Афганистан е известен като "гробището на империите". Нигер, според "Файненшъл таймс", е "гробището на френската политика в Сахел".

Така изглежда, ако се съди по нескончаемите послания от държавите - бивши колонии на Париж, където демонстранти излизат по улиците с лозунги: "Франция да си върви", "Долу Франция". Превратът в Мали пропъди френските войски; последва Буркина Фасо. Чад вече не изглежда като основен съюзник, въпреки че френският президент отиде на погребението на управлявалия 31 години колега (и си навлече критики). В Сахел Нигер изглеждаше като последна френска крепост.

Някои медии пишат, че "квазиимперията" на Франция в региона и в Африка като цяло рухва.

Много от тези издания са базирани в държави, чиито ръководства или обществено мнение не таят добри чувства към десетилетното влияние на бившия колониален господар на Сахел, или поне на западната му част, и на редица държави на север и юг от него.

Предупреждения обаче идват и от френски медии, според които събитията в Нигер очертават тежкото изпитание пред Франция в региона. Към източниците на това безпокойство превратът в Нигер добави още един: ролята на Съединените щати.

Франция, някога владяла половината от континента, не е като другите колонизатори в Африка.

Десетилетия наред Париж се месеше във вътрешната политика на обявилите независимост държави. В Сахел и Централна Африка това изгради особено отчетлив модел на поддръжка за автократи срещу достъп до ресурси, който, казват критиците, не бе непременно в полза на жителите на младите държави. Централноафриканският франк донесе известна фискална стабилност на 14 страни в региона, но бе от полза и на френските инвеститори, както напомня и FT.

Париж нямаше нищо против поредицата от преврати в повечето от тях, стига да запази връзките с бившите колонии, макар да се намеси военно както в случаи на кризи (понякога в полза на демокрацията), така за борба с джихадистки формирования в Мавритания, Нигер, Мали, Буркина Фасо и Чад.

Тази "сфера на влияние", известна в международните отношения като "Франсафрик", днес бива поставяна от мнозина под въпрос.

Франция, чрез жестове към региона, извинения, върнати в местни музеи артефакти и множество пътувания на президента Еманюел Макрон, опитва да преформулира връзката. Засега това не дава плодове. Ранният знак бе Централноафриканската република (ЦАР). Френските помощници на постоянно размирната страна отстъпиха на руски военни инструктори, охранители и откровени политтехнолози, свързани с частната военна компания "Вагнер", години преди руският президент Владимир Путин да спомене, че "Вагнер" е изцяло финансирана от държавата. Руските сили имат паметник в столицата Банги.

Сигналите бяха недвусмислени още преди нигерският президент Мохамед Базум да бъде свален.

Франция с право напомня, че там и в други африкански страни антиджихадистката военна операция бе по искане на международно признати правителства. Само преди десет години, в малийската столица Бамако, тогавашният президент Франсоа Оланд заяви при спасилата от предшествало операцията въстание: "Това е най-важният ден от политическия м живот!" Оланд бе посрещнат като спасител. Франция спаси Мали от разпад в момент, когато ислямисти с присвоиха туарегски бунт на север, а насилието преля в съседните държави.

Днес от мисия "Бархан" почти няма помен. Остава Нигер, където съдбата на френските сили изглежда неясна. Смесица от руска пропаганда, десетилетна бедност (държавите в региона са в долната част на повечето индекси за човешко развитие) и незадоволителния напредък срещу джихадистите, заедно с грешки в покровителственото отношение на Макрон, подхраниха поредицата от преврати в Сахел. Стратегията на "Вагнер" в ЦАР бе успешна и Евгений Пригожин, от името на Русия (макар и неофициално; тогава той пазеше анонимност) повтори модела в бившите френски колонии на запад.

Битката на сигурността върви с битка на символите: Мали смени конституцията си и в нея френският не е официален, удар под кръста от регион, в който живее голяма част от над 320 млн. франкофони по света, за които езикът е майчин.

Млади военни - "президентът" на Буркина Фасо Ибрахим Траоре е на 34, свалилият властта преди него и после сам свален Пол-Анри Дамиба е на 33 - бяха в основата на превратите в някои от държавите. Населението на тези страни е младо, недоволсно от стандарта на живот и несигурността, и търси решения. Русия прави всичко, за да покаже, че може да бъде такова решение в момент, когато друга възможна "алтернатива", Китай, промени подхода си към континента и затяга финансовото кранче, а и не би се ангажирал военно по същия начин.

