Нагорни Карабах: държавата изчезва, проблемите едва започват
На два часа път със самолет от България животът на 120 хил. дyши се преобърна за 24 часа. Повечето от тях решиха да напyснат дома си и избягаха в държава, за която трyдното едва започва. Насред кризата бе подписан и един смъртен акт.
Не всеки ден в съвременността се издава "смъртен акт" на държава, била и непризната. Подписаният тази седмица в Степанакерт (както го наричаха местните) или Ханкенди (както го нарича Азербайджан) докyмент представлява точно това, макар и действието да е отложено: от 1 янyари непризнатата Нагорно-Карабахската репyблика, или Арцах, престава да съществyва.
В панически бяг, от недоверие към Азербайджан, 100 хил. арменци стигнаха до Армения за последната седмица.
Като други в постсъветското пространство нагорно-карабахският конфликт обичайно се описваше "замразен" - нерешен териториален въпрос, за който не се водят въоръжени действия, но може да припламне всеки момент. В края на септември Азербайджан избра да го "размрази" окончателно.
Последиците от това решение тепърва ще отекват в региона. Несигyрността за бежанците, изпитанието пред Армения, амбициите на Азербайджан и Тyрция, които пряко я засягат, решенията, които ще вземат Рyсия и Западът, ще преобразят Южен Кавказ.
"Дневник" обобщава какво предстои, като потърси поглед от държавата, която ще трябва да понесе всички последствия.
Хyманитарна криза след хyманитарна криза
Премиерът Никол Пашинян заяви, че може да се предостави подслон на 40 хил. дyши. В страната към тази сyтрин са влезли 100 хил. Някои от тях пътyваха два дни в огромна, продължаваща десетки километри колона; задръстването се виждаше и от космоса. Съобщаваше се за слyчаи на починали по пътя. Мнозина останаха без храна, на някои свърши горивото. Пред склад в Карабах загинаха над 170 дyши при експлозията, последвала паническото зареждане с гориво.
Над 5% от жителите на Карабах влязоха в Армения, хиляди чакат в километрична колона
На тези трyдности бобърна внимание и политологът Бабкен Матевосян от Инститyта за изследване и анализ на Евразия. В телефонен разговор Матевосян описа известното от разказите на бежанци: Азербайджан проверява колите, минаващи през пропyскателни пyнктове по Лачинския коридор, сyхопътната връзка междy Нагорни Карабах и Армения. За тези проверки свидетелстват и арестът на опиталия да напусне бивш държавен съветник Рубен Варданян, както и на бившия команадващ карабахската армия Левон Мнацаканян.
"В момента не сме съвсем сигурни какво става там, защото имаме само очите на хората, които пристигат и разказват истории. Няма международно присъствие", обяснява той. "Само руските миротворци. А азербайджанските власти вече са в Степанакерт."
Скоро към тези очи ще се добавят и други: мисия на ООН, поканена от Баку, ще пристигне в Карабах за пръв път от 30 години. Азербайджан увещава арменците да не си тръгват: уверява, че правата им ще бъдат спазвани и отхвърля всякакви подозрения на карабахските арменци за предстоящо етническо прочистване. Дадените гаранции за сигурност, отбелязва Международната кризисна група, не са достатъчни, за да вдъхнат доверие.
Ако част от арменските жители не желаят да живеят в рамките на азербайджанското законодателство и власт и да им се подчиняват, не можем да ги заставим. Обратно, призоваваме арменските жители да не напускат местоживеенето си и да станат част от мултиетническото азербайжданско общество.
На хората, които пристигат, се задоволяват основни нужди, правителството ги регистрира и им предлага жилища. Пашинян обяви, че на всеки ще бъде предложена сума, равна на около 240 евро.
Под половината се възползват от жилищата: очаква се мнозина да пристигнат в Ереван, където живеят една трета от арменците и където притокът от хиляди руснаци рязко оскъпи имотите, стоки и услуги. Най-големият проблем, пише Международната кризисна група, е, че Армения няма познанията и капацитета да интегрира "толкова много хора наведнъж, всеки от които е дълбоко травмиран от загубите си".
Сто хиляди бежанци ще трябва да се интегрират и да намерят работа. Ще трябва да останат някъде. Предизвикателството е огромно и международната общност може да направи повече, за да им помогне.
Много от бягащите са заявили пред Международната кризисна група, че очакват никога да не се върнат. Цитирана е 70-годишна жена, изгорила лични принадлежности - дори семейни снимки - които не може да вземе със себе си.
"Реинтеграция"
На пръв поглед парадоксално, по същото време в Азербайджан се провеждат преговори за "реинтеграция" между представители на Баку и карабахските арменци. Азербайджан нарича диалога "конструктивен", говори за интеграция по своите закони и изграждане на инфраструктура. .
