Откриването на квантови точки очаквано донесе на трима учени Нобела за химия

Изследователите Мунги Г. Бауенди (американски химик от френско-тунизийски произход), Луис Брус (САЩ) и Алексей Екимов (Русия) действително са носители на Нобеловата награда за химия тази година за работата си, свързана с наночастици.
Това съобщи генералният секретар на Кралската шведска академия на науките, който бе в залата заедно с председателя и член на Нобеловия комитет. Носителите получават 990 019 хил. долара.
Имената се обявяват няколко часа след като шведски медии обърнаха внимание на изпратен (вероятно неволно) мейл от шведската академия на науките, който указва името на победителя. Това става въпреки уверенията на Нобеловия комитет, че изборът на лауреата е предвиден за едва два часа преди церемонията, на която се представя.
Отличието за химия бе трето в седмицата на Нобелите след наградата за медицина или физиология (понеделник) и наградата за физика (вторник), отличието за физика бе второто в седмицата на Нобелите.
Следва литература в четвъртък, а носителят на наградата за мир, предизвикваща най-много коментари и единствената, обявена в Осло, ще стане известен в петък. Седмицата ще приключи на 9 октомври с наградата за икономика, която не се връчва от Нобеловия комитет, а от шведската централна банка.
Квантови точки
Днес квантовите точки осветяват редица предмети, ползвани от хората, от монитори на компютри и телевизионни екрани до някои видове лампи. Биохимици и доктори ги използват в медицината. Пътят до подобни употреби обаче е дълъг.
Свойствата на елементите се определят от броя електрони, но когато материята се свие до наноизмерения, се пораждат квантови явления, свързани с размера на материята. Лауреатите успяват да произведат толкова малки частици, че свойствата им се определят от квантови явления, смята Нобеловият комитет.
Квантовата механика предсказва, че ако хванете електрон и го поставите някъде, вълната му се компресира и това може да увеличи енергията на електрона, а това да предаде повече енергия на протона. Квантовите частици обаче са друг клас материя и могат да променят свойствата си. Те могат да имат и различни цветове в зависимост от размера. Проблемът пред науката е, че дълго време е невъзможно да се контролира размерът им, тъй като няма как да се извършват такива операции в наноизмерения. |
През 80-те години на миналия век Алексей Екимов (бивш главен учен в Nanocrystals Technology) успява да възпроизведе определени квантови ефекти в стъкло, на което цвят придават наночастиците с квантови афекти. Няколко години по-късно Луис Брус (Колумбийския университет в Ню Йорк) първи в света доказва зависимостта от размера, а Мунги Бауенди (Масачузетския технологичен институт) извършва революция в химическото производство на квантови частици. Това дава възможност за технологично приложение.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.