунтовниците на страната на сирийския режим. Тази Въоръжена група е създадена и финансиране от Иран от афганистански емигранти.

На 12 март 2012 г. Рашид Ал-Бухари, марокански имигрант, живеещ в Белгия, подпали шиитската джамия "Имам Ал-Рида" в Андерлехт и уби имама, който е от марокански произход и се считаше за един от най-видните шиитски проповедници в страната. Обвиняемият, който беше осъден на 27 години затвор, отрече да е искал да убие шиитския имам или да рани другите двама души, които са били в джамията по това време. По-скоро той призна вина за това, че е искал да опожари джамията в протест срещу подкрепата на белгийските шиити за режима на Асад и милициите, които убиват сунити в Сирия.

Този инцидент постави на дневен ред проблема за междусектантските конфликти в Европа, които междувременно се бяха разпространили от огнището им в Близкия изток до далечния арабски Магреб. Напрежение в отношенията сунити-шиити възникна и във Великобритания, където още от началото на сирийската криза избухнаха демонстрации и сблъсъци. По такъв начин вниманието на мюсюлманската общност се измести от сблъсъка с ислямофобията към ангажиране във вътрешни междуислямски конфронтации в тази страна.

Въпреки че шиизмът във Великобритания често е свързван с Иран, има един вид шиизъм, към който Техеран твърди, че е силно враждебен, и той се нарича "британски шиизъм". Негов основен изразител е известният шиитски духовник и проповедник Ясер ал-Хабиб, а главното му послание е омразата към сунитите. Затова Хасан Насрала, известен с близостта си с Иран, се обяви против него, изобличавайки го като инструмент за междусектантски войни, обслужващ британското разузнаване. Същата позиция изрази и иранският Върховен вожд Али Хаменей, който атакува персонално Садик ал-Хусейни ал-Ширази - иракски шиитски духовник, известен с влиянието си върху британските шиити.

В допълнение към сунитско-шиитския и шиитско-шиитския спор, шиитското присъствие е изправено и пред други проблеми. Така например, френските власти решиха да затворят шиитския център Ал-Захра, защото полицията откри в ннего две пушки с 200 патрона. Подсъдимите казаха, че това е просто инструмент за защита от евентуални атаки срещу шиитския център от членове на Ал Кайда и на Ислямска държава.

С други думи, ислямофобията не е единствената грижа на мюсюлманската общност в Европа. С течение на времето се наблюдава засилване на конкуренцията и дори враждебността по оста сунити-шиити, дължащи се както на политически фактори, така и на доктринални различия, като последните са в основата и на противоречия вътре в самите секти. В случая със шиитската секта политиката играе основна роля в отношенията на шиитската общност с останалите мюсюлмани и с по-широката европейска общност.

Ислямска република Иран побърза да използва шиитското присъствие в европейските страни, за да разшири своето политическо, религиозно и културно влияние сред арабските и ислямските общности.

Техеран винаги е използвал благотворителната дейност в своите културно-образователни институции за консолидиране на своето политическо влияние и влияние в областта на сигурността на Балканите и в Европа.

Тази дейност не се ограничава до разширяване на връзките между иранските университети и техните европейски колеги, но има и други специализирани мрежи, които е създал за поемане на логистични задачи, улесняващи трансформацията на политическите програми и проекти под културно, благотворително и академично покритие. Техеран обърна голямо внимание на създаването на мрежи от асоциации, културни центрове и хусаини (джамии за шиити) в Европа, Скандинавия и Балканите, чрез които реализира своите политически и финансови цели.

Докладът на германската Служба за защита на конституцията от 2018 г. (контраразузнаването), публикуван през лятото на 2019 г., посочва, че "Ислямският център в Хамбург е създал широка мрежа на територията на Германия, която упражнява голямо влияние върху шиитските общности от различни националности до степен на пълен контрол." В специален меморандум на федералното правителство, изпратен до парламента на 21 август с.г. се казва, че шиитският ислямски център в Хамбург се ползва като рупор на иранската революция в страната, което е в противоречие с германската конституция и демократичната система.

Въпросният център, основан в Германия през 1999 г. е един от най-важните стълбове на ислямската общност на шиитските организации в Германия. В меморандума на правителството до парламента се посочва, че "германските организации и джамии, които са обект на иранско влияние, теоретично работят под чадъра на Ислямското общество на шиитските организации, но центърът в Хамбург е неговият основен двигател."

Иранското присъствие и шиитското присъствие във Франция датират от края на деветнадесети век. Разбира се, шиитите във Франция не са само иранци, като представляват шиитските общности в страни като Мадагаскар, Ливан , Пакистан и Ирак, в допълнение към шиитите от френски произход и децата на имигранти. Франция представлява особено значение за тях, за което говори и фактът, че Париж бе седалището в изгнание на теоретика на ислямската революция аятолах Хомейни, след като Саддам го изгони от Наджаф, Ирак. Това беше и стъпката, довела впоследствие до разпалването на народния бунт срещу режима на шах Реза Пахлави.

Шиитите във Франция днес представляват огромна сектантска сила, освен че са крепост на иранската опозиция, представлявана от Организацията на народните муджахидини, която Иран смята за терористична. Значението на Франция за Иран се крие във факта, че включва повече от шест милиона мюсюлмани, което се равнява на около 8.8 процента от общото население, според проучване на американския социологически център Pew.

Известно е, че иранският духовник Махди Рухани е изиграл основна роля в създаването на Иранския ислямски център в Париж, който се превърна в инструмент за разпространение на идеологията на ислямската революция. Според Pew, броят на шиитските последователи на джаафаритската секта във Франция е около 300 хил души. Около половината от тях живеят в столицата Париж и нейните околности, а другата половина са разпределени в други градове, сред които Лион, Тулуза, Монпелие, Лил, Марсилия и др.

Във Франция шиитите са организирани в редица структури, които играят важна роля в обслужването на иранските интереси, а Асоциацията на иранските мюсюлмански студенти във Франция (L'Association des étudiants musulmans iraniens en France) има сериозно влияние в разпространението на шиитската доктрина, както и Ислямския културен център на улица Жан Барт Le centre islamique de la rue Jean-Bart, който беше затворен от френските власти на 23 декември 1983 г. По късно трима ирански дипломати, свързани с този център бяха експулсирани, в допълнение към Асоциацията на ислямските студенти във Франция (l'association des étudiants islamiques en France).

Част от студентите са изпратени от Иран с политически цели. Те са имали желание да работят за износа на иранската революция. Малко на брой френски граждани попадат под тяхно влияние и приемат шиитската доктрина в исляма. Официални френски доклади потвърждават наличието на шиитски джамии, свързани с иранското посолство в Париж, Нант, Гренобъл, Кан, Монпелие и Нанси и връзката на имамите основатели с иранското посолство.