Когато през март 2023 г. Съединените щати решават да използват уроците от Украйна, за да споделят разузнавателни данни и да предотвратят катастрофа, те се обръщат към лидера на Чад, държава колкото Франция, Испания и Германия, взети заедно. Казват му, че наемниците от руската частна военна компания "Вагнер" искат да го убият.

Няколко месеца по-късно не Чад, а съседен Нигер разтърси Африка и Европа. Превратът там създава ивица управлявани от военните държави от Гвинея на брега на Атлантическия океан до Судан край Червено море, в регион, който НАТО смята за по-важен от Източна Азия въпреки очакваното противопоставяне между САЩ и Китай.

Голяма част от тях гледат към Русия; други не проявяват силен интерес към сътрудничество с Европа. Общото между почти всички тях е, че са в новия глобален епицентър на тероризма, който измести Близкия изток и Югоизточна Азия.

Ударът по Европа, но и по Африка, нанесен от преврата, е необичайно тежък и не само защото Нигер се бе превърнал във верен съюзник. Под въпрос е целият подход на Европа към регион, жизненоважен за борбата с тероризма и овладяването на миграцията, в центъра на който за година се оказа Нигер - държава с европейски и американски бази.

Превратът отваря възможност за крайности: успешно африканско решение на конфликта ще укрепи региона срещу още нестабилност. Неуспешно може дори да доведе до война.

Осем години Франция водеше мисия с хиляди военни в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Мавритания срещу джихадистки групировки в Сахел. Париж често е критикуван за слабите резултати. Дали заради френския подход, дали заради този на националните правителства или и двете, сигурността не се подобрява.

Заради двата преврата в Буркина Фасо и Мали, съпроводени от яростни антифренски настроения, започна преместване на сили към Нигер в последните две години - особено след изгонването на Франция от първите две страни. През 2019 г. САЩ отвориха и база за дронове в Нигер.

Нигер се изправя пред редица джихадистки групи, сред тях и "Боко Харам" (на юг), местните клонове на "Ал Кайда" и "Ислямска държава" (на запад). Застъпниците на Базум изтъкваха успехи в операциите, военните - обратното.

Знаеше ли Нигер какво прави? Някои наблюдатели отговарят с "да"; просто усилията са недостатъчни. Нигер съчетаваше контратероризма и откритата война с джихадистите с превантивни усилия и опити за реинтеграция на джихадисти и водене на общностен диалог, за да се върнат бойците в мирна среда. Възможност за това отвори смъртта на лидера на "Боко Харам" преди няколко години, отприщвайки вълна на масово бягство от редиците на организацията. Имаше и критики, че отговарящите за тези програми не са достатъчно добре подготвени.

Против този подход е генерал Омар Чиани, който се обяви за президент, след като свали Базум. Той смята, че холистичният подход не работи и трябва по-твърда ръка; или поне това бе поводът да свали Базум.

Засега превратите в Мали и Буркина Фасо не помагат да се подобри борбата с джихадизма. Тези държави имат тройна граница с Нигер в регион, където според доклад на неправителствена организация от юни 2022 г. средно осем души биват убити на ден заради насилието.

Всъщност Международната кризисна група заяви в доклад пред няколко месеца, че военното управление и в двете страни е "увеличило насилието срещу цивилни както от държавни сили и съюзниците им, така и от джихадистки групи". В Буркина Фасо "джихадисткото насилие достига безпрецедентно ниво" според същия доклад. Нещо повече, политиката на "тотална война" в тази страна е сред факторите за увеличаващото се насилие.

Изследователят Лина Рифаат от Middle East Institute предупреждава, че изтеглянето на хилядите сили на ООН до края на 2023 г. от Мали - за каквото настоя Бамако след среща с руския външен министър Сергей Лавров - може само да създаде вакуум, от който джихадистите да се възползват.

От седем опита за преврат в Сахел (обширен район от Атлантиика до Червено море) в последните години четири са успешни: Мали, Буркина Фасо, Судан, Нигер, а според някои - и Чад, където след убийството на президента Идрис Деби от бунтовници армията назначи еднолично, без избори, сина му Махамат Идрис Деби за президент през 2021 г.

САЩ се безпокоят за "руска намеса" в Чад от месеци, но в Нигер превратът - петият от независимостта насам и свалил Мохамед Базум две години след като той пое властта от Махамаду Исуфу - е вътрешен проблем. В страната се натрупа напрежение в последните две години, което я върна към времето отпреди опита за демокрация (започнал през 2011 г.). Отношението към външния свят обаче допринесе за кризата.

Нигер е 189-ата държава в Индекса за човешкото развитие на ООН - последно място в класацията. Една от най-бедните страни в света от години е белязана от терористични атаки. Свързании с "Ал Кайда" и "Ислямска държава", както и "Боко Харам", действат в страната; хиляди са жертвите на техни атаки в последното десетилетие.

