Русия нападна Армения за "погрешния" флирт със Запада и диалога с Азербайджан

Русия нападна Армения за "погрешния" флирт със Запада и диалога с Азербайджан

Колажът на арменския премиер Никол Пашинян с американския президент Джо Байдън, публикуван от пресслужбата му.
www.primeminister.am
Колажът на арменския премиер Никол Пашинян с американския президент Джо Байдън, публикуван от пресслужбата му.
Русия посъветва арменския премиер Никол Пашинян да обвинява само себе си за победата на Азербайджан над Нагорни Карабах. Според външното министерство в Москва Пашинян трябвало да работи с Москва и Баку за мир, а вместо това настоявал да флиртва със Запада.
Това става след поредна размяна на реплики между Пашинян и властта в Русия дни след като азербайджанската армия започна "военна операция" срещу непризнатата Нагорно-Карабахска република, приключила с предаването на арменците след денонощие. През почивните дни Пашинян обвини Москва, че не предоставила повече помощ за предотвратяване на кризата около Карабах (където има миротворци) и не изпълнила ангажиментите си към Ереван, на теория съюзник с 3500 военни, разположени в северозападната част на страната.
Пашинян добави и че ще са нужни дълбоки промени в арменските сили за сигурност.
"Убедени сме, че ръководството на Ереван прави огромна грешка, като умишлено се опитва да разруши многостранните и вековни връзки на Армения с Русия, докато превръща страната в заложник на геополитическите игри на Запада", се казва в съобщение на външното министерство. Според Москва Пашинян опитва да прехвърли "отговорността за провалите във вътрешната и външната политика".
Разговори със САЩ
Това става, докато хиляди арменци се очаква да влязат в Армения от населеня предимно с тях анклав. Азербайджан обещава, че ще защити правата на онези след близо 120 хил. арменци, които останат, но в Ереван и Степанакерт, главния град на Карабах, има съмнения, че може да се стигне до етническа разправа.
На протести срещу Пашинян в Ереван
Reuters
На протести срещу Пашинян в Ереван
Забележките на Пашинян за трансформиране на съюзи показват, че той се готви да се отклони от съюза на Армения с Москва към Запада, каза руското външно министерство. Затова в арменските медии се разпалвала антируска истерия, макар Русия всъщност да нямала нищо общо и с протестите в Ереван (след капитулацията на Карабах някои излязоха да поискат оставката на Пашинян заради ненамесата на Армения в новата ескалация).
Редом с тези демонстрации недоволство имаше и пред руското посолство. В Ереван междувременно пристигна американският сенатор Гари Питърс и изрази подкрепа за териториалната цялост на страната, ден след разговор на Пашинян с американския държавен секретар Антъни Блинкен. Армения завърши миналата седмица деседневно учение с Вашингтон, което също разгневи Москва.
В Ереван бяха и директорът на агенцията за международно развитие USAID и заместник-държавня секретар по въпросите на Европа Юрий Ким. Кабинетът на Пашинян публикува впоследствие съобщение, според което Пауър е предала писмо от президента Джо Байдън с уверения за "най-силната подкрепа" на Вашингтон към Ереван за "търсенето на достоен и устойчив мир" и поздравления за опитите за мирни опити с Азербайджан.
От Русия на Пашинян отговори и Кремъл. Освен че защити миротворците на Москва обаче, прессекретарят на президенството Дмитрий Песков не успя да отговори очаква ли се те да останат в Нагорни Карабах, тъй като "в момента се намират фактически на територията на Азербайджан". Според Песков Армения остава съюзник на Русия и ще работи, за да "се спазват всички права на жители на Карабах".
Защо е ядосана Русия
В позицията на външното министерство недвусмислено е посочен още един източник на руско раздразнение към Ереван: опитът му да реши спора с Азербайджан за Карабах без руска помощ.
"По същество правителственият ръководител призна, че през цялото време републиката съзнателно е готвена за отдръпване от Русия", а Москва е уверена, че превръщането на Армения в "заложник на геополитическите игри на Запада" се осъзнава от по-голямата част от арменците, се казва още в позицията. Институцията прави анализ на политиките на Пашинян и ги нарича подхода на екипа му към преговорите "безотговорен"; било разбираемо недоволоството на част от арменците, изразило се в народни протести.
Освен това, признавайки суверенитета на Азербайджан над Нагорни Карабах на бъдещите поколения, Пашинян се "поддал на увещанията на Запада", предприемайки тази заложена в Декларацията от Алмати от 1991 г. стъпка, вместо да се съобрази с "джентълменското споразумение" с президентите на Азербайджан и Русия, Илхам Алиев и Владимир Путин, от 9 ноември 2020 г. статутът на Карабах да остане в ръцете на бъдещите поколения.
"Това по принцип измеени условията, при които бе подписано тристранното споразумение от 9 ноември 2020 г., а и положението на руския миротворчески контингент", продължава институцията, имайки предвид документа от срещата Путин-Алиев-Пашинян, с който тогава приключи шестседмична война, довела до поражение за Армения и тежки отстъпки от нейна страна.
В месеците преди азербайджанската операция Алиев и Пашинян, а и представители на двете страни на по-ниско ниво, проведоха редица срещи в Европа, а и във Вашингтон. Между Ереван и Баку оставаха разногласия по някои въпроси (като статута на арменците в Карабах и въпроса за бъдещи "международни гаранции" за тях или отварянето на сухопътния коридор през Армения между Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван), но техни представители говореха и за напредък.