В неделя поляците ще избират нов състав на парламента си в избори, които са очаквани като може би най-важните за 2023 г. в Европеския съюз. Според проучване на Ipsos от 6-10 октомври управляващите от партията "Право и справедливост" са с 40% подкрепа, следвани от опозиционната проевропейска коалиция (31%), националистическата "Конфедерация" (10%) и с по 9% са "Трети път" и "Левицата". Най-вероятно никой няма да получи мнозинство без подкрепа или коалиция с още една партия.

Кампанията е кулминацията и на сблъсък между двама лидери - Доналд Туск и Ярослав Качински. Ето какво разказва "Ройтерс" за това съперничество:

За лидера на най-голямата опозиционна групировка в Полша и бивш премиер на страната (2007-2014) Доналд Туск бе извън съмнение срещу кого искаше да се изправи в телевизионен дебат преди ожесточените парламентарни избори на 15 октомври. "Ярек, къде си?", извика Туск по време на скорошен предизборен митинг. - "Къде се криеш?"

Лидерът на "Гражданска платформа" се обърна към лидера на управляващата националистическа партия "Право и справедливост" (ПИС) Ярослав Качински, който избра да не участва в дебата в понеделник вечерта. На негово място правителството изпрати министър-председателя Матеуш Моравецки.

Докато на хартия Моравецки може да изпревари 74-годишния вицепремиер, за повечето хора братът близнак на покойния президент Лех Качински е човекът, който реално държи властта в Полша.

Съперничеството между Туск и Качински е в основата на полския обществен живот вече цяло едно поколение, а разделението между проевропейския либерализъм на "Гражданска платформа" и консервативните социални ценности и ляво ориентираната икономика на ПИС се превърнаха в определящи за политическия пейзаж на Полша, който може да бъде характеризиран с една дума: поляризация.

В годината на основаването на ПИС и на Гражданска платформа, съответно от братята Качинки и от Туск, съвместно с Анджей Олеховски и Мачей Плажински (2001-ва), в Полша се проведоха парламентарни избори, спечелени от полския Демократичен ляв алианс. "Гражданска платформа" се нареди на второ място на тези избор по брой спечелени парламентарни места, а ПИС влязоха като четвърта сила с 9,5% от гласовете. След изборите Туск стана заместник-председател на долната камара на парламента, оставайки на този пост до 2005 г.

Качински и Туск се срещнаха за последен път в публичен дебат през 2007 г. в сблъсък, оценяван от мнозина политически наблюдатели като повратна точка за ПИС, които губят тези избори с 9% пасив (41.5% срещу 32.1%). Предвид възрастта на Яросвал Качински, а и на самият Туск, който е осем години по-млад, но навърши 66 години през 2023 г., тази кампания вероятно ще бъде последния сблъсък между двамата дългогодишни съперници на полската политическа сцена.

Според Анна Матерска-Сосновска - политолог от Варшавския университет, повече няма да станем свидетели на такава битка между лагери като тези на "Гражданска платформа" и на ПИС, тъй като независимо от резултата от изборите, с тази политическа конфигурация е свършено".

Туск и Качински се познават от 80-те години на миналия век, когато са от една и съща страна в антикомунистическата опозиция на Полша от онова време. Днес отношенията им са белязани от дълбока враждебност.

Проучванията показват, че ПИС вероятно ще остане най-голямата партия в парламента на изборите на 15 октомври, но може да се наложи да разчита на крайнодясната партия "Конфедерация", за да състави правителство.

Това би било поредното предизвикателство за Качински в хода на кариерата му, комуто се налагаше да не допуска разцепление между разногласните елементи на религиозната консервативна десница в Полша.

Според депутата от ПиС Марек Суски без Качински десницата би се изпратила пред несигурно бъдеще: "Ако се пенсионира, може да се очаква да се отворят някои видими пукнатини в партията, което би било лошо за дясното крило и за Полша".

Туск също е възприеман от поддръжниците си като човек, който може да обедини опозиционните партии в Полша, въпреки разногласията им.

Качински и неговият брат близнак, който бе президент на Полша от 2005 г. до смъртта му при самолетна катастрофа през 2010 г., израстват във варшавския квартал Золибож, който се възприема като синоним на образования елит на Полша. Той е бездетен ерген, който рядко пътува в чужбина, и според негов приятел от детството, пожелал да запази анонимност, е "първокласен интелектуалец по критериите на предишната епоха, но има тесен светоглед, защото не познава света".

Качински приписва отговорността за смъртта на брат си при самолетна катастрофа в Смоленск, Русия, на Туск, твърдейки, че тя е следствие от атака, улеснена от усилията на опонента му да нормализира отношенията с Русия по времето, когато е министър-председател. Поддръжниците на опозицията отхвърлят тези твърдения като теория на конспирацията.

Качински е критикуван като инициатор на ерозията на демократичните стандарти, която доведе Полша до конфонтация с ЕС, който демонизира малцинства като имигрантите или ЛГБТ общността. Поддръжниците му обаче го смятат за защитник на католическите традиции и по-бедните поляци.

Туск наблюдава от Брюксел промените в Полша в следствие на идването на власт на ПиС през 2015 г. В мемоарите си за времето си като президент на Европейския съвет той описва съмненията си дали е постъпил правилно, като се е оттеглил от вътрешната сцена.

След завръщането си в полската политика през 2021 г. Туск е подложен на интензивни атаки от страна на държавните медии, които го представят като германска марионетка, представляваща интересите на арогантен градски елит. Същите тези държавни медии, които би следвало да работят в интерес на обществото, са квалифицирани от критиците на властта като "средство за правителствена пропаганда" - трансформация, дирижирана от ПиС и Качински.

Според Борусевич Туск е в добра форма и засега устоява на атаката като основен противник на цялата пропаганда на правителството на ПиС.