Баку преговаря десет месеца след като наложи блокада на Лачинския коридор и ограничи достъпа на храни, гориво, лекарства до анклава. "Тези хора (карабахските арменци - бел. ред.) бяха уморявани от глад, а след това - отново бомбардирани. Има стотици видеоклипове с военни престъпления", продължава Матевосян. "Преговорите са под дулото на Азербайджан. Това е просто представление, за да се покаже на международната общност нещо като грижа на Азербайджан за тези хора."
Според него няма съмнение, че повечето ще напуснат територията, с изключение на възрастни и болни хора (а някои ще бъдат принудени), с цялото културно наследство и вековните манастири, а историята на региона ще се пренапише по азербайджанските правила.
И мисля, че това ще бъде краят не само на Нагорно-Карабахската република като непризната държава, но и на арменската общност, която бе уникална. Езикът и диалектът им бяха уникални. Културата им. А сега това се унищожава.
Оставането на арменци в Карабах теоретично би дало повод и за оставане на руските миротворци. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обаче заяви в петък, че работата им "вече на азербайджанска територия" ще бъде обсъдена с Баку.
Между гнева към Пашинян и този към Русия
Арменското общество политически не можа да се съвземе от войната през 2020 г., когато Азербайджан си върна овладени от Армения територии около Карабах и напредна в част от него. И след 24-часовата операция имаше протести срещу Пашинян, със същото обвинение: че не е успял да защити арменците.
Дроновете и Турция направиха в Карабах нещо немислимо от 26 години
Има обаче и много въпроси към Русия, която на книга остава съюзник в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и която Ереван смяташе, че е задължена да помогне. Отношенията с нея в следващите седмици и месеци ще покажат очаква ли се промяна в баланса на силите в Южен Кавказ.
Мнозина се съмняват дали миротворците с поведението си, а Кремъл - с думите си (прессекретарят му Дмитрий Песков повтаряше, че атаката на Азербайджан се води на територията на страната; формалистично верен аргумент), не подкрепиха тихо Баку. От другата страна са всички наблюдатели, които говореха за ограничения мандат на мироопазващия контингент. На това критиците на Москва отговарят: Азербайджан нападна пред очите на миротворците.
Въпрос на самосъхранение: как Русия остави Армения сама
"Има огромен гняв и разочарование към Русия. И това не е нещо отпреди няколко дни. Назряваше от известно време. Преди десетилетие 70% смятаха, че Русия е най-важният съюзник на Армения. Преди две години, след карабахската война, бяха под 40. Сигурен съм, че динамиката ще продължи. Сега за Русия има много малко подкрепа сред арменците", каза Бабкен Матевосян.
Чуват се и проруски политически сили, които говорят срещу правителството, но гласът им е по-слаб. Според него Русия вече не скрива, че иска да свали правителството на Пашинян, говорейки чрез рупорите си. Руското външно министерство впрочем прехвърли вината върху кабинета, че гледал на запад в търсене на съюзници за преговорите си с Азербайджан. Напрежението нагнетяват и самите пропагандисти в Москва. Маргарита Симонян в прав текст заяви в "Телеграм", че загубата на Карабах е следствие от отказа на Еревен да се придържа към предписанията на Москва:
В Ереван тълпата крещи: "Никол е предател". Събудиха се. Арменец, който идва на власт с антируски лозунги, е предател по дефиниция. Предател на арменските интереси, а не на руските. Русия ще се справи и без Армения. Армения без Русия - не.
В Ереван тълпата крещя и други лозунги. "Русия е враг", се чуваше пред посолството на Москва няколко дни поред след началото на азербайджанската операция. Според проучване на Международния републикански институт от май тази година 50% от арменците описват отношенията на страната с Русия като "добри" - рекордно нисък показател.
Все пак немалка част от жителите продължават да ѝ вярват. Финансовите и икономически връзки с Русия остават коз, заедно с настроенията против Пашинян, когото арменците обвиняват, че не е направил достатъчно, за да спре Азербайджан (а той твърдо отказваше да бъде въвлечен в нова война).
"Репутацията (на Пашинян - бел. ред.) е съсипана и ако имаше избори в близко бъдеще, не мисля, че биха спечелили (...) Но във вътрешнополитически план няма алтернатива." Политическото напрежение се подклажда и от факта, че управлявалите преди Пашинян са тясно свързани по произход с Карабах. Недоволството би избуяло и без Русия, но това само улеснява подклаждането му.
"Има индикации, че Русия ще опита да направи нещо, за да дестабилизира Армения вътрешно, защото започнаха цялата тази информационна атака срещу арменското правителство", продължи той.
Изборът е прост, ако Русия прави нищо и позволява атаки срещу Армения и блокира западни инициативи за подкрепа на Армения в ООН, а САЩ оказват поне дипломатически натиск върху Азербайджан и Турция за подкрепа на териториалната цялост и суверенитета на Армения. Това показва поне някакъв интерес на САЩ да подкрепят Армения, но докъде ще стигне и какъв политически капитал са готови САЩ и ЕС да заделят за Армения, не е ясно.
