Въпреки че остава най-голямата партия в Полша, "Право и справедливост" загуби мнозинството си в парламента, поставяйки центристката опозиция, водена от бившия президент на ЕС Доналд Туск, в силна позиция да поеме властта. Това сочат данните от 99.97% от избирателните секции в страната. Изборите в Полша се проведоха на 15 октомври при рекордна избирателна активност от 74.3%.

Това е най-голямата избирателна активност в 34-годишната демократична история на страната, надхвърляйки 63-те процента, с чиито гласове поляците сложиха край на комунистическата власт в страната през 1989 г. В град Вроцлав опашките бяха толкова дълги, че гласуването продължи до почти 3 часа сутринта. Активността бе особено висока сред младите гласоподаватели, които "щурмуваха" избирателните секции.

Мнозинството от гласоподавателите на общите избори в Полша подкрепиха опозиционните партии, които обещаха да обърнат демократическото отстъпление и да поправят отношенията на нацията със съюзниците, включително Европейския съюз и Украйна, сочат резултати от полската ЦИК при постъпили данни от 31 488 от 31 497 избирателни секции.

В Сената ПиС взема 34.86%, следвана от 28.93% за "Гражданска платформа", 11.55% за "Третия път", 6.76% за Конфедерацията и 5.28% за Новата левица. Така трите опозиционни партии, които обещаха да възстановят демократичните стандарти в Полша, агрегират над 54% от гласовете на полските избиратели.

Резултатът е поражение за партията "Право и справедливост" и нейния лидер Ярослав Качински, които управляват Полша в продължение на осем години и наложиха консервативен, националистически и нерядко антиевропейски дневен ред.

Въпреки че остава най-голямата партия в Полша, "Право и справедливост" загуби мнозинството си в парламента, поставяйки центристката опозиция, водена от бившия президент на ЕС Доналд Туск, в силна позиция да поеме властта, сочат официални резултати, като са преброени над 99% от областите.

Ден след изборите центристкият "Трети път", който се състои от аграрната Полска народна партия (ПНП) и движението "Полша 2050", изключи всякаква възможност за преговори с ПиС за съставяне на ново правителство. Това създава основателно очакване опозицията да изгради коалиционно правителство, тъй като ще държи мнозинството от местата.

Това бяха сред най-важните избори в държава - членка на ЕС, тази година и резултатите бяха очаквани с нетърпение в Брюксел, Берлин и други столици от наблюдатели, пише "Асошиейтед прес". Резултатите от изборите в Полша са повод за оптимизъм, че сценарият, при който все повече европейски държави правят завой към хибридни и авторитарни режими, няма да се реализира.

Докато под управлението на ПиС Варшава беше верен съюзник на Украйна, отношенията се обтегнаха около споровете за украинския износ на зърно. Междувременно "Гражданската платформа" зае твърда позиция за продължаваща подкрепа за Украйна и за присъединяването на страната към ЕС.

Петата по дял от гласове крайнодясна "Конфедерация на свободата и независимостта" проведе кампания, използвайки антиукраинска реторика и обвинявайки Украйна, че не е достатъчно благодарна на Полша за подкрепата й по време на войната на Русия.

Президентът Анджей Дуда, който получи официалната подкрепа на ПиС преди кампанията си за преизбиране през 2020 г., трябва да свика първата сесия на новия парламент в рамките на 30 дни след изборите и да посочи министър-председател, който да се опита да състави правителство. Междувременно сегашното правителство ще остане в ролята на служебно.

По време на посещение в Рим в понеделник, 16 октомври, Дуда ограничи коментара си до това да изрази задоволство от високата избирателна активност и мирния характер на изборите във време на война през границата в Украйна и "хибридни атаки от Беларус".