Азербайджан обяви началото на "антитерористична операция" в населения предимно с етнически арменци Нагорни Карабах. Малко преди това бе затворено въздушното на страната за Армения, в района са изключени мобилните комуникации.

Правителството на "сепаратисткия режим" в Карабах трябва да бъде разпуснато, а всички арменски военни (каквито Ереван отрича да има там) да се изтеглят от региона и само така може да се постигне мир, заяви азербайджанското външно министерство. Отбранителното ведомство пък обяви, че действа за разоръжаване на арменците и възстановяване на конституционния ред.

Арменският премиер Никол Пашинян от своя страна заяви, че Азербайджан, изглежда, опитва да овладее населените градски центрове в Карабах.

Според Баку вече има коридори за евакуиране на цивилни (единият от тях е към Армения). Москва обясни, че е в контакт с Азербайджан и предстои изявление, но по-късно само призова двете страни ида спрат кръвопролитието. Ереван от своя страна призна руските миротворци да се намесят, за да спрат Баку.

Нагорни Карабах се намира на територията на Азербайджан и международно признат за част от нея, но от първата война в началото на 90-те години не е под контрола на Баку, след отцепването на властите, доминирани от етнически арменци. С война през 2020 г. Азербайджан си върна контрола над половината от територията, а в другата половина се разположиха миротворци. Армения прие да изтегли всички свои войски.

В Степанакерт, главния град на Нагорни Карабах, е обявена въздушна тревога. Баку нарича ставащото "местни антитерористични дейности" за "потушаване на мащабни провокации" и уверява, че атаката е само по военни цели. Според арменската агенция "Фактор", цитирана от руската служба на Би Би Си, сред поразените цели е комплекс за радиоелектронна борба на арменската армия около Степанакерт. Местен журналист казва, че вижда дима от прозореца си.

Според арменския опозиционер Тигран Абраамян "тежки сражения" се водят от карабахската армия по редица направления на фронта.

За "масиран артилерийски обстрел" говори бившият държавен министър на Арцах (както наричат в Степанакерт и Ереван непризнатата почти от никого, включително от Армения, Нагорно-Карабахска република) Рубен Варданян в "Телеглам".

Като част от операцията се използват "високоточни оръжия" и "бойни активи", съобщи министерството на отбраната. РБК цитира арменски медии, според които в Степанакерт се чуват и дронове. От съобщение на представителството на НКР в Ереван, публикувано около 13:30 местно (12:30 българско) време, следва, че обстрелът продължава втори час.

Според още едно местно издание са обстрелвани и околностите на друг град - Аскеран, на 15 км североизточно от Степанакерт.

Армения казва, че ситуацията на границата с Азербайджан е стабилна.

От изявлението на сайта на азербайджанското министерство на отбраната и други в "Телеграм" се разбира, че "операцията" следва напрежение в резултат на "систематичен обстрел на позиции на азербайджанската армия от формирования на Въоръжените сили на Армения", продължаващо миниране на териториите, работа по усъвършенстване на бойните позиции и увеличаване на окопите за последните месеци. В Армения се наблюдавало и засилено повишаване на бойната готовност на армейски части, подсилване на боеви позиции и други.

Сутринта след първите обвинения в агресия, извършвана от Ереван, Армения нарече "дезинформация" азербайджанските съобщения и обясни, че всякакви твърдения за открит огън по сили на Баку не отговарят на действителността.

Обстрелът по Степанакерт идва почти точно три години след последната война, която приключи с посредничеството на руския президент Владимир Путин и с фактическо поражение за Армения. Азербайджан казва, че при сегашната атака както миротворците от Русия, така и ръководството на Съвместния турско-руски мониторингов център - разположени след войната - са били уведомени за ставащото.

Това става месеци след водена в редица столици, между тях Брюксел и Москва, инициатива за мир между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, в която участваха и лидерите на двете страни, Никол Пашинян и Илхам Алиев.

Нападението започва в предпоследния ден от американско-арменските учения, започнали край Ереван на 11 септември и с обявена крайна дата утре, 20 септември. Решението на Армения да ги проведе разгневи Русия, с която двете са заедно в Организацията на договора за колективна сигурност.

Между Ереван и Москва обаче напрежението нараства от месеци, тъй като Армения не смята, че получава достатъчно руски гаранции за сигурността си. Русия не успя да се намеси при поредната, по-слаба, ескалация с Баку тази година, така че бързо да бъдат свалени оръжията, и двете държави накрая се споразумяха сами.

Напрежение между Баку и Ереван създаваха и ограниченията върху Лачинския коридор - връзката на Армения с Карабах - по която първоначално имаше "граждански" протести, възпиращи хуманитарни доставки. Впоследствие Баку твърдеше, че заедно с доставките се внасят оръжия. Армения обвинява Азербайджан, че причинява хуманитарна катастрофа и че в резултат от действията му в Нагорни Карабах не достигат храни и лекарства.