В резултат над 6000 френски военни са напуснали африканския континент от средата на 2022 г.; от това печели "Вагнер", голяма част от чиито няколко хиляди военни в региона са тъкмо в бившите френски колонии. В книгата си "Сахелският мираж: френският журналист Реми Карайол отбелязва по темата за поредицата от френски грешки:

Медиите в тези държави (за разлика например от огромния, разнообразен нигерийски пазар) са обичайно близки до властта. В Буркина Фасо те побързаха да изтъкнат "патерналистичното отношение" на Париж и липсата на изгода за населението. Руската пропаганда помогна, като обрисува французите като изсмукващи кръвта на африканците зомбита. Както наскоро отбеляза арабска медия, в Нигер пък военните бързо се погрижиха гласовете в подкрепа на Базум и демокрацията да заглъхнат с репресии - в полза на другите, подкерящи преврата и антифренски, които надвикаха всички останали.

Лесно е този коктейл от негодувание към Франция да се подсили с напомняне на взривоопасни коментари на Макрон: например когато заяви през 2017 г., че проблемите на Африка са "цивилизационни" или когато коментираше състоянието на електрическата мрежа на Буркина Фасо, а президентът, тогава негов съюзник, си тръгна от срещата със студенти.

Такава пропаганда същевременно идва и от местни политици и лидери на мнение в самите държави, яхващи за свои цели постколониалния дискурс. "Франция", пише "Икономист", "е идеалната изкупителна жертва". Единствена тя от колониалните сили поддържа големи постоянни бази в Африка, а връзките ѝ с лидерите от времето след независимостта ѝ изиграха лоша шега. Париж не е открил начиин да се бори с доминииращия днес разказ.

Икономическата пропаст в 20-те бивши френски колонии, обхващаща и Сахел (но и държави извън "Франсафрик"), обаче е сред решаващите фактори за кризата пред Париж.

Централноафриканският франк задължава страните да предоставят част от валутните си резерви във френската централна банка. Той е вързан за еврото и така не стимулира местния износ. Предложението за заменяща валута, еко, представено през 2019 г., все още не е реализирано.

Както напомни кандидат-президент на Сенегал в интервю за "Ел Паис", отговорността за това е не на Франция, а на региона. Същевременно липсата на контрол върху валутата оставя Западна Африка в положение на износител на суровини и вносител на основни продукти, включително храни. За "Ел Конфиденсиал" Мариса Лоуренсо, анализатор по енергийни въпроси, казва, че жителите не просто са гневни на Франция, а "и на влиянието, което Франция продължава да има върху страните им, което, изглежда, не им носи значими ползи".

Във вече споменатия вакуум в сигурността е лесно за конкуренти на Париж да се възползват и да предлагат частички от въпросните решения. Върволицата от кризи може да отблъсква едни инвеститори, но други, особено от стратегически конкуренти, може да са склонни да опитат.

Не всичко е изгубено. Сенегал и, извън Сахел, Того, Бенин и Кот д'Ивоар дълго пазят добрите отношения с Франция. Но и в Сенегал, който отскоро руши образа си на стабилно изключение в региона, демонстранти гориха централноафрикански франкове. Други опити за помирение - например с Алжир, чийто президент ще посети Париж за "ново начало" - застрашава отличните отношения с Мароко.

На желаещите да работят с Париж Макрон предложи ново партньорство - по-малко (видимо) военно присъствие, но повече подкрепа в сигурността и други въпроси. В тази "нова ера" на сътрудничество френските бази ще се управляват съвместно с местни африкански сили. Тя трябваше да е продължение на думите му в Буркина Фасо от 2017 г.: Макрон обясни тогава, че е от "поколение, което не идва да каже на африканците какво да правят".

Всъщност в Нигер Франция вече опитваше да се държи повече като партньор. За сп. "Икономист" специалистът по Сахел Майкъл Шуркин от Атлантическия съвет казва: "Франция се опитваше да приложи уроците от Мали, да бъде чувствителна за опасенията на Нигер".

Късно ли е за този подход? Колониалното минало спъва Франция. Макрон си навлече критики за мълчанието пред завземането на властта от Махамат Идрис Деби след убийството на баща му в Чад, но визитата на Деби в Съединените щати за среща на върха с Африка месеци по-късно не предизвика същото внимание.

Със своите над 1100 военни в Нигер САЩ очаквано държат да запазят базите си; хунтата е насочила вниманието си към френските. Според вестника Париж не съзира достатъчно подкрепа за позициите си и в други държави с военно присъствие на терен като Германия и Италия.

Всеки действа според интересите си в момент, когато - както писа "Монд" - съдбата на френските сили е заложена на карта покрай искането на хунтата те да се изтеглят. Чии интереси ще надделеят в битката за Нигер и Африка, е въпрос, който ще провери намерението на Франция за промяна в подхода. Ако не е твърде късно.