Опустиняването на страната - само отчасти свързано с климатичните промени - унищожава обработваема земя колкото 500 футболни игрища на година.

Това е благодатна почва за недоволство.

Към тези проблеми експертът по политология и международни отношения Олаинка Аджала добавя още три: етническо напрежение (Базум е първият президент арабин на Нигер, част от малка общност и от племе, чиито корени са от Либия и Арабския полуостров); множеството чужди военни ядосват армията, която смята, че Базум е човекът, поканил чужденците; неуспехите на регионални сили като ECOWAS и Африканския съюз да действат решително срещу превратите в Буркина Фасо, Мали и Гвинея. Това създаде и у военните в Нигер усещане, че могат да действат безнаказано.

Катарската телевизия "Ал Джазира", разговаряла със съветници на Базум в първите часове, изброи редица грешки на президента, отказвал да се съобразява с плана на предалия му властта предшественик - и ментор - Исуфу: двамата просто да се сменят на книга като Владимир Путин и Дмитрий Медведев в Русия. Базум:

Накратко: опитвал да не бъде протеже на Исуфу и да продължи демократичния експеримент, като увеличи властта в институцията си.

Тази вътрешна динамика напомня, че Европа не може да носи отговорност за тези преврати. Въпреки това Стария континент го чакат трудни решения.

Множество европейци гостуваха на Базум в последните месеци, особено заради значението на Нигер за овладяване на миграцията. Заслугата всъщност бе на Исуфу (миналото десетилетие), по чието време бяха затворени маршрутите през Либия. Френският външен министър Катрин Колона бе в Ниамей едва две седмици преди пуча и говори за нуждата от "укрепване" на връзките с Нигер.

Съвсем наскоро предоставена помощ включваше военно оборудване, което не е известно дали превратаджиите са използвали. Вторият най-голям производител на уран в Африка доставя и 15% от тази суровина на Франция, която е силно зависима от атомните си централи за енергийния си микс.

Дни след преврата върховният представител на ЕС във външната политика Жозеп Борел заяви, че ЕС няма да признае военната власт (за разлика от по-предпазливите САЩ, които дори не ползват думата "преврат"). В тази позиция може да се наложи мълчалива промяна.

Под въпрос е и водещата някога роля на някогашния "господар" Франция: четирите държави с успешни преврати в Сахел в последните няколко години са нейни бивши колонии. Нигер бе важен както в стратегията за борба с джихадистите на Париж, така и в усилията на Еманюел Макрон да гради връзки между "развития" свят и т. нар. Глобален юг.

Кризата неизбежно притесни и други в ЕС. "Стабилността на Сахел е от основно значение, тъй като е единственият начин да се предотвратят нови миграционни потоци към Европа и да се намали терористичната заплаха", каза унгарският външен министър Петер Сиярто след разговор с Колона.

Съдбата на европейските сили в Нигер не зависи от европейците, които вече преместиха военните си в Нигер, изгонени от Мали и Буркина Фасо. САЩ обявиха 150 млн. долара помощ за страната при посещението на държавния секретар Антъни Блинкен през март.

За разлика от европейските, ръцете на Русия може би не са вързани.

Часове след преврата се появиха коментари за ролята ѝ. Започна разпространяване на гласово съобщение от Пригожин, приветстващ решението на Нигер да поеме съдбата си в свои ръце. По улиците се появиха руски знамена, които граждани твърдяха, че поръчали сами, но които се свързваха с активисткото движение М62, сформирано около увеличаването на западното присъствие.

Лесинг се съмнява и че "Вагнер" ще влезе в Нигер по две причини. Първо, правителството няма пари. Второ, няма традиция за работа с руската армия. "Това е различно от Мали, където поколения офицери са били обучавани в Съветския съюз и Русия."

Доколко би било полезно за "Вагнер" да се замесва в борбата с джихадистите в Нигер също е спорно, ако се съди по опита в Мали, където замяната на френската армия като партньор не върви успешно: бойците само се превърнаха в мишена на регионалния клон на "Ал Кайда".

Русия не е всесилна на континент, където едва една трета от всички лидери решиха да посетят срещата на върха с президента Владимир Путин в Москва в края на миналата седмица.

Най-важно за решаването на сегашната криза е какво ще направи Общността на западноафриканските държави (ECOWAS), от която и Нигер е част. Водена ротационно от Нигерия, ECOWAS заплаши с военна интервенция, ако Базум не бъде върнат.

Въпреки това общността под егидата на Нигерия опитва да наложи схващането, че този път няма да е мека срещу Нигер, каквато беше с Мали и Буркина Фасо.

Заплаха за стабилността на континента идва от предупреждението, че военна намеса на ECOWAS в Нигер ще се смята и за обявяване на война на Мали и Буркина Фасо. Към техния блок на практика се присъедини Гвинея, другата страна с преврат, която осъди санкциите срещу Нигер.