В четвъртък руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че Москва няма да позволи на Ереван да пренебрегва интересите ѝ в Южен Кавказ и че обръщането на Запад може да донесе още по-голяма трагедия на арменците.
Това засега не разколебава Пашинян, седмици след като заяви, че решението да се разчита изцяло на Русия е било "грешка". Присъединяването към Международния наказателен съд, който издаде заповед за ареста на президента Владимир Путин през март, влезе в дневния ред на арменския парламент. Песков каза в четвътък, че подобен ход би бил "враждебен"; Ереван настоява, че той не е насочен срещу Москва, а е нужен, за да се потърси сметка от Азербайджан.
За "Файненшъл таймс" директорът на Центъра за регионални изследвания в Ереван Ричард Гирагосян отбелязва, че руската слабост пред азербайджанската употреба на сила допринася за насочването на гнева към Москва; докато това продължава, позициите на Пашинян изглеждат сигурни.
Ескалация за други територии?
По-малко от седмица след операцията президентът Илхам Алиев посрещна турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Нахичеван - ексклав, отделен от Азербайджан от арменска територия. Двамата споменаха там 40-километров транспортен коридор през Армения, който Ереван се опасява, че може да се окаже рискован.
Транспортните връзки с Нахичеван бяха част от проектоспоразумение, за което Ереван и Баку преговаряха преди операцията. Т. нар. Зангезурски коридор би свързал Азербайджан с Нахичеван, който от своя страна граничи с Турция, през арменска територия близо до иранската граница. В Баку и Анкара това се представя като свързване на целия "тюркоезичен свят" от Истанбул до Централна Азия, по шосе и с жп линия (такава инфраструктура съществуваше до първата карабахска война през 90-те).
Армения протестира, защото това може да я откъсне от границата с Иран, ключов съюзник. Нещо повече, в Армения се изразяват страхове, че това ще отвори пътя за претенции на Баку към още арменски територии.
Зангезурският коридор е историческа необходимост. Ще стане, независимо дали Армения го иска или не.
По-късно Ердоган заяви, че ако Армения не желае Зангезурския коридор, той ще мине през Иран. На пръв поглед това е отстъпка, но Азербайджан започна да лансира тезата, че в такъв случай Армения отново ще изгуби, защото ще остане извън поредния стратегически транспортен проект. "Топката е в Армения" и тя трябва да реши иска ли още комуникации с външния свят след 30 години изолация, казва азербайджански източник на "Свободна Европа".
"Дяволът е в детайлите", отбеляза Матевосян. Действително, Армения пое ангажимент за достъп до Зангезурския коридор; но това бе съгласно споразумението за край на войната от 9 ноември 2020 г., според което руските миротворци трябваше да контролират Лачинския (а Азербайдан го блокира), а Ереван да допусне същото за връзката между Азербайджан и Нахичеван, упражнявайки митнически контрол. "Сега можем да кажем, че споразумението от 9 ноември не съществува, защото няма страна по него, няма Лачински коридор. Тук Армения е готова да предостави (достъп до) път, но не бива да нарушава суверенитета ѝ, а Западът я подкрепя в това."
Карабах бе последното ехо от вековна епоха на съжителство в Южен Кавказ
Неизвестните са много. Представители на Азербайджан споменават изготвяно мирно споразумение между Ереван и Баку (което може да се обсъди от Пашинян и Алиев на 5 октомври), но от него не са известни подробности по въпроса (Алиев заяви снощи, че след победата на Баку "ще е по-лесно да се намери решение и възможно най-скоро да се подпише мирен договор"). Предвид интереса на Азербайджан и Турция "може да опитат друг формат", който да ангажира с разговори и Русия и Иран, като втората страна заяви, че е против това да става за сметка на арменска територия. В тази ситуация "употребата на сила винаги е на масата" в новата реалност, смята Матевосян.
| Според Международната кризисна група същевременно и двете страни в момента полагат усилия да се въздържат от двустранна ескалация: Баку, за да се си навлече още международни критики и дори риска от санкции, Ереван - заради по-слабата си военна позиция, липсата на муниции и проблемите с основния съюзник Русия. Събеседниците на "Свободна Европа" в Баку настояват, че Азербайджан в момента избягва твърде силния натиск върху Армения, за да не предизвика сваляне на властта и замяната ѝ с реваншистко правителство. |
Дори да не се стигне до такава ескалация, краят на Карабах може да създаде опасно изкушение другаде. "Това може да е много лош прецедент: използване на сила, за да се реши конфликт без последици (за нападащата страна - бел. ред.). Правилата на играта се променят", каза Бабкен Матевосян. "За това говореше Русия, когато нападна Украйна. Това прави Турция в Сирия и Ирак. Аргументите на силата. Това е нещо, на коетоЗападът, демократичният свят, може да обърне повече внимание, ако не иска загуба на контрол и нестабилност в още региони."