Разногласия допълнително забавят плановете за руски газов хъб в Турция
Стремежът на Русия да създаде "газов хъб" в Турция, който да замести загубените продажби за Европа, се сблъсква със закъснения поради несъгласия кой трябва да отговаря за него, казаха пред "Ройтерс" двама източници, запознати с проекта.
Москва и Анкара се карат за контрола, "има проблеми с ръководството, те се борят кой да управлява хъба", каза източник, запознат със ситуацията и пожелал анонимност. Друг източник, близък до контролирания от Кремъл газов гигант "Газпром", призна, че има "проблем" по въпроса с управлението.
Руският президент Владимир Путин предложи идеята през октомври 2022 г., малко след като експлозии повредиха газопроводите "Северен поток", свързващи Русия с Германия през Балтийско море.
Русия вижда хъба като начин да пренасочи износа си на газ, след като европейските страни рязко намалиха поръчките. В Москва се надяват да продадат малко газ през Турция на страни, които не биха желали да купуват директно от Русия, допълва "Ройтерс".
В момента Москва доставя газ на Турция чрез газопроводите "Син поток" и "Турски поток" през Черно море. Газ през "Турски поток" продължава през България за допълнителен износ към Южна и Източна Европа, включително Унгария, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния и Сърбия.
Някои западни столици са загрижени, че какъвто и да е газов хъб в Турция, който включва руски газ, може да позволи на Москва да маскира износа, който е санкциониран от Запада заради агресията срещу Украйна, като смесва горивото с това от други източници.
В момента Турция внася почти целия си газ и има обширна инфраструктура за внос на втечнен природен газ. Анкара вярва, че може да използва своите съществуващи и нови търговски отношения, за да се превърне в газов разпределителен и търговски център.
Путин каза през юли, че газовият хъб все още е на дневен ред и Русия иска да създаде електронна платформа за продажба на газ в Турция. На среща с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган на 4 септември Путин допълни, че "Газпром" е предал на турската енергийна компания "Боташ" (BOTAS) пътна карта за хъба. По думите му въпросите включват създаване на съвместна работна група, изготвяне на правна рамка и "схеми за търговия и трансфер на купен газ".
Кремъл каза, че хъбът е сложен проект, който ще отнеме време, за да бъде реализиран. Неговият говорител Дмитрий Песков за първи път допусна през февруари, че може да има забавяне на плана поради опустошително земетресение, което удари Югоизточна Турция и Сирия.
Турция прокарва своя собствена програма за износ на газ: BOTAS през август сключи споразумение с унгарската MVM за продажба на около 300 милиона кубически метра (mcm) газ - символично количество на фона на около 9-10 млрд. куб.м газ, които внася Унгария. Това е първият път, когато Турция се споразумява за износ на газ с несъседна страна и може да показва желанието ѝ да повиши сигурността на европейските енергийни доставки.
Турция твърди още, че в предложения хъб би било възможно да се включи Трансанадолският газопровод за природен газ (TANAP), който пренася азерски природен газ до турската граница.
- Русия доставя газ по тръбопроводи на Европа главно през Украйна с обем над 40 милиона кубически метра на ден. Това е по-малко от половината от количеството, което продаваше на страни от Европейския съюз преди конфликта в Украйна по този маршрут.
- Кремъл заяви, че газопроводът "Турски поток" - единственият, който ще остане да действа към Европа след края на 2024 г. - не може да замени капацитета на повредения "Северен поток". При последната среща на Путин с Ердоган руският президент каза, че "Турски поток" бил обект на няколко опита за атаки, но не даде повече подробности.
- През август "Газпром" достави на Европейския съюз през Украйна и "Турски поток" около 2.84 млрд. куб.м газ, от които 1.54 млрд. куб.м бяха транспортирани през Турция и 1.3 млрд. куб.м през Украйна.
- През 2022 г. общият износ на руски тръбопроводен газ е намалял почти наполовина до 100.9 милиарда кубически метра, което е постсъветско дъно.
Съществуващият "Турски поток" струва 3.2 милиарда долара, а така и "Северен поток 2" през Балтийско море, който така и не заработи - още 11 милиарда долара, поделени между "Газпром" и неговите западни партньори.
Много държави се ангажираха да прекратят или ограничат вноса на петрол и газ от Русия, за да намалят приходите на Москва. През март ЕС заяви, че ще намали вноса на газ от Русия с две трети в рамките на една година. Великобритания, която внасяше само малки количества руски газ, спря изцяло вноса.