Със 70 гласа "за", 47 "против" и нито един "въздържал се" македонските депутати усвоиха дневния ред на 123-ото си заседание с една-единствена точка - промените за вписване на българите в конституцията, което трябва да отвори пътя към преговори с Европейския съюз.

Добавянето на т. нар. части от народи в конституцията в случая не се ограничава само до българите, а включва още пет общности. Въпреки това то предизвиква напрежение; общественото мнение е против, опозицията настоява, че няма да осигури нужното мнозинство с коментари за "български диктат" зад условието, с което правителството се ангажира миналата година съгласно предложение на френското ротационно председателство за край на спора с България.

Кабинетът настоява, че само този вот може да отвори пътя за преговори с ЕС; целта е това да стане през есента, след като приключи скринингът на македонското законодателство от Брюксел.

Ако за днешното гласуване на дневния ред обаче бяха необходими 61 от 120 гласа, за приемането на поправките в основния закон, с които ще се впишат българите, са нужни две трети от гласовете (80 от 120).

Съдейки по днешното гласуване, на поддръжниците на конституционните поправки ще им трябват най-малко още 10 гласа, и то основно от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, чийто лидер не отстъпва и настоява, че единственото предложение на властта, което би приел, са предсрочни избори. Днес премиерът Димитър Ковачевски каза пред парламента, че предложението е македонско "с подкрепата на ЕС и САЩ" и не застрашава с нищо македонската идентичност.

Съгласно правилника за работа на Събранието дебатът ще продължи най-много 10 работни дни, т.е. може да продължи най-много до 31 август.

Процедурата предвижда ясно фиксирано време, в което може да говорят отделните депутати, включително за да се регламентира максималната продължителност.

В нея има три фази:

При това е необходимо за промяна да гласуват най-малко 21 от 40-те депутати, които не спадат към македонското етническо мнозинство (т.е. Бадентерово мнозинство).