Руските миротворци посредничели за примирието в Нагорни Карабах и си свършили работата, Ереван нямал за какво да упреква Москва, а Баку просто наредил действия на собствената си територия "де юре".

Така звучат коментарите от Кремъл часове след като непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) обяви края на продължил около ден конфликт с Азербайджан и се съгласи да свали оръжия.

Те са важни като част от новата реалност около тлеещия 30 години и периодично разгарящ се конфликт в Южен Кавказ: Русия се отдръпва и го смята за "вътрешен" азербайджански, Армения поддържа внимателно дистанция, макар и това да крие вътрешнополитически рискове.

Около 30 убити и над 200 ранени, хиляди евакуирани от градовете около фронта (според Москва - от руските миротворци) бе цената на т. нар. локална антитерорстична операция (за Ереван - кампания за геноцид). Победата Баку означава, че войските на Армения се изтеглят, етническите арменски формирования в Нагорни Карабах се разпускат, започва изтегляне на тежка техника, а утре - и преговори.

Какви са следващите стъпки и с какво те променят конфликта?

Преговори ще има още утре, на 21 септември, в Евлах, на 100 км северозападно от главния град на Нагорни Карабах, Степанакерт (на азерски Ханкенди). Така преговорите се провеждат почти незабавно, след като и други международни посредници, в частност държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, настояваха на първият кръг да е бърз и на него да се обсъдят правата на арменците в Карабах.

Те ще са особено деликатна тема след блокадата, засилена в края на миналата година по Лачинския коридор (сухопътната връзка между Армения Нагорни Карабах) с поставяне на КПП и изправила Нагорни Карабах пред крайно изтощение. Баку твърдеше, че зад хуманитарните доставки може да се крият пратки с оръжия. Всъщност анклавът почти остана без храни и някои лекарства. Преди няколко месеца бе съобщено дори за случаи на гладна смърт. Според някои издания нямаше дори гориво за линейки.

Напрежението растеше покрай блокадата на коридора и това затрудняваше преговорите между двете страни. В последните днии се появиха и съобщения за подсилване на подразделенията по общата граница на Армения и Азербайджан.

Все пак крехка надежда за мир даде отварянето на коридора за доставки в края на миналата седмица, но гибелта на азербайджанци от активирана мина (която Ереван нарече провокация) даде тласък на сегашната операция. След обвинения към Армения, че струпва сили по границата, Азербайджан даде на Ереван срок за изтегляне на всички военни на 18 септември, "незабавно". Нападението бе на следващия ден.

Три години след победата си на предишната война през 2020 г. Азербайджан пое курс към овладяване и на останалите си територии.

В този спор официален Ереван, на пръв поглед, прави отстъпки. Азербайджан вчера говореше за арменска агресия като повод за операцията, но и насред протести и призиви за решителен отпор арменският премиер Никол Пашинян настоява, че страната му няма войски в Карабах, че няма да бъде въвлечена във война въпреки усилията да я заставят и - този следобед - че не е участвала в договореностите за примирие. Пашинян се придържаше към решението за ненамеса дори и след като определи действията на Баку като геноцид.

Армения, изглежда, няма да е (формална) част и от предстоящия кръг преговори в Евлах.

Последното решение всъщност е заложено още в отстъпка, направена преди месеци - най-голямата досега. На 22 май 2023 г., на пресконференция след няколко кръга преговори между външни министри и ръководители, Пашинян фактически призна Нагорни Карабах за част от Азербайджан:

Гаранциите се превърнаха в едно от малкото реални искания на Ереван, след като Азербайджан и Армения воюваха шест седмици през 2020 г. За 44 дни Баку си върна около половината от територията на Накорни Карабах и околните райони, като за сигурността официално трябваше да се грижат руски миротворци. Армения смяташе блокадата, отслабила населението на Нагорни Карабах, за нарушаване на правата на сънародниците.

Ереван, от една страна, няма да е част от преговорите. От друга, не е признавал НКР за независима държава, но предвид двойственото отношение към региона в обществото (някои искат обединение, други - международна легитимност за Арцах) през годините е оказвал подкрепа за анклава.

Днес Армения направи още крачка към приемането на статуквото: заместник-външният ѝ министър Ваан Костанян допусна пред "Ройтерс", че Карабах теоретично може да живее под управлението на Азербайджан, но трябва да има диалог. Едновременно с това, каза друг външен министър (Парюр Ованесян), предвид историческия опит на двата народа е трудно човек да си представи такава "идеална ситуация".

Протестиращи, събрали се в арменската столица, и снощи, и днес наричаха Пашинян "предател", защото не защитавал арменците в Нагорни Карабах. В действителност след победата на Азербайджан преди три години и видимото отдръпване на Русия от конфликта покрай войната ѝ в Украйна, Пашинян нямаше полезен военен ход.

Ненамесата на Москва (задълженията на чиито миротворци са ясно описани според руската страна) и Ереван предопредели фактическата капитулация на Нагорно-Карабахската република, неспособна да се справи с кризата във фактическата изолация, в която се намира. Сама обаче остана и Армения: теоретично тя е съюзник в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) с Москва и изпрати военни при потушаването на безредиците в Казахстан, но смята, че не е получила солидарност при собствените епизоди на ескалация с Азербайджан.

Рускоезични, включително арменски, издания пишат, че събирането на хора в центъра е започнало още след решението за прекратяване на огъня и предстои митинг в поддръжка на Нагорни Карабах с искане за оставката на Пашинян, насрочен от опозицията за тази вечер.

Завоалирано предупреждение срещу "предателите на арменския народ" междувременно дойде и от бившия премиер и президент Дмитрий Медведев: според него те щели да горят в Ада.

Руският президент Владимир Путин заяви, че разчита на мирна деескалация в Нагорни Карабах и че прави всичко за защита на цивилното население. по този въпрос Ереван и Москва имат много въпроси за уреждане, особено на фона на влошените им отношения.

След свалянето на оръжията правата на арменците да живеят в домовете си бяха наречени от Пашинян "най-важния въпрос" за обезпечаване от Русия. "Надяваме се, че ще бъдат осигурени от руска страна", каза той след споразумението за прекратяване на огъня. Очаква се Пашинян и Путин да обсъдят въпроса в телефонен разговор, съгласуването на който предстои.

Напрежението към Русия бе по-видимо в думите на прессекретаря на Съвета по сигурността Армен Григорян, който заяви, че Русия не изпълнява задълженията си да защитава местното население.